вторник, 29 април 2008 г.

Среща

Хмм, на меко съм, главата ме наболява изумително малко след удара, който получих из невиделица. Забелязвам, че дрехите ми ги няма, добре, че са ми оставили долните гащи ... пфф, веднага ми мина мисълта, че са ме ограбили. Оглеждам се спокойно, но не виждам никого, изглежда някой се е грижил за мен през последните ... не знам колко часа, защото тревата на която се събудих бе грижливо смотана под дървото. Нямаше и следа от моя приятел, намирисваше ми на не толкова прост грабеж. Тъмно е ама не ми пречи, свикнал съм и със студеното, с шумовете на природата и гледам да не се панирам много много. Лек дъждец ! Точно от това имам нужда, малко свежест и ще успея да запълня липсващото време от преди няколко часа.... главата още ме наболява. Изправям се и за моя изненада намирам всичките си вещи подредени и завити под един найлон. Това елиминираше възможността за грабеж Обличам се и започвам да сглобявам полека пъзела...
... колкото и да умувам нищо не разбирам, нали бях нащрек и знаех какво става навсякъде около мен, как и кой ме е изненадал си остава мистерия.
Чувам стъпки, някой идва и знае на къде да ходи, сигурно това е човека, който се е грижил за мен, но все пак свивам здраво десния си юмрук.
- Ах буден си вече!
Чувам аз нежен женски глас и преди да започна да се чудя я видях. Каква е тази усмихната девойка? Очите ми свикнаха и забелязах, че беше изключително красива. Подаде ми една шепа букувчета и без да чакам специална покана, започнах да си хапвам.
- Ъъъ да, здрасти, случайно да ме цапардоса преди няколко часа, а ?!
- Ами без да искам! Специалното ми умение е да се прикривам и успях да избегна нападателите на лагера, които отведоха целия ми отбор, обаче за малко да ми настъпиш дланта и действах спонтанно.
- Ааааа, ъъъмм, оооооо, ех добре. Поне не си ме оставила на произвола, пък и ми донесе храна за което ти благодаря.
- На сутринта ще се срещнем с моя отбор и можем да ти помогнем да откриеш твоите съотборници.
- Ще се радвам :)
- А случайно да знаеш какво стана със съотборника ми ?
- Ооо той избяга със скоростта на светлината, при излизане от прикриването е доста не обичайно, дано не се е изгубил или стресирал излишно, хихи :)
- Разкажи ми за това прикриване, как става ?
- Ами слушай внимателно сега, ама трябва да ми обещаеш, че нито думичка на никого!
- Обещавам.

И така без много суетня ми бяха отворени очите за изкуството на прикриването, интересното беше, че имаше хора с вродена дарба, като това момиче и можеха да останат незабелязани в непосредствена близост до други хора или животни. Както си говорим, тя ту изчезваше, ту се появяваше, беше забележително как се слива с околната среда! Действията и бяха малко хаотични, явно беше нова, но с това умение на хамелеон можеше да заблуди всички, че е голям майстор, а всъщност си и беше.
Техниките на прикриване се използвали за разузнаване и събиране на информация дълбоко в територията на врага.
Дъждът с усили, стана доста хладно и се сгушихме под дървото завити с найлона, само главите ни се виждаха за да можем да дишаме. Мина ми и мисълта да стигна обратно до лагера, където щеше да е с пъти по удобно ама в тази тъмница с този силен дъжд и без осветление си беше направо не дозирана екстремна ситуация. Търпение и никакво разсейване, първите неща на които ни учеха в Дожото. Като разбрах и какви неща изучават в школата Мушу, доста се впечатлих. Лошо е подобни магьосници да се движат незащитени. Вероятно отвлечения отбор на младата ми приятелка ще бъде тормозен точно за този вид тайни умения. Не ми се иска да си представя някой от подмолния свят с подобни сили. И без друго на добрите хорица не им беше лесно в сегашното положение, само невидими злосторници липсваха...

понеделник, 21 април 2008 г.

Опасност

Минаха вече няколко месеца след сблъсъка с натрапниците в Дожото. От тогава, до сега сме тренирали само лечебни техники. Предимно пациентите ни бяха риби, птици и всякакви други полумъртви животни. Майстора казва, че преди да се научим да разрушаваме хора, трябва да се научим да ги лекуваме... Съгласен съм, сигурно докато спя може да се разходя в съня си и да претрепя някой мафиот. После съответно трябва да го излекувам за да не нарушавам крехкия баланс в подмолния свят ... Дам, подмолния свят, изпълнен предимно с крадци, мафиоти, убийци и всякакви други вредители, които имат за цел да тормозят добрите хорица.

Пролетно време, по традиция всички Дожота излизат за тренировки сред природата. А и не само Дожотата, слуховете са, че и някой гилдии от подмолния свят също плъзвали да заредят някой нов предмет от новобранците излезли да трупат знания и умения. До сега само бях слушал от по-опитните от нас за подобни тренировки и преживявания. Предимно и само магически неща, на които не знаех дали да вярвам или не. Просто кипях от ентусиазъм да се впусна в приключение сред природата.

Сега по-опитните се занимаваха със съвсем различни дейности и когато излизаха сред природата го правеха сами. Цялата школа беше разделена на отбори, сигурен знак, че предстои много работа и ни е нужна цялата помощ, която можем да получим един от друг. Нашият беше от 8 души, 4ма мъже и 4 жени, всеки с различна посока на енергията му, поне така знаехме от думите на майстора. До този момент, никой нямаше достатъчно умения да разбере каква му е посоката. Единственото нещо, което знаехме, е че всеки може да прави нещо, което другите не могат базирано на посоката на енергията му.

При прелистването на древните текстове една вечер, когато се бяхме промъкнали в библиотеката на Дожото. Самураите, нинджите, тугите, индианците, шаманите и всички други хора със специални умения регистрирани в историята, често тренирали във вода, някъде доста ветровито, в гъстите гори, на много горещо или на места с изключително екстремни природни условия. Според тези древни текстове, целта им е била съответно овладяването на природата на енергията, която притежавали по начало. И евентуален контрол над определени природни процеси. Даже имаше история на великия Мъро Имбата, който беше сътворил едноседмичен дъжд преди 300 години и на него се дължеше буковата гора в която щеше да се проведе нашето обучение. Беше шокиращо и за мен самия когато прочетох, че освен посока ... северна, южна, източна и западна и комбинации между тях, енергията си има и своя природа! Природата се определя от елементите - огън, вода, вятър, земя, светкавици. Засега това бяха само думички, но ставаше интересно, тренировките сигурно ще са много тежки. Пък и щях да видя гората сътворена от Имбата, което хич не беше малко.

Запътихме се към буковата гора на Стара Планина. Основното правило при подобни излизания е да сме нащрек за отбора, защото има опасност да се натъкнем на други школи излезли на лов за знания. Лошото при повечето школи от нашия вид е, че враждите между нас ги е имало винаги, никой не знае защо ... просто така било от край време. Може би това обясняваше непредвидените реакции на повечето ми съотборници, когато се срещахме с други като нас в градски условия. Пък подмолния свят не спи, ами и той дебне... нали всички трябва да се развиват, даже и лошите. Предупреждението на майстора беше - " Аз ще ви чакам в гората, трябва всички отбори да ме намерят, само внимавайте за други школи и гилдии по пътя, не всички са добронамерени :) ". Усмивката му създаде усещане за спокойствие. Това бе само шега за да разпредели нагнетеното напрежение от слуховете или срещите с други враждебно настроени индивиди сред природата можеха да се превърнат в битка за живот?

Трети ден откакто сме тръгнали, навлязохме в същинската алпийска част на планината. Нямаше никакви произшествия, темпото беше страхотно, всички вървяхме задружно и си помагахме. Близко сме до връх Ботев, всеки от нас има по едно парченце от картата, след внимателна подредба и анализ, вече сме извървели всичко, трябваше да сме там, но нямаше и следа от майстора.

Тъкмо бяхме на лимита си и търсехме подходящо място да пренощуваме и да обсъдим следващите ходове на отбора, когато в далечината забелязахме пушек. Нещо беше станало и едно неприятно смразяващо усещане се прокрадна по целия ми гръбнак. Бързичко се отправихме с приятеля ми да разгледаме дискретно какво става, докато останалите гласяха бивака.
След 4о минутно дебнене по склона, се озовахме пред опожарен лагер на школата Мушу, поне техния знак беше останал сред купчината пепел и ни даде някаква информация. Нямаше никого ... къде ли са се дянали тези хора ?! Единствено забелязахме следи от гуми... несъмнено беше гилдията на байкърите от подмолния свят. Колелата им даваха сериозно предимство що се отнасяше до скорост, но определено им ограничаваха и периметъра, което поставяше лагерът ни в безопасност. Често гилдията на байкърите, дебнеха самотни туристи, плашеха ги или им вземаха ценностите, ама да нападнат школа и да стигнат до такива опустошителни крайности си беше сериозна.......... ТУП!!! .....изненааааааааааада....

вторник, 1 април 2008 г.

Среща

Така. На 5ти и 6ти Април от 13 часа на площад " Съединение ", ще се проведе среща на Тeam Movement в град Пловдив.
Това ще е първата официална среща на повечето практикуващи от ТМ. Точно излезе и много приятен документален филм за спорта - тук.
Като цяло се надявам да се ориентираме кой на какво мнение е по някой въпроси. Да оформим стратегията по която ще се развиваме напред като общество. На този етап всичко е хаотично, няма еднакви критерий за тренировка, даже няма еднакви критерий за дефиниция на Паркур. Добре, че излезе това видео, което улеснява доста целия процес.
Възнамерявам да споделя повечето дискутирани въпроси относно Паркур и бъдещите намерения на Team Movement.
До скоро.