неделя, 3 февруари 2008 г.

Покривалото на Невежеството!

Вървял си един човек по улицата, спънал се и паднал.

Така сме ние, отворени са ни очите, но не виждаме, не внимаваме и не усещаме какво става с нас. До толкова, че живота на голям процент от хората минава в абсолютно безсъзнание. Много е страшно, ако някой, макар и малко съзнателен човек, трябва да се сблъсква с невежеството на обществото. Много изморителен и деградивен процес, защото сериозните хора винаги ще се дразнят от несериозните!

Вървял си един човек по улицата, спънал се и направил кълбо.

Така е с хората, които имат усещане за целия им организъм.
Усещането е виждане и виждането е усещане. Това е така, ако имаш кураж да живееш съзнателно в сегашния момент.

Усещанията ни пазят и ни дават възможност да опознаем себе си. Като живи същества, искаме или не се движим по природни и космически принципи. Майсторите на изток, още преди хилядолетия, са забелязали много разнообразни неща, докато са изучавали растения и животни. Днес науката успешно доказва принципите, които тези хора са знаели много отдавна. Примерно, гледайки как една буря разрушава големите и силни дървета, а една брезичка просто се огъвала и някак си избягвала разрушителния и ефект. Най-често наблюдаваните животни били тигъра/котката, змията/дракона, жерав, маймуната. Това вдъхновило майсторите да създадат различна хореография за здраве, нападение и развитие. В наше време обаче, е популярно да тренираш някакъв "стил". Аз не вярвам в стилове, било то стилът на "тигъра, дракона, карате, айкидо и други видове спортове с правила" . Стиловете не само разделят хората, ами си създават техни си доктрини, които налагат "стилът", като единствен и превъзхождащ останалите. В резултат на което, поставя практикуващят го в ограничена позиция, без право на избор и без право на лично творчество. От сега нататък няма да използвам думичката "стил", на нейно място идва - личното творчество.
Така е и с нас, хората, ако сме гъвкави като брезата, ще можем да избегнем разрушителните въздействия на бурята.

Да направим едим малък експеримент!

Има ли живот устните Ви ?
Нормално :)
Сега докосни устните си с показалеца и ги потъркай 2, 3 секунди.
Мммм доста различно нали ?

Колко малко му трябва на нашия организъм за да се почувства жив? 2, 3 секундно докосване е достатъчно да върне живота в устните. Обаче ние не сме само устни, имаме цяло тяло, за което трябва да се грижим. Да не вземе някой да се опипва на публични места, с идеята да върне живота в организма си. Има доста ефективни алтернативи например банята - там човек докосва целия си организъм, ако се направи с внимание и желание ще се повишава сетивността.
Ако сетивността на организма ни е добра, ще можем не само да се концентрираме по-лесно, ами и да се забавляваме по-силно, като изживяваме приятните неща по-осезаемо.
Това е възможно ако съзнанието ни присъства в сегашния момент.
Не да е затормозено със спомени от миналото или с очаквания за бъдещето. Сегашния момент е всичко което е, искаме или не ... Това е!

Ще ви разкажа една историйка за двама монаси :)

Танзан и Екидо веднъж пътували по един много кален път. Все още се сипел силен дъжд. Минавайки покрай едно село, срещнали прекрасна млада девойка, облечена в ленено кимоно и чудесна препаска. За съжаление девойката немогла да прекоси калния път.
Веднага Танзан и казал "Хайде, момиче". Вдигнал я на ръце и я пренесъл през калта.
Екидо проговорил едва вечерта, когато стигнали до заслон. Екидо не се сдържал и казал на Танзан "Ние монасите, не трябва да се доближаваме до жени. Особенно млади и красиви. Много е опасно! Защо го направи ?"
"Аз оставих момичето там." - отвърнал Танзан. - "Ти още ли я носиш ?"

Невежеството е просто устроено, просто незнаеш. Никой не знае всичко, затова се пита, аз питам често за различни неща, различни хора без да ме е срам и да се притеснявам. Там е работата, че невежеството прави хората слепи за истенските неща. Трупа ги с притеснение и предразсъдаци, изяжда човешкото достойнство, дава фалшиви очаквания и подтиска истинската ни същност. Битката с невежеството е първата преграда, с която човек който е решил да се развива, се сблъсква. Има още няколкото прегради, които само ще спомена. Страхът е втората, изисква се голяма доза смелост да се наеме човек да живее съзнателно и да търси. Третият враг на човек е силата, в битката си с невежеството и страхът, ставаш силен. От там обаче идват други проблеми, възгордява се човек и силата му започва да го вкарва в сериозни дискомфортни ситуаций. Има още един естествен враг на човек за който няма да говоря сега.

Примерно си обещай да си отделиш 5 минути днес или утре, а който може, и повече от 5 минути!
За себенаблюдение! Ако с вниманието е трудно, както и ще бъде в началото, докосването помага. Започни от дланите, пръстите на ръцете и т.н Накрая на тези 5 минути пак си обещай, кога ще си отделиш още 5 минути. Все пак това го правиш за себе си и тези 5 минути могат да спестят много безпокойства. Разбира се, дишането е неизменна част от целия процес, бавно, дълбоко, контролирано с усещане в гърлото!
Разбира се, че е трудно да усещаш цялото тяло. То ако беше лесно, лекарите нямаше да имат кого да лекуват и всеки щеше да си е сам лечител и да се грижи за организма си.
Неприятно е като гледам колко хора, прехвърлят тази важна отговорност на другите.


Заменянето на лошите навици с добри е чудесна стратегия за здраве и развитите.

Успех!

Няма коментари: