понеделник, 30 април 2007 г.

Нагласата!

Не предполагах, че ще се стигне до тук. Да обеснявам нагласата е все едно да изтриеш някой лош навик, но явно много хора бъркат докато тренират точно в това. Как да махнем един лош навик - като го заменим с добър!
Започвам от нулата, да приемем че не сме правили движения и излизаме бухаме на максимум цял ден(защото е много яко) без да се съобразяваме какво става с организма ни, няма да назовавам негативните ефекти за да не стресирам хората, повечето са много явни, мускулните трески, болки от ляво в стомашната област докато тичаме и т.н.
Човек който е решил да тренира и да се развива неможе и НЕтрябва да буха с максимумуът си докато тренира защото максимумът е за екстремни ситуации. Тренира се по леко в началото за да може да се адаптираме към новия вид натоварване. Ако практикуващия в желанието си да стане много добър бързо полага максимум усилия днес, че той няма да има сила да отиде до тоалетната утре! Съчувствам на многото хора които се заблуждават и разрушават себе си заради желанията си, знам че е много приятно усещането, но ви моля ... не бъдете робове на страстта, това ограничава защото премахва контрола от цялата картинка. (за контрола другия път) Усештането ни контролира това е същото нещо когато се схване някой мускул той ни казва " аз те контролирам и ти нищо неможеш да направиш (много боли ей :) )" Нека не оставяме приятното усещане или желанието ни да сме много добри и много знаещи да ни хвърля в изтощителни тренировки от които ползата е никаква даже сме се върнали назад. И вместо да тренираме по-леко днес и утре да увеличим мъничко, няма да можем да възстановим 4/5 дена. Пфф ... като се сетя как съм се мятал в началото се плаша.
Та да си дойдем на думата за нагласата. Мислиш си за нещото което правиш, упражняваш синхрона между психиката и физиката = да усещаш движението, знаеш колко ти трябва за да го направиш, намерението докато правиш движението да е с цел развитие и знание, следиш организма, ако се измориш си почиваш, после пак, толкова е просто, но колко е и просто толкова хората го подценяват! Това се прави на малките скокове не от покрив на покрив, благодаря! Не подценявайте нагласата. Хората си мислят, че трябва да правят някъкви космически работи за да станат здрави и силни, а всъщност нещата са толкова малки. Големите неща се въртят около малките! (космически принцип)
Неща които могат да ни объркат за правилната нагласа са:
- Това да спечелим симпатиите на хората, няма лошо в това ни намерение, но това не ни тренира, по скоро не ни пречи да покажем каквото вече можем.
- Разсейваме се от приятелите ни които тренират с нас, значи и те не са с правилната нагласа, сигурно са дошли да отбият номера(сядат и гледат или правят силни движения без да загреят и се изморяват за 2секунди) или да си поговорят с вас ? Аз лично като ходя да тренирам ходя да тренирам не си говоря много много с хората защото знам какво искам и го искам сега! Всяка секунда е ценна, няма смисъл от излишна показност и от излишен мързел, просто го правиш и не го вземаш на сериозно (за да не се възгордееш), гордостта не е добър съветник.
- Провокацията от хората, някой мине и каже: " Я покажи нещо ? или Я го направи пак! " Аз им викам " 10 лв ще дадеш ли ? "и веднага ме оставят на мира , хехехе :)
- Камерата е голям провокатор който изкарва практикуващия от правилната нагласа и намесва вътре неща като хаос, его, пари, суетност, възгордяване, притеснение и т.н, немога да изброя всичките неща които са ми направили впечатление защото случайте в които съм наблюдавал как добри практикуващи правят напълно хаотични и необмислени движения пред камерата са много.
Ще спра до тук, мисля че всеки които е тренирал може да си направи равносметка как е тренирал (тренирал ли е изобщо?)- за себе си. Нали и аз съм минал по този път, гледам да пиша за нещата от опит, затова насърчавам всеки да проверява думичките. Аз може и да лъжа, ти от къде знаеш ?
Обобщението за нагласата - там си за да тренираш да вдигаш показатели да развиваш двигателната си култура синхрона между психика и физика (да мислиш за това което правиш или да го усещаш), не да се правиш на клоун пред публиката, на голямата работа пред приятелите ти, или да си чешеш самолюбието с големи силни движения.

сряда, 25 април 2007 г.

Какво ни спира?

Ех, доидохме си на думата а?
Премеждията които сапътстват човек през целия му живот са 4, това са невежеството, страх, сила, смърт ! До сега непознавам човек който да се е преборил със смъртта затова ще я оставим настрани.

Невежеството ?
Ах каква бола изпитвам докато говоря за това нещо нали и аз търся като всеки нормален човек, но преди да започна да търся съм тънал в предразсъдаци, комплекси, системно съм разрушавал организма и си. Викам си аз преди 2 години защо нищо нестава докато правя движения, защо всичко ме боли, по слаб ли съм от другите, какво става ... ?!
Отговора е много простичък, но колкото е простичък, толкова и хората са склонни да го подценяват - човек трябва да вземе решение за самия себе си дали ще се занимава със сериозни работи или с несериозни.
Най - трудното нещо е да вземеш решение и да знаеш какво изкаш! По едно време се сафересах и реших че ще тренирам. По онова време единственното което знаех е че докато правя движенията ме боли всичко значи не правя нещо както трябва. Давид Бел ги прави с лекота като у дома си, явно има нещо. В последствие разбрах че съм тръгнал по един път който хич не е лек. Да имаш търпението да загрееш, да си следиш организма, да насищаш движенията с емоция (енергия), да се провокираш за да се развиваш и да знаеш кога да спреш. Няма да разрушавам организма като го тъпча с разни алкохоли и димящи дракони (цигарите както им вика 1 приятел). Разбира се дозирано не вреди толкова, няма страшно ако някой си пиива лекичко или пуши на моменти, аз самия го правя. Няма да се земаме на сериозно все пак сме хора. Ще ям храната така че да ми доставя удоволствие, ще я дъвча добре, за да може организма ми да я смели лесно.
Ако можеше да се каже всичко с няколко думи бих избрал тези - Вървиш, колкото и да е трудно се наслаждаваш на процеса!
Като цяло да обобщим, невежеството е незнанието. Ти ако незнаеш, нямаш база за сръвнение, следователно това което го правиш може и да не е точно праилното нещо. Резултатите идват когато започнеш да водиш битка с невежеството. Как се води битката ли? Ееех ми как, проверяваш всичките думички дали са верни, не ги вземаш за чиста монета, като натрупаш опит то ще си покаже.
Ако нямаш желанието да се развиваш или ако ти изглежда много отвеяно и несериозно, този пост не е за теб недей да си губиш времето и да продължаваш нататък.


Стигнахме до Страхът!
Пфф ако невежеството боли за страха незнам, направо вкоченява целия организъм, сякаш жизнените процеси са решили да ударят 1 пауза.
Много неща се изписаха по разни форуми за страха. Аз няма да се впускам в сложни обяснения сигурен сум че всеки се е страхувал през живота си, някой даже живеят в страх през целия си живот. Тъжен факт но го има, хората които са ни учили през живота ни не винаги са ни учили на правилните неща. Даже са ни учили да се страхуваме като тях! (визирам моите родители, учителите ми от 1ви до 12ти клас и куп други хора). Никои или много малко от тези хора са говорили с нас за самочувствие, достойнство, уважение, отношението към другите, най-често тази думички са сапътствана с пари. " ето ти малко пари за самочувствие " Ха ха ха, незнаех че е толкова лесно да се сдобиеш със самочувствие. Извинявам се и продължавам!
Как да се преборим със страха ? Няма такава формула. И все пак ако имаше ...
Човешкото достойнство, това да не се срамуваш че живееш, самочувствието, това да уважаваш себе си на първо време, не да викаш " оле колко съм тъп " ако сбъркаш или забравиш нещо.


Аз съм до тук, боря се с невежеството и със страха, за Силата само съм чувал разни неща.
Например ако успее човек да се пребори с невежеството и страха той става силен, неизбежно е. Най страшното нещо когато някой стане силен е да се възгордее.
Възгордее ли се той се самозабравя и губи това което е постигнал. Така като нямам лична опитност мисля да спра до тук и да изчакам подходящ момент за да продължа по темата.

Благодаря за вниманието, лек ден и успех!

понеделник, 2 април 2007 г.

Основата

Ето някой от основните принципи и методи. Горещто препоръчвам на хората които правят движения да се замислят над тези неща.

- Без контузии !!! Всяка такава ви връща назад.
- Правилната нагласа. Това е намерение за знание и развитие.
- Загрявката е най - важната част от тренировъчния процес. Вътрешните органи загряват по бавно от мускулите, това че не се виждат не означава че ги няма! Вътрешния взор на човек, това накратко е способността да се концентрираш и да усещаш муслулните групи по цялото тяло, от главата до петите. " Да се чувстваш в тялото си. "
- Дозиране! Много важен принцип. " Да знаеш кога да спреш. " Строго индивидуален, всеки човек е различен с различна натренираност и опитност, съобразявайте се със собственния си организъм и го слушайте.
- Почивката, и тя е част от тренировката. Правилно натоварване, правилна почивка. Това дава резултати, не да претоварим организма и да се чудим защо няма резултати пък уж тренираме яката. Това не дава сила ... силата идва с правилното дозиране.
- Да бъдеш - Warrior !? Това е възможно най-криворазбраното нещо. Да си Warrior означава да се бориш със слабостите си, не да подтискаш болката или да не мислиш за нея.
- Да бъдеш - Себе си !? Това е като да катериш връх с тежка раница, сам си, няма значение за какъв се мислиш или за какъв те мислят хората, няма я излишната суетня.
- Принципа на копиране. Така е в началото тези с по-малко опитност копират от тези с по- голяма, докато натрупат база за сръвнение и започнат да развиват личното си творчество.
- Самодизциплина е възможността да направиш нещо независимо от емоционалното ти състояние в момента.
- Бързите резултати идват когато не бързаме. По малко, но редовно.

Надявам се, всички които тренират да намерят по нещо полезно тук.

Успех !

За сега толкова, подробности в #artofmovement или на skype - t3h3lone