четвъртък, 28 февруари 2008 г.

За ПК и хората през новата година.

Времето как лети само - много бързо!

Интересът към тренировките по Паркур за тази година, ясно се разрази през последните дни.

Аз лично, мисля да го тренирам доста по-спокойно и доста по-внимателно, отколкото досега.
С нужната провокация, разбира се. Акцентирам върху нужната, защото много практикуващи предимно правят НЕнужно силни движения под предтекст, че това им качвало нивото. Тук е редно да налея малко масло в огъня и да подканя тези говеда, които скачат безцелно и се отнасят с неуважение към частната собственност, да започнат сериозен мисловен процес!
Съветвам да не влизате в дворовете на хората, за да се правите на великите филмови звезди и да търсите такива фалшиви изживявания. Да, фалшиви са защото това по филмите е симулация на екстремна ситуация, в която тези хора правят силни движения, защото са актьори и това им е работата.

Тренировката на Паркур, не е симулирана екстремна ситуация!!! Освен ако някой от практикуващите не страда от някакви психически разтройства. Докато се тренира основната идея е да се турпа сила и да се преодоляват ограниченията на физиката и психиката.

Затова аз ще тренирам много по-внимателно и много по-съзнателно от сега нататък. Не един път съм споменавал, че с максимумът на възможностите ни не се тренира. Той се ползва при екстремни ситуаций.

Какво става ако се тренира на максимум? Много просто, изтощава се организма и се амортизира. Това е като един автомобил, ако караш 2 часа със 200км/ч, амортизацията ще е доста по сериозна отколкото ако караш 2 часа със 100км/ч. Уникалното при човешките същества е, че когато го карат внимателно трупат сила и организма им се възстановява доста по бързо.

Вече е доста популярно "бавното движение" или slow movement. То има за цел, да елиминира забързаното ежедневие и стремежът на хората да игнорират всичко по пътя си, докато бързат улисани в някаква илюзия. Все повече хора намират за симпатично и привлекателно да не бързат и да остановят връзка с нещата, които правят.

Чудех се и маех тези дни на хорското поведение.
Как са хванати в капана на предразсъдъци и се оплакват или си пълнят времето със самосъжаление, вина или размисли над живота на другите хора. Някой от така нареченте "умни" хора с дипломи и статус, като започнат да говорят с разни научни термини за да покажат колко много знаят, ме забавляват до припадък.

Даже се възгордях малко, че не съм като тях. После ми дожеля за хората като се замислих, колко е тежка тази илюзия на титлите с които се кичат. Имах моменти на ненужно съчувствие граничещи с депресия, незнам защо, когато някой се държи глупаво и недостойно и аз съм наблизко и ми става доста неудобно от поведението на мойте другари - хората. Не съм го направил аз .... и все пак, странно е как се предават тея неща.

Видях и някой крайни изключения - разгневени, агресивни типажи ходеха по улиците намахано и търсеха с кой да си премерят патлаците.
Видях и усмихнати хора с бликаща радост от тях, наслаждаваха се на и на най-малките и невзрачни нещица.

Позамислих се защо е така, какво толкова правят едните, за да се чувстват страхотно позитивно и какво правят другите за да се чувстват толкова зле, че да изпитват нужда да нараняват себеподобните си.

Другото нещо свързано с ПК, което ме кара да се смея от сърце е някой като ми каже, че се интересувал от философията на движението. Да има такова животно философия, ама то е възникнало на базата на практиката, иначе можем да седнем и да си говорим с дни, как трябва да стане и т.н., ама няма да има кой да ни тренира през това време.

Впускам се в изследване на човешкото поведение :)

Какви ли не неща ми минаха из главата тези дни, няма да Ви занимавам с тях сега, доста се впрегнах в размисли по темата вече.

Вниквайте в нещата, които правите и е възможно да ви дадат много радост!

четвъртък, 7 февруари 2008 г.

Енергийни Вампири!

Срещнах се онзи ден с един познат. Заприказвахме се за лично творчество, било то карате, йога, тай чи и т.н. Нещото, което ме потресе беше следното - "Аве, твоя учител не ти ли краде от енергията? Аз много внимавам моя да не ми краде."

За малко да се изсемя нелюбезно на момчето, ама си викам - "Няма страшно :)"

Всеки е бил в компанията на хора, които се оплакват (някой се оплакват хронично), други пък не говорят за проблемите си но, самото им присъствие има свойството да натоварва психически. На другия континент им викат - токсични хора, а тук - енергийни вампири. Аз мисля да ги наричам небалансирани хора!

От далече, ще започна! Много хора говорят за положителна енергия и отрицателна енергия. Вярно е има енергия, но тя е нито положителна, нито отрицателна, просто енергия с два полюса. Примерно една батерия ако има само "+" ще има ли енергия ? Или ако има само "-" , тогава дали ще има енергия ? Ами така е и с хората. Някой казват, че само положителна енергия сме трябвали да имаме, други само отрицателна. Пълни глупости!

Така по същество, няма как да ти вземе човек от жизнената енергия (прана), това е невъзможно, ако беше възможно, досега да съм наточил една цистерна от най-силните хора, които познавам и винаги щях да подскачам от радост и да се превъзнасям от еуфорията.

Това което е възможно обаче, е човек да ти вземе нервнопсихичната енергия. Тя е съвсем различно нещо от жизнената ни енергия. Използваме я в социалната среда за да можем да "правим поведение", да спазваме определените правила и да вършим дейности като работа, учене, писане и т.н. След дълъг период на извършване на подобни дейности, човек казва - "олеле, ще ми се пръсне главата". Така е, защото нервнопсихичната енергия я няма и там има напрежение, недостиг или липса. Напрежението е начина, който използва организма ни за да ни каже "стига, спри, почини си!". Колко от хората обаче, слушат сигналите на организма си е друга тема.

Няколко типа "Енергийни Вампири" са ми познати. Които успяват да ме докарат до подобно състояние на нервно напрежение.

  • Едните ги споменах по-горе, хроничните оплакващи се. Било то за болести, проблеми или каквото и да е, те винаги се оплакват, играят ролята на жертва. Обвиняват другите за техните проблеми без да потърсят решение в тях самите.
  • Прекаленото самосъжаление има свойството да натоварват ужасно много. Много опасна фракция от хора - нямат градивна нагласа, не вярват в способностите си способности и се дразнят много лесно, ако някой постига нещо. Завиждат лесно и могат да откраднат в опит да запълнят тази непълноценност, която изпитват.
  • Другите са тези, които критикуват - защо не си направил така, защо не си направил иначе. "Критиците", често минават във фаза в която те знаят по-добре от теб и постоянно говорят за разни неща, които нямат връзка, за да демонстрират знания, умения или социално положение с цел, да се поставят по-високо от другите. Ако си мислите, че тези са страшни, определено последния тип, за който се сещам ще Ви изправи косите.
  • Хората без личен живот! Те са доста опасни, защото постоянно се врат в личния живот на други хора. Много от тези хора гледат телевизия и се идентифицират с геройте от сериали и т.н. Също така, много от тези хора обичат интригите и имат нужда от кавги и разни други дисбаланси, за да се чувстват живи и пълноценни.
Вероятно мога да се сетя за други примери на небалансирано човешко поведение, които ще добавя в отделна тема. Възможни са, разбира се, различни комбинации между определените категории. Няма нужда да Ви казвам колко е сериозно това!

До тук добре! Какво да правим, за да не ни изтича нервнопсихичната енергия докато общуваме с подобни индивиди?
Несъмнено сте се сблъсквали с подобни хора.
Важно за вас и за околните, е да откриете към коя категория спадате, ако спадате към някоя изобщо и да елиминирате нуждата да товарите други хора несъзнателно. Не вярвам някой да иска да товари други хора съзнателно ... ? Така стигаме до заключението, че тези небалансирани човешки същества са в безсъзнание.
Това безсъзнание на големи маси от хора, ще се окаже проблем.
Но тук да изолираме случая индивидуално. Ако нямате възможност да издържите докато общувате с подобни хора, по-добре да избягате, намерете начин да се измъкнете. Най-често не другите вземат нещо от нас, а ние им го даваме, защото сме слаби.
"Човек каквото си направи сам, друг не може да му го направи". Много е вярна тази поговорка, изумен съм от проницалтелността на прадедите ни. Тази поговорка работи и в двете страни, отрицателни и положителни. Ако някой полага доста усилия, за да се грижи за себе си - също няма кой друг да го направи вместо него.
Другия вариант е, ако можете да издържите на подобни хора, сигурно много лесно присъствате в сегашния момент или имате сравнително здрава психика. В двата случая е добре да присъствате в сегашния момент и да не реагирате на небалансираното поведение на човека, то няма нищо общо с него, просто е покрит с невежество.
Да така е, това да не реагираш на "глупостите" на някого е сила, а не слабост!
В определени ситуации, няма как и нещата излизат извън безопасните граници. Тогава след загуба на нервнопсихична енергия - дишането с внимание в гърлото и се получава един специфичен звук. Не се безпокойте, има много прана във въздуха! (засега)

Ето тук можете да видите Аенглер, много силен практикуващ, с огромен принос към изкуството - Йога!
Разбира се това с минутите вдишване е резултат на години тренировки. 6 или 8 секунди да се вдиша е добре като за начало. Издишването да е по-бързо около 4 или 6 секунди защото въздуха, който сме вдишали е извършил химична реакция и не ни трябва.

Успех със самонаблюдението.

неделя, 3 февруари 2008 г.

Покривалото на Невежеството!

Вървял си един човек по улицата, спънал се и паднал.

Така сме ние, отворени са ни очите, но не виждаме, не внимаваме и не усещаме какво става с нас. До толкова, че живота на голям процент от хората минава в абсолютно безсъзнание. Много е страшно, ако някой, макар и малко съзнателен човек, трябва да се сблъсква с невежеството на обществото. Много изморителен и деградивен процес, защото сериозните хора винаги ще се дразнят от несериозните!

Вървял си един човек по улицата, спънал се и направил кълбо.

Така е с хората, които имат усещане за целия им организъм.
Усещането е виждане и виждането е усещане. Това е така, ако имаш кураж да живееш съзнателно в сегашния момент.

Усещанията ни пазят и ни дават възможност да опознаем себе си. Като живи същества, искаме или не се движим по природни и космически принципи. Майсторите на изток, още преди хилядолетия, са забелязали много разнообразни неща, докато са изучавали растения и животни. Днес науката успешно доказва принципите, които тези хора са знаели много отдавна. Примерно, гледайки как една буря разрушава големите и силни дървета, а една брезичка просто се огъвала и някак си избягвала разрушителния и ефект. Най-често наблюдаваните животни били тигъра/котката, змията/дракона, жерав, маймуната. Това вдъхновило майсторите да създадат различна хореография за здраве, нападение и развитие. В наше време обаче, е популярно да тренираш някакъв "стил". Аз не вярвам в стилове, било то стилът на "тигъра, дракона, карате, айкидо и други видове спортове с правила" . Стиловете не само разделят хората, ами си създават техни си доктрини, които налагат "стилът", като единствен и превъзхождащ останалите. В резултат на което, поставя практикуващят го в ограничена позиция, без право на избор и без право на лично творчество. От сега нататък няма да използвам думичката "стил", на нейно място идва - личното творчество.
Така е и с нас, хората, ако сме гъвкави като брезата, ще можем да избегнем разрушителните въздействия на бурята.

Да направим едим малък експеримент!

Има ли живот устните Ви ?
Нормално :)
Сега докосни устните си с показалеца и ги потъркай 2, 3 секунди.
Мммм доста различно нали ?

Колко малко му трябва на нашия организъм за да се почувства жив? 2, 3 секундно докосване е достатъчно да върне живота в устните. Обаче ние не сме само устни, имаме цяло тяло, за което трябва да се грижим. Да не вземе някой да се опипва на публични места, с идеята да върне живота в организма си. Има доста ефективни алтернативи например банята - там човек докосва целия си организъм, ако се направи с внимание и желание ще се повишава сетивността.
Ако сетивността на организма ни е добра, ще можем не само да се концентрираме по-лесно, ами и да се забавляваме по-силно, като изживяваме приятните неща по-осезаемо.
Това е възможно ако съзнанието ни присъства в сегашния момент.
Не да е затормозено със спомени от миналото или с очаквания за бъдещето. Сегашния момент е всичко което е, искаме или не ... Това е!

Ще ви разкажа една историйка за двама монаси :)

Танзан и Екидо веднъж пътували по един много кален път. Все още се сипел силен дъжд. Минавайки покрай едно село, срещнали прекрасна млада девойка, облечена в ленено кимоно и чудесна препаска. За съжаление девойката немогла да прекоси калния път.
Веднага Танзан и казал "Хайде, момиче". Вдигнал я на ръце и я пренесъл през калта.
Екидо проговорил едва вечерта, когато стигнали до заслон. Екидо не се сдържал и казал на Танзан "Ние монасите, не трябва да се доближаваме до жени. Особенно млади и красиви. Много е опасно! Защо го направи ?"
"Аз оставих момичето там." - отвърнал Танзан. - "Ти още ли я носиш ?"

Невежеството е просто устроено, просто незнаеш. Никой не знае всичко, затова се пита, аз питам често за различни неща, различни хора без да ме е срам и да се притеснявам. Там е работата, че невежеството прави хората слепи за истенските неща. Трупа ги с притеснение и предразсъдаци, изяжда човешкото достойнство, дава фалшиви очаквания и подтиска истинската ни същност. Битката с невежеството е първата преграда, с която човек който е решил да се развива, се сблъсква. Има още няколкото прегради, които само ще спомена. Страхът е втората, изисква се голяма доза смелост да се наеме човек да живее съзнателно и да търси. Третият враг на човек е силата, в битката си с невежеството и страхът, ставаш силен. От там обаче идват други проблеми, възгордява се човек и силата му започва да го вкарва в сериозни дискомфортни ситуаций. Има още един естествен враг на човек за който няма да говоря сега.

Примерно си обещай да си отделиш 5 минути днес или утре, а който може, и повече от 5 минути!
За себенаблюдение! Ако с вниманието е трудно, както и ще бъде в началото, докосването помага. Започни от дланите, пръстите на ръцете и т.н Накрая на тези 5 минути пак си обещай, кога ще си отделиш още 5 минути. Все пак това го правиш за себе си и тези 5 минути могат да спестят много безпокойства. Разбира се, дишането е неизменна част от целия процес, бавно, дълбоко, контролирано с усещане в гърлото!
Разбира се, че е трудно да усещаш цялото тяло. То ако беше лесно, лекарите нямаше да имат кого да лекуват и всеки щеше да си е сам лечител и да се грижи за организма си.
Неприятно е като гледам колко хора, прехвърлят тази важна отговорност на другите.


Заменянето на лошите навици с добри е чудесна стратегия за здраве и развитите.

Успех!