петък, 18 януари 2008 г.

Его и Себеотразяване!

Така, сигурен съм, че всички са чели за егото и какво мислят учени като Фройд за това явление и т.н. Няма да навлизам в подробности и да цитирам разни "велики" личности. Ще споделя мислите и притесненята си, относно тези явления.

Според мен има голяма разлика между его и себеотразяване.

Егото е явление, което се е създало между инстинкта ни за оцеляване и социалните отношения. Примерно, имаме един пакет с носни кърпички и аз взимайки го, заявявам "Това са мойте кърпички" - идентифицирам се с кърпичките, те са вече част от мен! Ако някой, не дай си Боже, ми вземе кърпичките, аз ще страдам, защото част от мен е взета ... Може да стана непълноценен? Друг пример за Его - малко детенце си играе с играчката си и тя се чупи. Няма значение дали играчката е издялана дървена лодка или някое супер електрнонно чудо на съвременната техника. Това няма значение, за да се удовлетвори егото веднага счупената материя се заменя с друга материя, която да стнае "МОЯ!", за да може детенцето да се чувства добре. Това е началото на така нареченото "Consumer society" /консумиращо общество/. Да, кофти факт, че цялото това общество се крепи на Егото си . Да имаме повече, по-големи и по-съвършенни играчки, които да ни правят щастливи. Мисля, че добихте добра представа относно егото. С няколко думи, идентифицирането на личността с материя или друга личност, притежанието и. "Моята жена или моят мъж" ... без да навлизам в подробности, не можеш с един подпис и с една хълка да притежаваш друго човешко същество.

Правилното реагиране според мен, е да не се вземат нещата толкова personal /лично/. Кърпичките и играчките са просто материя, която ползваш. А не материя, която да те изпълва и да те прави по-добър.

Себеотразяването е доста по-страшно от егото! Представлява абсолютната липса на съзнателно присъствие в сегашния момент. Самозабравят се хората и си мислят, че всичко се върти около тях. Един вид, аз съм Човекът, дали ще съм супер суетен моден фен със съмнителна сексуалност или ще съм пещерен човек, който се бие в гърдите и вика с цяло гърло. Коренът е страх от това, че тези хора си мислят - Оле-ле, не съм достатъчно .... еди-какво си. Притесняват се повече, как ги виждат другите хора и се правят на някой или на нещо, отколкото да се засвидетелстват уважение! Има хора, на които основната им цел е да бъдат видяни, показват си материалните неща, знанието, добрата визия, физическото тяло, подхождат агресивно към другите, даже и вербални спорове за да докажат, че те са прави, а други криви. Други хора се оплакват прекалено много, какви болести имали, как нямали това, как няма онова. Да даваш мнение, без да са ти го искали е същото нещо - себеотразяване! Казвам, че е по-страшно защото го има от преди Егото.

Заемането на роли е другото нещо, ще дам пример с родителите.

Родителите и това, как третират децата си докато са малки - не прави това, ще паднеш, недей се качва там, не яж това, хайде по-бързо и т.н. Създава се впечатление, че знаят какво е по-добро за децата им и вероятно е така, за кратък период от време. Там е работата обаче, че повечето родители, вместо да помагат на децата си и да ги насърчават да извървят техния си път, започват да играят ролята на родител и в един прекрасен момент, са толкова хванати в тази роля, че когато детето стане възрастен, те продължават да знаят кое е по-добре за него и не могат да се оттърват от този си комплекс. Така те пречат, както на себе си, така и на "децата". Сходно е и с много други роли, предполагам ако се замислите, ще откриете много хора да играят различни роли и много рядко да изразяват себе си.

Справянето с тези неща!
Първо, съветът ми е да се наблюдавате и да видите дали има такива несъзнателни действия от Ваша страна през ежедневието Ви.
Когато ги забележите - just let go, обратното на това да се опитваш да ги контролираш, просто ги остави и виж какво става с теб. Самия факт, че си наблюдавате психика и това как реагира на заобикалящата среда, ще даде нужната химична реакция, за справяне със ситуацията.
Второ, силно присъствие в сегашния момент, да се усещаш в тялото си или да имаш човешко достойнство, което е вид енергия.
Третото е най-лесното и в същото време, най-мощното и най-вълшебното нещо, което човек може да направи! Дишането, с внимание върху дишането се успокоява мисълта, от там психиката, от там нервната система, от там тялото. Най-лесно докато се диша се усеща в гърлото, не в носа. Дишането трябва да е само през носа. Лесните неща, хората ги подценяват и затова нямат резултати, не подценявайте дишането и го направете дълбоко.

Успех, то си е битка за цял живот!

Няма коментари: