вторник, 25 ноември 2008 г.

Светещите Пеперуди

Мммм, колко добре се спяло след хубав залез. А този от снощи, определено ми въздейства много положително. Облаците бяха в различни причудливи форми, спираловидно разпрпилени, като един голям пъзел на равномерно разстояние един от друг. Слънчевата светлина изригваше от дълбините на земята и осветяваше белите облаците в различни нюанси на червено и оранжево, прекрасни цветни форми на сиво-синия фон. Направо магическа гледка, преклоних глава пред величието на природата и изразих безгранична благодарност, че съм жив в този вълшебен момент.

Сутринта обаче не се различаваше с нищо, може би защото сутрин ми е най-слабия период от целия ден - направо не мога да запаля и на моменти съм доста мързелив. Мъгливичко е, видимост - никаква. Знам със сигурност, че в това време и аз мога да мина за прекривач, хехе шегувайки се с новата ми приятелка, която се казваше Кара. Чистосърдечната и усмивка направо ме вкара в повишено внимание без много много да полагам каквито и да е усилия. Не е лесна работата на жените магьосници, трябва да балансират такива диванета като мен. :)

Посъбрахме си екипировката и взехме решение да вървим нагоре. Мъглата се беше увила около планината като дебел пухен юрган и само от високо можеше да се ориентираме какво става, къде сме ние и къде са те. Докато се катерехме се по един каменист склон часове наред и пред генерално изтощение от монотонното бяло около нас се натъкнахме на светеща пеперуда. От начало си помислих, че се блъфирам сам себе си, но и Кара беше приковала поглед в същата посока. Първичната реакция на човешките същества при сблъсък с нещо мистично и различно е страх, но това състояние бързо бе заместено от учудване и захлас. Определено беше по-голяма отколкото я описваха в книгите, обаче нещо не се връзваше, те съществуват само покрай топлите тропически ЗУ. Това е странна местност където обикновени неща, не се случват много често. Без да влагаме какъвто и да е мисловен процес, пленени от красотата на светещата пеперуда, тръгнахме след нея. Сякаш планината се бе изравнила със земята и сиянието на пеперудата пронизваше гъстата мъгла както слънчевите лъчи пронизват облаците. Не си чувствам краката, опитах се да кажа на спътничката ми, но думите не бяха, нужни. Тогава осъзнах, че легендите са верни, мога без нито една думичка да разбера какво иска да ми кажат, Кара, пеперудата, мъглата и земята под краката ми. Много е приятно да се возиш на лъчите на светеща пеперуда.
За подобно изживяване, дори и майстора би ми завидял.

Там е работата обаче, че ако легендите наистина са верни, тези съществ, колкото и да са настроени приятелски и да просветляват тъмните страни на човек, толкова искат и да заробват такива като нас. За това всъщност има предимно легенди и много малко факти за светещите пеперуди. Едва ли ще може да се справим с такова мощно същество, когато нямаме никакъв контрол над физическите движения. А какво ли ще стане , къде ли ни води...
Толкова се бях притеснил, от спомена за пеперудите, че следващото нещо, което видях беше напускането на мъглата ....

събота, 15 ноември 2008 г.