The end

Блога затваря, достатъчно има написано, само ще го редактирам и подредя.

България!

Време за промяна!

Успех!

Parkour Парк!

Обръщам поглед към проектите и възможностите да се направи Паркур парк във Велико Търново.
Отворен съм за всякакви предложения, идеи, мнения и въпоси.

Сайт

Вече има официален сайт на клубът по Йога във Велико Търново - http://www.club-yoga.org

Те първа ще бъде публикувана допълнителна информация за клуба и практикуващите в него.

Светещите Пеперуди

Мммм, колко добре се спяло след хубав залез. А този от снощи, определено ми въздейства много положително. Облаците бяха в различни причудливи форми, спираловидно разпрпилени, като един голям пъзел на равномерно разстояние един от друг. Слънчевата светлина изригваше от дълбините на земята и осветяваше белите облаците в различни нюанси на червено и оранжево, прекрасни цветни форми на сиво-синия фон. Направо магическа гледка, преклоних глава пред величието на природата и изразих безгранична благодарност, че съм жив в този вълшебен момент.

Сутринта обаче не се различаваше с нищо, може би защото сутрин ми е най-слабия период от целия ден - направо не мога да запаля и на моменти съм доста мързелив. Мъгливичко е, видимост - никаква. Знам със сигурност, че в това време и аз мога да мина за прекривач, хехе шегувайки се с новата ми приятелка, която се казваше Кара. Чистосърдечната и усмивка направо ме вкара в повишено внимание без много много да полагам каквито и да е усилия. Не е лесна работата на жените магьосници, трябва да балансират такива диванета като мен. :)

Посъбрахме си екипировката и взехме решение да вървим нагоре. Мъглата се беше увила около планината като дебел пухен юрган и само от високо можеше да се ориентираме какво става, къде сме ние и къде са те. Докато се катерехме се по един каменист склон часове наред и пред генерално изтощение от монотонното бяло около нас се натъкнахме на светеща пеперуда. От начало си помислих, че се блъфирам сам себе си, но и Кара беше приковала поглед в същата посока. Първичната реакция на човешките същества при сблъсък с нещо мистично и различно е страх, но това състояние бързо бе заместено от учудване и захлас. Определено беше по-голяма отколкото я описваха в книгите, обаче нещо не се връзваше, те съществуват само покрай топлите тропически ЗУ. Това е странна местност където обикновени неща, не се случват много често. Без да влагаме какъвто и да е мисловен процес, пленени от красотата на светещата пеперуда, тръгнахме след нея. Сякаш планината се бе изравнила със земята и сиянието на пеперудата пронизваше гъстата мъгла както слънчевите лъчи пронизват облаците. Не си чувствам краката, опитах се да кажа на спътничката ми, но думите не бяха, нужни. Тогава осъзнах, че легендите са верни, мога без нито една думичка да разбера какво иска да ми кажат, Кара, пеперудата, мъглата и земята под краката ми. Много е приятно да се возиш на лъчите на светеща пеперуда.
За подобно изживяване, дори и майстора би ми завидял.

Там е работата обаче, че ако легендите наистина са верни, тези съществ, колкото и да са настроени приятелски и да просветляват тъмните страни на човек, толкова искат и да заробват такива като нас. За това всъщност има предимно легенди и много малко факти за светещите пеперуди. Едва ли ще може да се справим с такова мощно същество, когато нямаме никакъв контрол над физическите движения. А какво ли ще стане , къде ли ни води...
Толкова се бях притеснил, от спомена за пеперудите, че следващото нещо, което видях беше напускането на мъглата ....

Демонстрация на нашия клуб (Йога - Велико Търново) в Пловдив.

Напредващи !

Мммина семинара, много силно изживяване, благодаря на всички присъстващи ! Видеото е по-долу. Някой снимки от 3те дена има тук.

На 26, 27 и 28 Септември в град Пловдив (Античен Театър), ще се проведе, Европейска Йога Среща(Конференция + Демонстраия), на която нашия клуб ще участва.
На тези дати ще съм там, ако някой от " местните " паркур практикуващи има желание да се разходим из града, да драсне някой ред.

Успех!

Еха :)

ЗДРАВЕЙТЕ !

Не, не съм спрял да тренирам. Слуховете, че ме няма вече в Паркур средите не са верни, там съм си ама се занимавах малко с други неща за няколко месеца. Като цяло вече съм висшист и стажантствам в една банка. То било доста важно да завърши човек, сега има нови хоризонти пълни с възможности и предизвикателства. Тъкмо мога да прилагам по-добре наученото до момента, като се впускам в организация и планиране на всеки свободен момент. Интересно е да работиш 8 часа дневно с хора, винаги има изненади :)

Скоро е срещата на опитните практикуващи 26/ 27 Юли, които съм поканил във В.Търново, която обаче съвпада със Летния Джам, който е във Варна. Оставям на момчетата и момичетата да преценят и да се свържат с мен да потвърдят или да откажат поканата.
Основната идея на събирането е да регистрираме организация и да измислим стратегията по която ще се извършва по-задълбочено, по-безопасно и по-градивно практикуването на Паркур в бъдеще.

Семинар по Паркур ще се проведе на 2, 3, 4 Септември във Велико Търново на хълм - " Света Гора ". Имаме устно разрешение от Мирослав Паничаров (занимава се със спорта към общината). Когато го получа писмено, ще подам молба и до полицията с ясни обяснения за уважението на частната собственост и това, че ще пазим града чист и няма да рушим, така ще са наясно какво ще правим и се надявам да не си пречим взаимно. Мислете дали да викаме медията(лично мнение - само създават проблеми като представят неправилно нещата)?

Успех !

Среща

Хмм, на меко съм, главата ме наболява изумително малко след удара, който получих из невиделица. Забелязвам, че дрехите ми ги няма, добре, че са ми оставили долните гащи ... пфф, веднага ми мина мисълта, че са ме ограбили. Оглеждам се спокойно, но не виждам никого, изглежда някой се е грижил за мен през последните ... не знам колко часа, защото тревата на която се събудих бе грижливо смотана под дървото. Нямаше и следа от моя приятел, намирисваше ми на не толкова прост грабеж. Тъмно е ама не ми пречи, свикнал съм и със студеното, с шумовете на природата и гледам да не се панирам много много. Лек дъждец ! Точно от това имам нужда, малко свежест и ще успея да запълня липсващото време от преди няколко часа.... главата още ме наболява. Изправям се и за моя изненада намирам всичките си вещи подредени и завити под един найлон. Това елиминираше възможността за грабеж Обличам се и започвам да сглобявам полека пъзела...
... колкото и да умувам нищо не разбирам, нали бях нащрек и знаех какво става навсякъде около мен, как и кой ме е изненадал си остава мистерия.
Чувам стъпки, някой идва и знае на къде да ходи, сигурно това е човека, който се е грижил за мен, но все пак свивам здраво десния си юмрук.
- Ах буден си вече!
Чувам аз нежен женски глас и преди да започна да се чудя я видях. Каква е тази усмихната девойка? Очите ми свикнаха и забелязах, че беше изключително красива. Подаде ми една шепа букувчета и без да чакам специална покана, започнах да си хапвам.
- Ъъъ да, здрасти, случайно да ме цапардоса преди няколко часа, а ?!
- Ами без да искам! Специалното ми умение е да се прикривам и успях да избегна нападателите на лагера, които отведоха целия ми отбор, обаче за малко да ми настъпиш дланта и действах спонтанно.
- Ааааа, ъъъмм, оооооо, ех добре. Поне не си ме оставила на произвола, пък и ми донесе храна за което ти благодаря.
- На сутринта ще се срещнем с моя отбор и можем да ти помогнем да откриеш твоите съотборници.
- Ще се радвам :)
- А случайно да знаеш какво стана със съотборника ми ?
- Ооо той избяга със скоростта на светлината, при излизане от прикриването е доста не обичайно, дано не се е изгубил или стресирал излишно, хихи :)
- Разкажи ми за това прикриване, как става ?
- Ами слушай внимателно сега, ама трябва да ми обещаеш, че нито думичка на никого!
- Обещавам.

И така без много суетня ми бяха отворени очите за изкуството на прикриването, интересното беше, че имаше хора с вродена дарба, като това момиче и можеха да останат незабелязани в непосредствена близост до други хора или животни. Както си говорим, тя ту изчезваше, ту се появяваше, беше забележително как се слива с околната среда! Действията и бяха малко хаотични, явно беше нова, но с това умение на хамелеон можеше да заблуди всички, че е голям майстор, а всъщност си и беше.
Техниките на прикриване се използвали за разузнаване и събиране на информация дълбоко в територията на врага.
Дъждът с усили, стана доста хладно и се сгушихме под дървото завити с найлона, само главите ни се виждаха за да можем да дишаме. Мина ми и мисълта да стигна обратно до лагера, където щеше да е с пъти по удобно ама в тази тъмница с този силен дъжд и без осветление си беше направо не дозирана екстремна ситуация. Търпение и никакво разсейване, първите неща на които ни учеха в Дожото. Като разбрах и какви неща изучават в школата Мушу, доста се впечатлих. Лошо е подобни магьосници да се движат незащитени. Вероятно отвлечения отбор на младата ми приятелка ще бъде тормозен точно за този вид тайни умения. Не ми се иска да си представя някой от подмолния свят с подобни сили. И без друго на добрите хорица не им беше лесно в сегашното положение, само невидими злосторници липсваха...

Опасност

Минаха вече няколко месеца след сблъсъка с натрапниците в Дожото. От тогава, до сега сме тренирали само лечебни техники. Предимно пациентите ни бяха риби, птици и всякакви други полумъртви животни. Майстора казва, че преди да се научим да разрушаваме хора, трябва да се научим да ги лекуваме... Съгласен съм, сигурно докато спя може да се разходя в съня си и да претрепя някой мафиот. После съответно трябва да го излекувам за да не нарушавам крехкия баланс в подмолния свят ... Дам, подмолния свят, изпълнен предимно с крадци, мафиоти, убийци и всякакви други вредители, които имат за цел да тормозят добрите хорица.

Пролетно време, по традиция всички Дожота излизат за тренировки сред природата. А и не само Дожотата, слуховете са, че и някой гилдии от подмолния свят също плъзвали да заредят някой нов предмет от новобранците излезли да трупат знания и умения. До сега само бях слушал от по-опитните от нас за подобни тренировки и преживявания. Предимно и само магически неща, на които не знаех дали да вярвам или не. Просто кипях от ентусиазъм да се впусна в приключение сред природата.

Сега по-опитните се занимаваха със съвсем различни дейности и когато излизаха сред природата го правеха сами. Цялата школа беше разделена на отбори, сигурен знак, че предстои много работа и ни е нужна цялата помощ, която можем да получим един от друг. Нашият беше от 8 души, 4ма мъже и 4 жени, всеки с различна посока на енергията му, поне така знаехме от думите на майстора. До този момент, никой нямаше достатъчно умения да разбере каква му е посоката. Единственото нещо, което знаехме, е че всеки може да прави нещо, което другите не могат базирано на посоката на енергията му.

При прелистването на древните текстове една вечер, когато се бяхме промъкнали в библиотеката на Дожото. Самураите, нинджите, тугите, индианците, шаманите и всички други хора със специални умения регистрирани в историята, често тренирали във вода, някъде доста ветровито, в гъстите гори, на много горещо или на места с изключително екстремни природни условия. Според тези древни текстове, целта им е била съответно овладяването на природата на енергията, която притежавали по начало. И евентуален контрол над определени природни процеси. Даже имаше история на великия Мъро Имбата, който беше сътворил едноседмичен дъжд преди 300 години и на него се дължеше буковата гора в която щеше да се проведе нашето обучение. Беше шокиращо и за мен самия когато прочетох, че освен посока ... северна, южна, източна и западна и комбинации между тях, енергията си има и своя природа! Природата се определя от елементите - огън, вода, вятър, земя, светкавици. Засега това бяха само думички, но ставаше интересно, тренировките сигурно ще са много тежки. Пък и щях да видя гората сътворена от Имбата, което хич не беше малко.

Запътихме се към буковата гора на Стара Планина. Основното правило при подобни излизания е да сме нащрек за отбора, защото има опасност да се натъкнем на други школи излезли на лов за знания. Лошото при повечето школи от нашия вид е, че враждите между нас ги е имало винаги, никой не знае защо ... просто така било от край време. Може би това обясняваше непредвидените реакции на повечето ми съотборници, когато се срещахме с други като нас в градски условия. Пък подмолния свят не спи, ами и той дебне... нали всички трябва да се развиват, даже и лошите. Предупреждението на майстора беше - " Аз ще ви чакам в гората, трябва всички отбори да ме намерят, само внимавайте за други школи и гилдии по пътя, не всички са добронамерени :) ". Усмивката му създаде усещане за спокойствие. Това бе само шега за да разпредели нагнетеното напрежение от слуховете или срещите с други враждебно настроени индивиди сред природата можеха да се превърнат в битка за живот?

Трети ден откакто сме тръгнали, навлязохме в същинската алпийска част на планината. Нямаше никакви произшествия, темпото беше страхотно, всички вървяхме задружно и си помагахме. Близко сме до връх Ботев, всеки от нас има по едно парченце от картата, след внимателна подредба и анализ, вече сме извървели всичко, трябваше да сме там, но нямаше и следа от майстора.

Тъкмо бяхме на лимита си и търсехме подходящо място да пренощуваме и да обсъдим следващите ходове на отбора, когато в далечината забелязахме пушек. Нещо беше станало и едно неприятно смразяващо усещане се прокрадна по целия ми гръбнак. Бързичко се отправихме с приятеля ми да разгледаме дискретно какво става, докато останалите гласяха бивака.
След 4о минутно дебнене по склона, се озовахме пред опожарен лагер на школата Мушу, поне техния знак беше останал сред купчината пепел и ни даде някаква информация. Нямаше никого ... къде ли са се дянали тези хора ?! Единствено забелязахме следи от гуми... несъмнено беше гилдията на байкърите от подмолния свят. Колелата им даваха сериозно предимство що се отнасяше до скорост, но определено им ограничаваха и периметъра, което поставяше лагерът ни в безопасност. Често гилдията на байкърите, дебнеха самотни туристи, плашеха ги или им вземаха ценностите, ама да нападнат школа и да стигнат до такива опустошителни крайности си беше сериозна.......... ТУП!!! .....изненааааааааааада....

Среща

Така. На 5ти и 6ти Април от 13 часа на площад " Съединение ", ще се проведе среща на Тeam Movement в град Пловдив.
Това ще е първата официална среща на повечето практикуващи от ТМ. Точно излезе и много приятен документален филм за спорта - тук.
Като цяло се надявам да се ориентираме кой на какво мнение е по някой въпроси. Да оформим стратегията по която ще се развиваме напред като общество. На този етап всичко е хаотично, няма еднакви критерий за тренировка, даже няма еднакви критерий за дефиниция на Паркур. Добре, че излезе това видео, което улеснява доста целия процес.
Възнамерявам да споделя повечето дискутирани въпроси относно Паркур и бъдещите намерения на Team Movement.
До скоро.

Пещери!

Бях слушал разни истории за пещерняците и не ми трябваше много да се убеждавам, за да влезна там. Осветлението е жизнено важно в такъв момент! След десетина крачки се озоваваме в пълен мрак, пронизан само от светлината на челниците. Големи зали, направо огромни места под земята, бях тотално шашнат от мащаба на пещерите. Като се замисля, тука са живели хора в зората на човечеството. На този етап сигурно ще е цял късмет, ако оцелея една вечер на такова място без да се побъркам от страх. Колко много се е извратило човечеството ... никаква връзка с природата.




Цари пълно спокойствие в пещерата. Прохладата, миризмата и тъмнината направо ме вкарват в лек транс. Трябва да се внимава, защото иманярите са разкопали и тук-там се сблъскваме с дупки от около 40-тина сантиметра ... идеални капани за новобранци като нас. Ако разровиш в някоя дупка има останки от керамика и глинени нещица.


Стигнахме до края на един коридор, тук тотално се губи представата за време. Имаше нещо като втори етаж на пещерата, предположихме, че е луксозен и доста по-удобен от първия. Ех, за наша жалост, беше обитаван предимно от прилепи и нямаше никакви удобства. Наложи се да приложа повечето си умения от изкуството на движението за да избегна челен сблъсък с прилеп и да не се издрусам от прашните стени.

Не че може да ми направи нещо това малко същество, но определено може да изкара акъла на човек. Много интересна вибрация създават прилепите докато летят, чува се от далече и в следващия момент е пред теб. Съветът на Дидо, който за пореден път ме заведе на ново място изпълнено с много предизвикателства "Скривай си главата между краката когато чуех този странен звук". Така и направих и нямаше транспортни произшествия, само срещи от третия вид.









Таванът е нисък и буквално лазим през повечето време, следим течението към другия край на пещерата с идеята, че ще има от къде да се измъкнем.
Видяхме една малка дупка (тесняци им викат на тези), от която лъхаше свеж въздух и приятна светлинка индикираше възможен изход. Провирането беше свързано с много страх, задоволство, че съм там и устрем да преодолея себе си. Смесените чувства не помагат много, най-добре да си уверен в това което правиш, тъмнината помага да се разсеят онези кофти емоции доста бързо.










Ех какво блаженство да се измъкнеш от такова страховито и в същото време много силно място. Почувствах, че психиката ми е закалена доста повече от преди и такива нови предизвикателства ме привличат повече от всякога. Стремежът ми е да мина от всякъде!

От Кръстец до Шипка!

На входа на Мина - Лев! Не, че имаше къде да се паркира, ама тази табелка бе там от бай Тошово време. Рано е и не си гледам часовника, тъкмо съм се измъкнал от градските условия. Не вярвам, че въздуха е толкова чист и организма ми започва да го отхвърля и да се бунтува яростно срещу притока му. Започнахме полекичка да се движим към х. Българка. Денят е пред нас и напредвахме доста добре. Добромир има репутацията на опитен планинар и темпото му хич не е за подценяване. Дишам и вървя без много да се чудя.

"Виканата Скала" - на това му викам впечатляващо място!
Забравям за време и пространство,
всичко изглежда толкова глобално от тук.
Попрегледахме картата с Дидо и преценихме да се отправим към Шипченския проход! Без да му умуваме повече хващаме пътя.


Доста сняг има,
дебнем как да ходим там където няма,
обаче на места е невъзможно.
Неудобното при ходенето в снега е, че те глътва до над коляното на моменти и значително убива темпото на вървене.
Зимата е била невероятна, даже и най-силните дървета са се предали.














Продължаваме нагоре към връх Бедека.
Спираме се от време на време за снимки и да се насладим на природата.
Паркура в планината е нещо изключително. Доста по разнообразно и трудно в сравнение с градската среда. Постоянно променящи се условия изпълнени с живот. Почувствах се като у дома си и в същото време градската ми същност беше в някакъв тих ужас от заобикалящата ме среда.

Тук сме на върха и гледаме към следващата дестинация - Бузлуджа!










Вече сме на билото и е лесно! Широки поляни с невероятна гледка само за няколко часа и 1.65лв. Продължаваме смело напред, трябва да стигнем до прохода!

След няколко часа, вече се виждаше "чинията" от близко.
Позамислих се дали това, което виждам е реалност. Каква извратена архитектура за времето на комунизма.
Построена на възможно най-уникалното място!














Инфилтрирахме благополучно постройката през едни дупки от северната страна. Добре, че си носихме осветление. Преминахме през мрачните разрушени подземия, някога представлявали основите на комунистическия прогрес. Започнах да изпитвам лека тъга ... това никога няма да се върне и нашите управници нямаше да си мръднат пръста за да реставрират тази магическа постройка. Много жалко за нашата история. Плаче ми се, ама запазвам спартанско самообладание и продължавам да разглеждам разрушените мозайки и да се възхищавам на гениалния проектантски ум, който е създал това място. Това, което ме впечатли, бяха опитите на някой да възстанови съсипаните мозайки по стените, като нарисува липсващите части.














Оставихме я зад нас, време беше да продължим.
Ако не стигнем до прохода по светло,
трудно ще си хванем стопа за Велико Търново.





От тук нататък, ходихме няколко часа по асфалтов път, точно преди да се изкатерим към паметника "Шипка". Отново навлязохме в горите, защото пътят обикаляше доста, а времето ни накъсяваше. Точно на мястото където нашите деди са се борили рамо до рамо с братушките за свободата, на която се наслаждаваме днес. Много силни емоции ме обзеха, бях изморен, вече девет часа ходим, усещах колко са го били загазили нашите хора по онова време. Изби ме на сериозно притежание и любов към родината. Да! (клатя глава)










Тук вече сме в цивилизацията - хора, автомобили и ... свинщина. Имаме късмет и третата кола ни качва до Габрово. Страхотно си починах докато се возих и слушах разговора на приятеля ми и шофьора. Слязохме на автогарата и като по чудо се натъкнахме точно на автобус за Велико Търново. Обичам, когато нещата вървят гладко! Защо пък не, били сме с чисти помисли цял ден, наслаждавали сме се на красотата на България. Нормално е обстоятелствата да са благосклонни към изморените туристи.

Благодаря на Дидо за хладнокръвието и компанията през този слънчев неделен ден!

Вечер

След като следобеда бе прекаран в "разчистване на сметки" - така се отнасям с работата. Може да Ви се струва малко агресивно, но работи безотказно. Не харесвам агресията между другото.

Привечер е, около 6 трябва да съм в местното Дожо! Не мога да изтърва възможността, да мултиплицирам уменията си. Обличам анцуга си и един прилично невзрачен полуовер. Слагам шапката, вечерите са доста хладнички и трябва да се внимава.
Моментално се сливам с обстановката - прашна, мръсна, боклуците са навсякъде, грижливо разпилени от знайни и незнайни извършители. На всичкото отгоре е преваляло, но поне не се вдига прах.

Вървя бавно, но не прекалено, за да не бия на очи. Обичам да съм невидим за тълпата, опитвам се да дишам ритмично, но става толкова плитко ... Последния път в който си позволих да дишам дълбоко около центъра на града, резултатите бяха много потресаващи и в никакъв случай няма да задоволя това си желание точно сега.

С приятно разсеян поглед минавам мястото, което е най-оживено и се пада средата на цялата ми разходка. Стъпвам на пешеходната пътека и моментално чувам набиването на спирачки, надут клаксон и разни бесни ругатни отвътре. Поглеждам невъзмутимо и някакъв ала чалга фешън типаж излиза да раздава "правосъдие" . За части от секундата посочих надолу към земята, маркировката беше протрита, явно от миналата година. Добре, че има знак отстрани та реших да посоча и него - доста по-настоятелно. Явно това не беше достатъчно на момчето, което беше извън автомобилът и се движеше доста целенасочено право към мен. Късно е да се говори, пуснах раницата с едно движение и със следващото посрещам юмрука му. Изненадващо, как натренираният организъм реагира в пъти по бързо, сравнявайки противника ми, който вероятно всяка петък вечер е в местната дискотека пиян като кирка, с основна идея да закове някое Барби.

С две резки движения и момчето имаше разбит нос, пък в мен се надигна съмнение дали да не го сграбча за крачола и да го завлека някъде, "да си разчистим сметките". Когато върша работа, гледам да съм безупречен ... Добре, че обстановката не позволяваше, щях да си докарам някоя голяма глупост до главата пък и не харесвам властите, нещо все им хлопа. Трябва да се евакуирам, спешно!
Драсвам напред към гаражите, долепени до голям нов и грапав блок. Паркур уменията са страхотно полезни в подобни ситуации! Вече съм отгоре, с минимум погледи след мен и ръшвам стената на блока, отгоре ще съм в безопасност, само още малко, натегнат съм като пружинка!
ДА!!! Поглеждам от 20тина метра височина, надолу към улицата, агресивното животно се е понадигнал вече, ругае и се суети наежено ... Не разбирам подобно поведение пък и нямам време да си пълня главата с бръмбари, трябва да тренирам.

Полагам нужните усилия да не влача случката с мен , а да я оставям там. БЛАГОДАРЯ на Създателя, че ми е дал възможност да дишам! Изобщо не мисля за мръсотията и боклуците във въздуха, дишам колкото мога повече, трябва да възстановя баланса, СЕГА! Ето на 10-тата минута вече се получава. Усещам сърдечния ритъм да се нормализира и мислите ми се успокояват все повече и повече. Благодаря за този уникален дар на вселената и продължавам.

Почти съм пред Дожо-то, винаги когато наближавам започвам да усещам собствената си енергия много по-добре и мозъкът ми става остър като бръснач, всичките ми сетива са спокойни и концентрирани. Обичам добрите навици :)
Нямам никакви мисли за разходката която траеше малко по-дълго от обикновено. В бойна готовност съм и сетивата ми само чакат да ги насоча и ще стоварят целия си възможен потенциал, за да ми угодят. Трябва да добавя, че не изпитвам агресия, това е мръсна емоция! За да е готов един войн и да напада уверено и сигурно, не му трябва да е агресивен.
И другото което е, много войни има навън, но те са слаби войни. Правят едни неща много добре и в следващия момент, забравят как са го направили и се превръщат в жертвата на обстоятелствата.
Войнът, си е войн навсякъде където отиде. Това да контролира ситуацията, не само в училище или на работата, на улицата или по кафета и дискотеки ами и в живота бе ...! Да, точно там! Тихо, тихо, че се надига малко гордост, ще заприличам на някое надуто суетно гъзе. Забравям за тези подли мисли и влизам в залата с ясното намерение да трупам знание!
Хмм, подранил съм с 5 минути, въпреки непредвидената екстремна ситуация. Майсторът винаги е навреме. Малко сме днеска, другите мързеливци не искат да се борят със слабостите си. Веднага се включвам с двамата ми приятели да загряваме и да се забавляваме с движенията, тука изпитвам най-голямата радост през целия си ден. Подавахме си плътни торбички с пясък като шурикени и се дебнехме с разни плавни движения.

Време е, майсторът се появява като от нищото, точно в 6 разбира се. Строени сме и чакаме инструкции. В този момент, вместо да започнем да тренираме, вратата се разбива с едно движение и нахлуват цяла дузина облечени каратистчета или айкидистчета, нещо такова. Ние сме едва 4-ма души + една дама, която се грижи за Дожо-то в наше отсъствие и тренира с нас често. Влиза един възрастен рогат добитък и надава изтормозен рев - "Кой е шефа тука ве, искаме да ви предизвикаме, ВЕДНАГА!".
Гледам и не вярвам на очите си ... Страх ... Оооо, да ! Много страх и много колебание за части от секундата ме пронизаха от главата до петите. Добре, че сме само приятели в залата и се познаваме от години, това ще бъде интересно! Трансформацията на целия този страх в едно натрапчиво усещане за нетърпение ме изуми и също така изостри допълнително сетивата ми. Обичам да съм нащрек, само не мога да разбера, защо при екстремни ситуации е толкова ясно изразено? Отговорът на този въпрос, ще се разкрие от само себе си.

Майсторът съвсем невъзмутим от цялата случка, предложи на хората най-приятелски, така и така са дошли, да потренираме заедно, ще обменим опит и ... беше прекъснат от счупването на огледалото, което беше доста голямо и покриваше цялата стена на залата. В този момент жената отиде да почисти, без да обръща внимание на ситуацията.

Напрежението растеше, направо им усещах намерението и ме изпълваше погнуса от подобни същества. Ясно беше, че искаха да ни натупат и нямаше да се спрат пред нищо. Тъкмо се бях впуснал във внимателна подредба на възможните движения, които можеш да използвам, когато едно говедо ...
"Махай се ма кучко! Какво си мислиш, че правиш тука маа...!" - ритайки жената, която чистеше счупеното огледало.

Ооохх! Кръвта ми кипва при подобни неща, налягането в организма ми се повиши неимоверно много. Имах усещането, че съм станал една скала, която като топка за боулинг сигурно и безвъзвратно, се беше насочила към строените като кегли в бели кимона агресори.

Моменти преди да изпълня перфектен удар в стомаха на най-близката цел, видях момчета до мен. Толкова се зарадвах, че ако не бях афектиран от постъпката на тези говеда, сигурно щях да се разплача. Не съм си представял, до този момент, че RAMPAGE-a (от англ. ез. - буйствувам, вилнея, развилнявам се) от филмите е възможен в реална обстановка. Ние тримата, направо смляхме 11 души, като се изплъзнахме само с леки наранявания. Техния главатар беше доста по-натрениран и като виден егоманиак, изчака да приключим с момчетата му и влезе най-безцеремонно. Докоснеше ли ни, болката се разнасяше доста мащабно, много бързо.
Ей на това му викам говедо! В безизходица сме, тоя ще ни попилее, мамка му ....
Веднага натрапчивите мисли бяха елиминирани от призива на майстора да си починем, с тънкия намек, че той ще се погрижи. Ох, чувствам се жив, мамка му. Биха ме, ама и аз бих! "Айде, айде, тези работи на някой друг ги пробутвай и мълчи, че не мога да си доразкажа историята от тебе ...". Ухилвам се на вътрешния диалог като, един балансиран войн и влагам цялата си останала енергия във възстановяване, докато следя внимателно предстоящата битка на двамата най-силни мъже в залата. Бяха минали 40 минути, сториха ми се като 3. Интересно е как се изкривява времето, когато си концентриран.

Майстора бавно крачеше към средата на залата и май се беше вторачил в злия. Позамислих, се дали го е страх, защото определено не кипеше от ентусиазъм. Ето го спира ...

В този момент вече посъвзелите се гладни за доминиращи емоции индивиди, видно изпитваха някакъв ужас. Чак пък толкова да сме прекалили с момчетата, не ми се вярваше. Използвахме само нужната сила.
Големия звяр стоеше стъписан. Какво му става на тоя ве, мамка му ? Опа, бях започнал да го губя отново, стой спокойно и не ми пречи ! Пуст и вътрешен диалог, само дебне кога ще се разсея и започва да ми вкарва разни фалшиви емоции и филми. Това не е мое, вземай си го и се махай от главата ми! Готино ли ти е да ми приковаваш вниманието? Ах, търтей мръсен! Така се обръщам към вътрешния диалог. Търтей е, защото е там и никаква полза от него, само ми приковава вниманието върху ненужен мисловен процес.

Дишам! Цялото ми същество диша и наблюдава, не реагирам на нищо вече. Виждам и усещам, не е много ясно, ама поне знам, че си е моето, а не някакво прожектирано от външни фактори емоционално изживяване, концентриран съм. Това възможно ли е, което виждам?
Натрапниците се изметоха почти със същата скорост, с която връхлетяха, само, че на лицата им беше изписан огромен ужас. Бях чувал само за тези неща и никога не предполагах, че мога да ги видя и то от майсторът и то до такова съвършенство. Само веднъж го бях питал, колко е добър (в невежеството си, разбира се). Той ми отвърна тогава - "Няма как да разбереш, колко съм добър. Защото аз самия нямам завършена представа колко съм добър. А това млади момко, няма нищо общо с теб и твоята мисия на земята!"

Като се поуспокоиха нещата, майсторът ни попита, дали сме добре и дали имаме въпроси.
И добави - "За днеска толкова с практическите занимания, да се върнем към истинските неща."

Разбира се, че имам въпроси !!! Целия гъмжа от въпроси и нямам търпение да ги задам. Като малко детенце пред сладкарски магазин, кипящо от желание и нетърпение да разбере дали сладкото е сладко! Абсолютната сигурност на натрапниците беше изпепелена oт намерението на майстора? Ех, и ние помогнахме ... лекичко. Хехехе :)
Нямаше от какво друго да е! Щом можеш да формулираш и зададеш въпросът, отговора ще се разкрие скоро, ако не е вече там!


Част 2-ра! :)

Сутрин

Ставам в 7 без 5 - 5 минути преди да ми звънне часовника. Вече изобщо не се лаская от точността на биологичния ми часовник, защото времето за нас хората е само права линия с минало, настояще и бъдеще.

Излизам на разходка, - не мога да остана и секунда повече между четирите стени на скромната ми крепост. Не е толкова шумно навън, най-големите диванета, още не са се събудили, а будните още им се спи и не са изригнали емоционално. Разбира се, в квартала няма кой знае какви интересни неща, затова слизам към близката еко-пътека. Много обичам да дишам сутрин! По моя край още не е достигнала тягостната, изпепеляваща белите дробове вихрушка от смог, която е заковала почти целия град в прегръдките си и така като гледам, няма никакво намерение да го остави да диша свободно. Кога ли и в нашите барове, ще се предлага кислород ? Винаги ми е било чудно как тези хора (Японците примерно) докато дишат в баровете всичко им е наред, ами като излизат навън какво ли става ? Отговора на този въпрос ще се разкрие от само себе си.

Вече 40 минути ходя и разсъждавам над възможните изходи на човечеството от тая бъркотия, която сме забъркали в продължение на хилядолетия. Ако човек успее да се събуди от всекидневната илюзия, която е сътворил докато е общувал със себеподобните си, нещата може и да се оправят. Както един човек, който сънува и не може да прецени дали сънят му е реален или е само сън, докато не се събуди. Така е и с нас, това, което ни заобикаля е резултат от генерални промени на истината. Щракваме с пръсти и имаме една солидна теория. Колкото по солидна - толкова по лесно може да се пропагандира. Пропагандираме я неколкостотин до хиляда години или повече, зависи колко е солидна теорията и колко хора биха клъвнали. В края на краищата теорията за нещо не си остава такава, ами се превръща в истината, ако се следва от много хора за продължителен период от време.

В резултат на това имаме тотално извратено общество, което приема всичко за истина. Ето даже други другари блогъри изразяват недоволството си, че медиите манипулирали или били некомпетентни. Нормално е и тях ги мързи да мислят, просто искат да изкарат поредния репортаж, без да ги интересува как влияе това на хората или пък имат план точно по какъв начин да повлияе. Няма да задълбавам в конспирацията.

Стигнах водопада, почивката е важна и тя е част от тренировката (това не е теория).
Странни мисли ми минаха през главата, ако скоча какво ли ще стане и т.н и т.н. Добре, че съм здраво мислещ, поне засега, както го виждам и изгоних тези мисли след кратка концентрация върху дишането.

Имам самочувствие на оптимистично същество. Стремя се да намирам по нещо забавно във всяка ситуация. Замислих се как мога да поизгладя духът на война в себе си. Взех под внимание всичката информация, до която успях да се докопам през последните четири години и помнех в този момент.
Някой от нещата, които ме мотивираха през остатъка от деня бяха следните.
Започнах да се вглеждам в падащата вода, как се разбива мощно и как се плъзга между камъните. Падащите листа с грация и песните на птичките, шумоленето на разни животинки в храсталаците, усещането беше много естествено.
Замислих се за пътя на войнът - един възможен път, да действа с постоянство и без да се държи назад от стари навици и рутинни действия. Там е работата, че ме мързи да мисля. Как ли се оправя това .... ? Потърсих допълнителна мотивация в заобикалящата ме среда, погледах облаците, бяха като пухени памучни титани и лазеха много бавничко по напредващото утро.

Нормално си е да има и страх докато се учи човек, той е неизменен спътник през целия процес. Не, че съм станал шубелия, просто имам странно усещане в стомаха като, че ли се свива и самоизяжда, когато се изправям пред нещо ново. От там идва и мощен вътрешен диалог, който има за цел да ме разубеди да не ходя там, ами да се върна на тясно в мишата дупчица от която съм изпълзял и да не се мъча да разбирам как работи всичко. Ах, майната им на тези мисли...!
Войнът трябва да се справя с всичко с което се захване, иначе усилията му ще се обърнат срещу самия него. Значи никакви половинчати работи повече! Даже и да не знам какво правя, мисля да се държа така все едно знам.

Прибирам се, имам доста належала работа. Минавам през кварталния парк, уж да си поддържам усещането за природа още малко, преди да се шмугна в претъпканата цивилизация. Слизайки по склона се сблъсквам с крясъците на изнервени хора, които се карат за някакви социални глупости, толкова са хванати в главите си, че не виждат красотата около тях. Незнайно защо първите емоции сутрин се запазват до края на деня. Дали ще се карат за същите глупости и вечерта ? Нямам намерение да проверявам :)
Ех, разликата от близката горичка и близкия парк е огромна, красотата е там, ама трябва да се вгледа човек, доста по-настоятелно, за да я види, абстрахирайки се от ревът на автомобили и забързаната обстановка. И така се прибрах благополучно.

Средностатистическия човек примерно си мисли, че да се впуснеш в съмнения и разни други мисловни игрички, те прави много чувствителен и духовно извисен. А всъщност истината е (това не е теория), че средностатистическия човек изобщо не е близко до чувствителен. Неговите всекидневни халюцинации и несигурности са толкова незначителни, че той не може да изпитва подобни емоции. От биомеханична и енергийна гледна точка, вътрешния му диалог го е заковал на едно място. Когато този диалог спре, макар и за няколко секунди, светът се срива и изключителните човешки качества изригват сякаш са били под тежката охрана на всичките онези бушуващи мисли.
Да си войн не е просто да си пожелаеш да си войн и хоп - това да стане реалност. По скоро, представлява постоянна битка със самия себе си, която продължава чак до края на дните ни. Войнът преодолява препятствията, той не ги разрушава блъскайки главата си в тях. Странно при евентуален случай на отчаяние, дали бих забил нос в най близката стена ? Даже замислянето над това би било ненужна загуба на време.
Никой не се ражда войн! Както и никой не се ражда средностатистически човек, ние сами решаваме в кое от двете да се превърнем.

Странното е че човешките същества обичат да им се казва какво да правят. Още по странното е, че обичат да се бият и да не правят това което им е казано, от там започват да се обвързват с омраза към този, който им е казал какво да правят. Гледам да съм толерантен и да не казвам на себеподобните ми какво да правят, че току-виж са ме налазили.
Хехе :)

Това е от първите ми опити за разказ. Затова евентуални съвпадения с реални преживявания на реални хора са абсолютно случайни!

Благодаря, и успех.

За ПК и хората през новата година.

Времето как лети само - много бързо!

Интересът към тренировките по Паркур за тази година, ясно се разрази през последните дни.

Аз лично, мисля да го тренирам доста по-спокойно и доста по-внимателно, отколкото досега.
С нужната провокация, разбира се. Акцентирам върху нужната, защото много практикуващи предимно правят НЕнужно силни движения под предтекст, че това им качвало нивото. Тук е редно да налея малко масло в огъня и да подканя тези говеда, които скачат безцелно и се отнасят с неуважение към частната собственност, да започнат сериозен мисловен процес!
Съветвам да не влизате в дворовете на хората, за да се правите на великите филмови звезди и да търсите такива фалшиви изживявания. Да, фалшиви са защото това по филмите е симулация на екстремна ситуация, в която тези хора правят силни движения, защото са актьори и това им е работата.

Тренировката на Паркур, не е симулирана екстремна ситуация!!! Освен ако някой от практикуващите не страда от някакви психически разтройства. Докато се тренира основната идея е да се турпа сила и да се преодоляват ограниченията на физиката и психиката.

Затова аз ще тренирам много по-внимателно и много по-съзнателно от сега нататък. Не един път съм споменавал, че с максимумът на възможностите ни не се тренира. Той се ползва при екстремни ситуаций.

Какво става ако се тренира на максимум? Много просто, изтощава се организма и се амортизира. Това е като един автомобил, ако караш 2 часа със 200км/ч, амортизацията ще е доста по сериозна отколкото ако караш 2 часа със 100км/ч. Уникалното при човешките същества е, че когато го карат внимателно трупат сила и организма им се възстановява доста по бързо.

Вече е доста популярно "бавното движение" или slow movement. То има за цел, да елиминира забързаното ежедневие и стремежът на хората да игнорират всичко по пътя си, докато бързат улисани в някаква илюзия. Все повече хора намират за симпатично и привлекателно да не бързат и да остановят връзка с нещата, които правят.

Чудех се и маех тези дни на хорското поведение.
Как са хванати в капана на предразсъдъци и се оплакват или си пълнят времето със самосъжаление, вина или размисли над живота на другите хора. Някой от така нареченте "умни" хора с дипломи и статус, като започнат да говорят с разни научни термини за да покажат колко много знаят, ме забавляват до припадък.

Даже се възгордях малко, че не съм като тях. После ми дожеля за хората като се замислих, колко е тежка тази илюзия на титлите с които се кичат. Имах моменти на ненужно съчувствие граничещи с депресия, незнам защо, когато някой се държи глупаво и недостойно и аз съм наблизко и ми става доста неудобно от поведението на мойте другари - хората. Не съм го направил аз .... и все пак, странно е как се предават тея неща.

Видях и някой крайни изключения - разгневени, агресивни типажи ходеха по улиците намахано и търсеха с кой да си премерят патлаците.
Видях и усмихнати хора с бликаща радост от тях, наслаждаваха се на и на най-малките и невзрачни нещица.

Позамислих се защо е така, какво толкова правят едните, за да се чувстват страхотно позитивно и какво правят другите за да се чувстват толкова зле, че да изпитват нужда да нараняват себеподобните си.

Другото нещо свързано с ПК, което ме кара да се смея от сърце е някой като ми каже, че се интересувал от философията на движението. Да има такова животно философия, ама то е възникнало на базата на практиката, иначе можем да седнем и да си говорим с дни, как трябва да стане и т.н., ама няма да има кой да ни тренира през това време.

Впускам се в изследване на човешкото поведение :)

Какви ли не неща ми минаха из главата тези дни, няма да Ви занимавам с тях сега, доста се впрегнах в размисли по темата вече.

Вниквайте в нещата, които правите и е възможно да ви дадат много радост!

Енергийни Вампири!

Срещнах се онзи ден с един познат. Заприказвахме се за лично творчество, било то карате, йога, тай чи и т.н. Нещото, което ме потресе беше следното - "Аве, твоя учител не ти ли краде от енергията? Аз много внимавам моя да не ми краде."

За малко да се изсемя нелюбезно на момчето, ама си викам - "Няма страшно :)"

Всеки е бил в компанията на хора, които се оплакват (някой се оплакват хронично), други пък не говорят за проблемите си но, самото им присъствие има свойството да натоварва психически. На другия континент им викат - токсични хора, а тук - енергийни вампири. Аз мисля да ги наричам небалансирани хора!

От далече, ще започна! Много хора говорят за положителна енергия и отрицателна енергия. Вярно е има енергия, но тя е нито положителна, нито отрицателна, просто енергия с два полюса. Примерно една батерия ако има само "+" ще има ли енергия ? Или ако има само "-" , тогава дали ще има енергия ? Ами така е и с хората. Някой казват, че само положителна енергия сме трябвали да имаме, други само отрицателна. Пълни глупости!

Така по същество, няма как да ти вземе човек от жизнената енергия (прана), това е невъзможно, ако беше възможно, досега да съм наточил една цистерна от най-силните хора, които познавам и винаги щях да подскачам от радост и да се превъзнасям от еуфорията.

Това което е възможно обаче, е човек да ти вземе нервнопсихичната енергия. Тя е съвсем различно нещо от жизнената ни енергия. Използваме я в социалната среда за да можем да "правим поведение", да спазваме определените правила и да вършим дейности като работа, учене, писане и т.н. След дълъг период на извършване на подобни дейности, човек казва - "олеле, ще ми се пръсне главата". Така е, защото нервнопсихичната енергия я няма и там има напрежение, недостиг или липса. Напрежението е начина, който използва организма ни за да ни каже "стига, спри, почини си!". Колко от хората обаче, слушат сигналите на организма си е друга тема.

Няколко типа "Енергийни Вампири" са ми познати. Които успяват да ме докарат до подобно състояние на нервно напрежение.

• Едните ги споменах по-горе, хроничните оплакващи се. Било то за болести, проблеми или каквото и да е, те винаги се оплакват, играят ролята на жертва. Обвиняват другите за техните проблеми без да потърсят решение в тях самите.

• Прекаленото самосъжаление има свойството да натоварват ужасно много. Много опасна фракция от хора - нямат градивна нагласа, не вярват в способностите си способности и се дразнят много лесно, ако някой постига нещо. Завиждат лесно и могат да откраднат в опит да запълнят тази непълноценност, която изпитват.
  

• Другите са тези, които критикуват - защо не си направил така, защо не си направил иначе. "Критиците", често минават във фаза в която те знаят по-добре от теб и постоянно говорят за разни неща, които нямат връзка, за да демонстрират знания, умения или социално положение с цел, да се поставят по-високо от другите. Ако си мислите, че тези са страшни, определено последния тип, за който се сещам ще Ви изправи косите.

• Хората без личен живот! Те са доста опасни, защото постоянно се врат в личния живот на други хора. Много от тези хора гледат телевизия и се идентифицират с геройте от сериали и т.н. Също така, много от тези хора обичат интригите и имат нужда от кавги и разни други дисбаланси, за да се чувстват живи и пълноценни.
  

Вероятно мога да се сетя за други примери на небалансирано човешко поведение, които ще добавя в отделна тема. Възможни са, разбира се, различни комбинации между определените категории. Няма нужда да Ви казвам колко е сериозно това!

До тук добре! Какво да правим, за да не ни изтича нервнопсихичната енергия докато общуваме с подобни индивиди?
Несъмнено сте се сблъсквали с подобни хора.
Важно за вас и за околните, е да откриете към коя категория спадате, ако спадате към някоя изобщо и да елиминирате нуждата да товарите други хора несъзнателно. Не вярвам някой да иска да товари други хора съзнателно ... ? Така стигаме до заключението, че тези небалансирани човешки същества са в безсъзнание.
Това безсъзнание на големи маси от хора, ще се окаже проблем.
Но тук да изолираме случая индивидуално. Ако нямате възможност да издържите докато общувате с подобни хора, по-добре да избягате, намерете начин да се измъкнете. Най-често не другите вземат нещо от нас, а ние им го даваме, защото сме слаби.
"Човек каквото си направи сам, друг не може да му го направи". Много е вярна тази поговорка, изумен съм от проницалтелността на прадедите ни. Тази поговорка работи и в двете страни, отрицателни и положителни. Ако някой полага доста усилия, за да се грижи за себе си - също няма кой друг да го направи вместо него.
Другия вариант е, ако можете да издържите на подобни хора, сигурно много лесно присъствате в сегашния момент или имате сравнително здрава психика. В двата случая е добре да присъствате в сегашния момент и да не реагирате на небалансираното поведение на човека, то няма нищо общо с него, просто е покрит с невежество.
Да така е, това да не реагираш на "глупостите" на някого е сила, а не слабост!
В определени ситуации, няма как и нещата излизат извън безопасните граници. Тогава след загуба на нервнопсихична енергия - дишането с внимание в гърлото и се получава един специфичен звук. Не се безпокойте, има много прана във въздуха! (засега)

Ето тук можете да видите Аенглер, много силен практикуващ, с огромен принос към изкуството - Йога!
Разбира се това с минутите вдишване е резултат на години тренировки. 6 или 8 секунди да се вдиша е добре като за начало. Издишването да е по-бързо около 4 или 6 секунди защото въздуха, който сме вдишали е извършил химична реакция и не ни трябва.

Успех със самонаблюдението.

Покривалото на Невежеството!

Вървял си един човек по улицата, спънал се и паднал.

Така сме ние, отворени са ни очите, но не виждаме, не внимаваме и не усещаме какво става с нас. До толкова, че живота на голям процент от хората минава в абсолютно безсъзнание. Много е страшно, ако някой, макар и малко съзнателен човек, трябва да се сблъсква с невежеството на обществото. Много изморителен и деградивен процес, защото сериозните хора винаги ще се дразнят от несериозните!

Вървял си един човек по улицата, спънал се и направил кълбо.

Така е с хората, които имат усещане за целия им организъм.
Усещането е виждане и виждането е усещане. Това е така, ако имаш кураж да живееш съзнателно в сегашния момент.

Усещанията ни пазят и ни дават възможност да опознаем себе си. Като живи същества, искаме или не се движим по природни и космически принципи. Майсторите на изток, още преди хилядолетия, са забелязали много разнообразни неща, докато са изучавали растения и животни. Днес науката успешно доказва принципите, които тези хора са знаели много отдавна. Примерно, гледайки как една буря разрушава големите и силни дървета, а една брезичка просто се огъвала и някак си избягвала разрушителния и ефект. Най-често наблюдаваните животни били тигъра/котката, змията/дракона, жерав, маймуната. Това вдъхновило майсторите да създадат различна хореография за здраве, нападение и развитие. В наше време обаче, е популярно да тренираш някакъв "стил". Аз не вярвам в стилове, било то стилът на "тигъра, дракона, карате, айкидо и други видове спортове с правила" . Стиловете не само разделят хората, ами си създават техни си доктрини, които налагат "стилът", като единствен и превъзхождащ останалите. В резултат на което, поставя практикуващят го в ограничена позиция, без право на избор и без право на лично творчество. От сега нататък няма да използвам думичката "стил", на нейно място идва - личното творчество.
Така е и с нас, хората, ако сме гъвкави като брезата, ще можем да избегнем разрушителните въздействия на бурята.

Да направим едим малък експеримент!

Има ли живот устните Ви ?
Нормално :)
Сега докосни устните си с показалеца и ги потъркай 2, 3 секунди.
Мммм доста различно нали ?

Колко малко му трябва на нашия организъм за да се почувства жив? 2, 3 секундно докосване е достатъчно да върне живота в устните. Обаче ние не сме само устни, имаме цяло тяло, за което трябва да се грижим. Да не вземе някой да се опипва на публични места, с идеята да върне живота в организма си. Има доста ефективни алтернативи например банята - там човек докосва целия си организъм, ако се направи с внимание и желание ще се повишава сетивността.
Ако сетивността на организма ни е добра, ще можем не само да се концентрираме по-лесно, ами и да се забавляваме по-силно, като изживяваме приятните неща по-осезаемо.
Това е възможно ако съзнанието ни присъства в сегашния момент.
Не да е затормозено със спомени от миналото или с очаквания за бъдещето. Сегашния момент е всичко което е, искаме или не ... Това е!

Ще ви разкажа една историйка за двама монаси :)

Танзан и Екидо веднъж пътували по един много кален път. Все още се сипел силен дъжд. Минавайки покрай едно село, срещнали прекрасна млада девойка, облечена в ленено кимоно и чудесна препаска. За съжаление девойката немогла да прекоси калния път.
Веднага Танзан и казал "Хайде, момиче". Вдигнал я на ръце и я пренесъл през калта.
Екидо проговорил едва вечерта, когато стигнали до заслон. Екидо не се сдържал и казал на Танзан "Ние монасите, не трябва да се доближаваме до жени. Особенно млади и красиви. Много е опасно! Защо го направи ?"
"Аз оставих момичето там." - отвърнал Танзан. - "Ти още ли я носиш ?"

Невежеството е просто устроено, просто незнаеш. Никой не знае всичко, затова се пита, аз питам често за различни неща, различни хора без да ме е срам и да се притеснявам. Там е работата, че невежеството прави хората слепи за истенските неща. Трупа ги с притеснение и предразсъдаци, изяжда човешкото достойнство, дава фалшиви очаквания и подтиска истинската ни същност. Битката с невежеството е първата преграда, с която човек който е решил да се развива, се сблъсква. Има още няколкото прегради, които само ще спомена. Страхът е втората, изисква се голяма доза смелост да се наеме човек да живее съзнателно и да търси. Третият враг на човек е силата, в битката си с невежеството и страхът, ставаш силен. От там обаче идват други проблеми, възгордява се човек и силата му започва да го вкарва в сериозни дискомфортни ситуаций. Има още един естествен враг на човек за който няма да говоря сега.

Примерно си обещай да си отделиш 5 минути днес или утре, а който може, и повече от 5 минути!
За себенаблюдение! Ако с вниманието е трудно, както и ще бъде в началото, докосването помага. Започни от дланите, пръстите на ръцете и т.н Накрая на тези 5 минути пак си обещай, кога ще си отделиш още 5 минути. Все пак това го правиш за себе си и тези 5 минути могат да спестят много безпокойства. Разбира се, дишането е неизменна част от целия процес, бавно, дълбоко, контролирано с усещане в гърлото!
Разбира се, че е трудно да усещаш цялото тяло. То ако беше лесно, лекарите нямаше да имат кого да лекуват и всеки щеше да си е сам лечител и да се грижи за организма си.
Неприятно е като гледам колко хора, прехвърлят тази важна отговорност на другите.


Заменянето на лошите навици с добри е чудесна стратегия за здраве и развитите.

Успех!

Хора или ... ?!

На скоро ме предупредиха да се пазя от другите хора докато търся знания.
От начало се чудех - "Какво толкова има да се пазя от другите хора, нали и те душа носят, дишат същия въздух като мене и тях ги пече слънце и те зъзнат като стане студено?"

Казах си - "От един вид сме - човешки същества. Какво толкова му е страшното?"

Позамислих се. Стремежа ми е, да проверявам нещата за да знам. Някой може да се засегне от следващите ми думи относно нас - хората, не го приемайте лично.

Навсякъде в природата живеят всякакви видове живи същества. Примерно - хищниците от един вид си съжителстват съвсем спокойно, по точно определени правила, в хармония с останалия свят. Хубаво ние хората, ако не сме развили интелекта си в хода на еволюцията, досега по-силните видове хищници (тигри, лъвове, вълци и т.н), да са ни елиминирали.
Глобализацията е обаче, извън контрол и застрашаваме не само нашия живот, ами и този на планетата Земя.
Не съм виждал друг вид да подтиска по такъв арогантен и брутален начин себеподобните си, както правим ние!
Нормално е природните бедствия да връхлитат хората, защото те не са полезни на тази планета. Като едни вирусни клетки, лека-полека не допринасяме с нищо за развитието на планетата. Точно обратното, с нашите мисли - които са енергия, влияем по ужасен и хаотичен начин на заобикалящата ни среда. Защо в САЩ има най-голям брой природни бедствия ? Лесно е, подтисканите от икономическите вериги на глобализацията и хиляди други причини, човешки същества с техните мисли, особенно ако са 300 милиона, създават мисъл форми (енергиен поток предизвикан от много еднакви по характер мисли), които предизвикват планетата да се защитава, както прави един жив организъм. Като резултат природните бедствия там, дори и в малък мащаб са ужасно многобройни.
Тривиален пример е алчността на човешкия вид към материялни облаги, което допринася за глобално затопляне и от там идват другите проблеми със замърсяването на питейната вода, която според изследвания на учени от Великобритания, ще е в сериозен недостиг около 2014г.
Да не говорим колко тонове боклук са погълнали моретата и океаните. Пълна свинщина! Предполагам, доста от Вас ще ги досрамее да се нарекат човешки същества.
Много глобално го раздавам днес, затова малко локално ще разсъждавам за нас хората.
Секса, преди хилядолетия, човешките същества са го ползвали да създават живот, днес го ползваме за удоволствие. Все повече млади дечица, незнам имат ли десетина годинки, разузнават сексуалността си с помоща на видео материали, публикувани в Интернет и се мотивират да си направят техни.
Възможно ли е да спрем за момент да си играем на притежаван и притежаващ в социялната среда и да се държим с малко човешко достойнство и уважение? Незнам дали е възможно, но това ли е най-важното (както в онази реклама на Загорка)? Крайно време е човешките същества да станат по-отговорни и отворени към собственния си вид, не само да търсят как да доминират себеподобните си, за да се чувства добре егото и себеотразяването да е пълно. Хората на важни позиций (шефовете), само търсят някой способен младеж, за да го експлоатират максимално и накрая даже, да няма едно мижаво - благодаря! Арогантност и бруталност по улиците и пътищата е толкова дъвкана тема днес. Какво им става ? Защо са недоволни и свирят, когато стъпваме на пешеходната пътека ? Те са в автомобил и се предполага, че им е удобно. Спирам с тривиалните примери. Предполагам всеки от вас може да прецени какво го заобикаля. Срам ли Ви е, че сте живи ? Добре!

Та така, пазете се първо от други хора когато търсите знание, защото за невежата всичко е странно и винаги ще се опита да Ви залее с негативизъм. Късмет ще е, ако не хукнат да Ви бият разни.
Другото е, че не можеш да спасиш някого от самия него! Важен урок, който научих с доста главоблъсканици. Ако кажеш на някой - "Прави така". Той винаги ще каже - "Аз знам по-добре от теб". Даже и с най-силното добро намерение и желанието да си му полезен - няма да се получи. Винаги ще се намери някой, който да мисли, че се правиш на важен, много знаещ или се опитваш да го поучаваш.
Всеки е различен и няма право да налага своя морален кодекс на останалите. Погледнете Комумизма - страхотни идей, велики, чисти, прекрасни неща, но наложени насила се сриват за няколко години. Глобализацията е малко по сложно устроена форма на робовладелство с икономически вериги. Модна била и всяка държава се стреми към висок стандарт на живот, защо ?
В САЩ живеят на кредит, банките им са фалирали и икономиката е пред тотален срив, да последваме техния пример? Много от тях за забулени в суета, его и себеотразяване, фалшиво самочувствие. Няма нужда да се правим на по-загадъчни или по-различни, защото е смешно и жалко.

Хората сме достатъчно загадъчни същества по природа. Притежаваме силата с на пръв поглед дребни неща - да създаваме чудеса!
Да се изслушваме и съветваме. Без да си натрапваме знанието или да си споделяме мнението, без да са ни го искали. Да се мотивираме и преследваме целите си.
Да се поздравяваме с истинска усмивка, а не само външна форма ^_^. Да се обичаме нежно и силно. Да се насочваме ако се заблудим. Да си помагаме докато сме слаби. Да не вземаме моментните ни идентификаций с егото и себеотразяването на сериозно.
Толерантността един към друг е вид енергия, емоция, която създава химична реакция на градеж в двете страни.
Ентусиазъм се нарича енергията да сътворяваш такива чудеса в най-чистия им вид!

Благодарен съм, че малкото хора, с които контактувам, не се срамуват да се нарекат човешки същества.

Успех мили създания!

Его и Себеотразяване!

Така, сигурен съм, че всички са чели за егото и какво мислят учени като Фройд за това явление и т.н. Няма да навлизам в подробности и да цитирам разни "велики" личности. Ще споделя мислите и притесненята си, относно тези явления.

Според мен има голяма разлика между его и себеотразяване.

Егото е явление, което се е създало между инстинкта ни за оцеляване и социалните отношения. Примерно, имаме един пакет с носни кърпички и аз взимайки го, заявявам "Това са мойте кърпички" - идентифицирам се с кърпичките, те са вече част от мен! Ако някой, не дай си Боже, ми вземе кърпичките, аз ще страдам, защото част от мен е взета ... Може да стана непълноценен? Друг пример за Его - малко детенце си играе с играчката си и тя се чупи. Няма значение дали играчката е издялана дървена лодка или някое супер електрнонно чудо на съвременната техника. Това няма значение, за да се удовлетвори егото веднага счупената материя се заменя с друга материя, която да стнае "МОЯ!", за да може детенцето да се чувства добре. Това е началото на така нареченото "Consumer society" /консумиращо общество/. Да, кофти факт, че цялото това общество се крепи на Егото си . Да имаме повече, по-големи и по-съвършенни играчки, които да ни правят щастливи. Мисля, че добихте добра представа относно егото. С няколко думи, идентифицирането на личността с материя или друга личност, притежанието и. "Моята жена или моят мъж" ... без да навлизам в подробности, не можеш с един подпис и с една хълка да притежаваш друго човешко същество.

Правилното реагиране според мен, е да не се вземат нещата толкова personal /лично/. Кърпичките и играчките са просто материя, която ползваш. А не материя, която да те изпълва и да те прави по-добър.

Себеотразяването е доста по-страшно от егото! Представлява абсолютната липса на съзнателно присъствие в сегашния момент. Самозабравят се хората и си мислят, че всичко се върти около тях. Един вид, аз съм Човекът, дали ще съм супер суетен моден фен със съмнителна сексуалност или ще съм пещерен човек, който се бие в гърдите и вика с цяло гърло. Коренът е страх от това, че тези хора си мислят - Оле-ле, не съм достатъчно .... еди-какво си. Притесняват се повече, как ги виждат другите хора и се правят на някой или на нещо, отколкото да се засвидетелстват уважение! Има хора, на които основната им цел е да бъдат видяни, показват си материалните неща, знанието, добрата визия, физическото тяло, подхождат агресивно към другите, даже и вербални спорове за да докажат, че те са прави, а други криви. Други хора се оплакват прекалено много, какви болести имали, как нямали това, как няма онова. Да даваш мнение, без да са ти го искали е същото нещо - себеотразяване! Казвам, че е по-страшно защото го има от преди Егото.

Заемането на роли е другото нещо, ще дам пример с родителите.

Родителите и това, как третират децата си докато са малки - не прави това, ще паднеш, недей се качва там, не яж това, хайде по-бързо и т.н. Създава се впечатление, че знаят какво е по-добро за децата им и вероятно е така, за кратък период от време. Там е работата обаче, че повечето родители, вместо да помагат на децата си и да ги насърчават да извървят техния си път, започват да играят ролята на родител и в един прекрасен момент, са толкова хванати в тази роля, че когато детето стане възрастен, те продължават да знаят кое е по-добре за него и не могат да се оттърват от този си комплекс. Така те пречат, както на себе си, така и на "децата". Сходно е и с много други роли, предполагам ако се замислите, ще откриете много хора да играят различни роли и много рядко да изразяват себе си.

Справянето с тези неща!
Първо, съветът ми е да се наблюдавате и да видите дали има такива несъзнателни действия от Ваша страна през ежедневието Ви.
Когато ги забележите - just let go, обратното на това да се опитваш да ги контролираш, просто ги остави и виж какво става с теб. Самия факт, че си наблюдавате психика и това как реагира на заобикалящата среда, ще даде нужната химична реакция, за справяне със ситуацията.
Второ, силно присъствие в сегашния момент, да се усещаш в тялото си или да имаш човешко достойнство, което е вид енергия.
Третото е най-лесното и в същото време, най-мощното и най-вълшебното нещо, което човек може да направи! Дишането, с внимание върху дишането се успокоява мисълта, от там психиката, от там нервната система, от там тялото. Най-лесно докато се диша се усеща в гърлото, не в носа. Дишането трябва да е само през носа. Лесните неща, хората ги подценяват и затова нямат резултати, не подценявайте дишането и го направете дълбоко.

Успех, то си е битка за цял живот!

Прах!

Да живеш в този свят и все пак да не се привързваш към прахът на този свят.

Когато наблюдаваш добрите действия на някого, се насърчи да последваш примера му. Чувайки за погрешните действия на някого, се посъветвай да не ги прилагаш за себе си.

Даже да си сам в тъмна стая, дръж се така, все едно има много важен гост при теб. Изразявай чувствата си, но не изразявай повече от това, което е твоята истинска същност.

Човек може да прилича на глупак, но да не бъде такъв. Вероятно си пази знанието много внимателно.

Препядствията, както в паркур, така и в живота, са чудесно съкровище. Не го заменяй за лесен и мързелив живот.

Добродетелите са плодовете на сериозна самодисциплина и не падат от небето, както падат дъжда и снега.

Скромността е основата на всички добродетели. Остави съседите ти да те открият, отколкто ти да им се покажеш.

Благородното сърце не се насилва напред. Думите му са ценни като диаманти, рядко показвани, но с огромна ценност.

За един отдаден практикуващ, всеки ден е пълноценен ден. Времето минава, но той никога не изостава назад. Нито слава, нито срам могат да му попречат.

Цензурирай себе си, никога някой друг. Не дискутирай, правилно и неправилно, това ще доведе до нищо добро.

Някой неща смятани за правилни сега, са били смятани за неправилни години наред. Като се има предвид, че правдата може да бъде разпозната даже и след векове, няма нужда от търсене на моментално признание.

Живей с цел и остави резултатите на природните и космически закони. Изживявай всеки ден в спокойствие и удовлетворение.

И аз така, като един истински загадъчен мъдрец, ще се усмихна с много спокойствие и удовлетворен от днешния ми ден, и ще продължа да търся знание. :)

Химична реакция!

Процесите в човешкия организъм, по научно му, са познати като химични реакции. Каквото и да правим, такива реакции винаги има. Рядко обаче, създаваме химични реакции, които ни развиват и ни помагат. В повечето случай създаваме такива разрушителни реакции, че организмът ни едва не се предава. Ех това, човешките същества ... много сме силни!

През ежедневието имаме много проблеми и ако не реагираме по правилния начин, се създава разрушителна химична реакция, която не само ни изхабява енергията, ами и на другия ден сме зле. Примерно - някой на шофьор на улицата, ходиш си по зебрата и онзи свири та се пушек вдига, какъв им е проблемът на тези хора ? Не им стига, че са в колите си и им е удобно, ами трябва да се нервят на хората, които си позлват правата. Така, този човек като се нерви, си създава сам на себе си кофти химична реакция, която претоварва нервната му система и от там идват доста други неприятни неща, които излизат на физическо ниво - главоболия и т.н.

Както тръгне денят на човек така и свършва!
Със сигурност сте се събуждали с лека усмивчица и после цял ден разни приятни неща се случват, които да Ви потдържат тази усмивчица. Тя може да не е изписана на лицето, а да е вътре в сърцето. Вярно е, че има дни в които, просто не върви. Това е истинското предизвикателство за психиката, да се реагира правилно, даже и на лошите неща, да не се вземат на сериозно! Като се има предвид, че това са само временни малки прашинки на фона на голямата картинка. Ние хората обаче, не сме си тренирали психиката и не сме си тренирали организма как да се справя с подобни неща, затова в повечето случай не вземаме решения, а просто реагираме. Този процес е познат на запад като липса на про-активност. Да си про-актив, означава - при създалата се дискомфортна ситуация, да съумее човек да вземе решение, а не просто да реагира, затова има много клонинги по улиците. Хората ги мързи да мислят и предпочитат всичко да става бързичко. Бърза храна, бързо предвижване, бърз секс, бързо набиране по телефона, бързо ... бързо, бързо ... В цялата тази бързаница стават едни химични реакций ... хаотични и разрушителни. (Благодаря на Fr3aki, че ми даде отправна точка с бързането, чудесен пример за кофти химична реакция. ) Забавете мънично и проследете как продуктивността и цялостното здравословно състояние ще се променят.
Когато енергията в нашия организъм започне да се движи по различен начин, изживяваме различни емоций. (e-motion - energy in motion) => емоцията = енергия.
Други примери с определени емоций, които създават разрушителни химични реакций в човешкия организъм са - чувството за вина, агресия, презрение, ненавист, завист, гордост, самосъжаление и т.н. Много хора когато разберат, че някой е постигнал нещо и казват " радвам се за теб". Аз винаги чувам в гласът им, освен радост и завист, даже не се стараят да го прекрият ... И всичките тези фалшиви усмивки ... Истинската усмивка запалва огъня по цялото лице, не само устните.

Правилната химична реакция според мен, се изразява в това -

• да не е разрушителна, да дава спокойствие на умът и приятно усещане за тялото

• второ, когато вече имаме опит в справянето с различни ситуаций да извличаме и сила от тях

Ако има някой, който не е гледал филмът " Великата тайна на водата ", Ви го препоръчвам горещо.

Пример за емоций, които създават благоприятна химична реакция в човешкия организъм са - любов, благодарност, толерантност, нежност, чувството за хумор и т.н.

Следващото е за хора, които са взели решение да се занимават сериозно с развитие и търсене на знания!

И примерите за развитие са - постоянното присъствие в тялото и в сегашния момент. недейте да се отнасяте тук-там, ако сте взели решение да ставате истински силни и способни! Безпристрастно наблюдение на околния свят (най-трудното и в същото време най-мощното нещо, на което човек може да научи психиката си!), каквото и да става, гледаш безпристрастно. То няма нищо общо с теб, но има много общо с егото на човека. Незнам до колко трябва да задълбая с егото, затова спирам до тук.

Успех със себенаблюдението!

Енергийните центрове!

Малко по задълбочен анализ на енергийните центрове :)
Първо, да разбием митът за отварянето на центровете. Ние не сме консерва или буркан, който се отваря. Както се вижда на картинката има определени участъци от тялото, които отговарят на определени центрове. Няма да навлизам в подробности за тях като цяло, ами ще фокусирам върху най важните.
Какво е енергийния център?
Виждат се различни цветове на картинката от дясно, всичките мускули, вътрешни органи, кости, сухожилия и специфични особенности в тази част на тялото произвеждат енергия, която формира един енергиен блок или център। Всеки цвят символизира такъв енергиен блок. Центровете се "отварят" с профилактика в горепосочените детайли - мускули, кости, вътрешни органи, сухожилия и т.н

Сега малко по-детайлно за по-важните енергийни блокове в човешкия организъм.

Оранжевото е за един от най-мощните енергиени блокове или хара по разговорно му.
Там е котелът! В хара може да се активират всички други енергийни блокове. Може да сте чували, че любовта на мъжа минавала през стомаха. Ами ето Ви едно обяснение защо е така. Когато човек хапне и кръвта му отва да смели храната, се стимулират всички други енергийни блокове и хоп - чувстваме се страхотно. Това не значи, че трябва да се пръснем от ядене, за да си "отворим" центровете. Това с яденето е естествен процес, ако се опитате да го насилите, ще има обратен ефект. Така че - не прекалявайте.
Жълтичкото отговаря на слънчевия сплит. Там атакува стреса най-често. Примерно скръстването на ръцете предпазва точно тази област. Това не означава да сме скръстили ръце постоянно, а съзнателно да се наблюдаваме какво се случва с нас. Случвало се е някой да Ви уплаши и даже да не се стреснете физически, обаче вътре нещо трепва във вас. Стремете се вътрешните трепвания да бъдат намалени или поне осъзнати на първо време. Самия факт, че си наблюдавате организма ще повлияе благоприятно.
Светло-синьото, енергийния блок на гърлото, малък на пръв поглед, но ако този център не е профилактиран, няма как да може да се работи с другите। Там се намира щитовидната жлеза. Защо мислите се казва "ЩИТовидна"? Защото ни пази от болести и тем подобни лоши неща। Също е познат като центъра за вземане на решения। Действа като филтър, спирайки всички вредни микроби। Често хората имат болки в гърлото или е зачервено защото са прекалили, дали е било с пиенете, пушенето или просто са настинали. Това е първата крепост на нашия организъм. Всички нашественици, като вирусни заболявания и разни настинки, искат да пробият и този ни енергиен блок ни пази।

Как да профилактираме този център ще попитате? Лесно, с внимание върху дишането, просто както Ви подсказва организма. Сигурно има няма през пост се повтарям с това за дишането, но не мога да опиша колко жизнено важна част е да се диша съзнателно। Аз самия водя сериозна битка в тази област и се мотивирам да дишам съзнателно и контролирано когато се хвана, че скатавам ;)
Ще спра до тук, за другите енергийни блокове и енергийната култура, когато назрее момента.

Много позитивизъм през Новата година !

Огън!

Сигурен съм, че сте били до огъня и знаете колкото приятно топличко усещане се заражда.
Това с огъня е метафора :)
Примерно, имаме двама влюбени. За да им е топличко и двамата трябва да слагат "дърва" в
"огъня". Ако единия забрави и на двамата ще им стане студено.
Същото е с намерението, то е като огъня!
При тренировките, или в каквото и да е, щом са свързани много хора по еднакви критерий, предполага се, че намерението им е едно и също.
Колко от тези хора съзнателно слагат дърва в огъня ?
Примерно, колегите в университета не слагат, има места като хотели, банки и други бизнес институций, където повечето от хората слагат заради общата цел. Е, винаги има някой, който им виси на главата и следи дали слагат дърва, което си е кофти работа, ако не ти идва отвътре, все едно, ако не вложиш енергия, ще те мъмрят. Позагледайте се къде има организирано слагане на дърва и къде хората подмятат разни трески на моменти, за да има, уж някакъв огън?
Също индивидуалното слагане на дърва е много мощно. То се усеща, буквално, ако някой си е вложил сърцето и душата в нещо, няма как да не се предаде на другите хора. Не до там приятното нещо е, че ако някой много ентусиазирано се нерви или изживява някоя кофти емоция много силно, това ще се предаде на друите.
Да запалиш огъня сам, колкото е мощно толкова и трудно. Затова повече хора със сходен непреклонен стремеж към нещо, могат да запалят много по-силен и по мощен огън.
С няколко думи накрая, влгайте докато сте с приятелите си. Било то за удоволствие, или за работа. Помагайте си и се наслаждавайте на процеса.
Доста време съм тренирал сам и мога да оценя присъствието на другите. Благодаря Ви, че ми давате възможност да говоря за тези неща.

Палете огъня, сега му е времето :) Кой за какво ще си пали огън, сам може да реши, но бъдете сигурни преди да го запалите, защото ако го запалите и не го потдържате, ще Ви стане студено.

До скоро и успех :)

Списък

ЪъъЪЪъъъ ... Хехехе :) Вдъхновението дойде тази сутрин!

Да, тука ще е списъка с ДЕС и с навиците, с които се занимавам в момента:

• Сутрешна разходка - около час. (както ти тръгне денят, така и свършва! )
  
• Изправен гръбнак - около 2 часа или повече, колкото повече - толкова повече. (мечо пух стил! Хехе, пък е доста неприятно да се изгърби човек.)
  
• Тибетски вариаций - 15 минути +. (трябва здрава психика)
  
• 1 път седмичко излизане в гората, по възможност цялия ден да се прекара в преход. (ей това е нещото, което най-живо ме превлича!)
  
• Да не задържам дишането, постоянно да има циркулация на кислород. (това пък колко често го забравям, не е истина!)
  
• Да си лягам по-често към 22ч. (ммм! обичам да спя и все по-малко неща ми пречат да си лягам навреме)
  

Тези неща са извън тренировките, имат за цел да поддържат намерение за здраве и развитие.

Съветвам читателите на блога, да си създадете колкото се може повече добри навици, добър момент за интересен старт е новата година.

С това преключвам, ако имате въпроси, може да ги зададете на b_tonkov@yahoo.com

Успех и весели празници :)

Алфа ритъм!

Тъй-тъй, много пробивни младежи ме разпитаха доста щателно за био ритъма и решиш да напиша есенцията на цялта работа в този пост.

През деня човек сменя 3 био ритъма. Ще говоря за най-важния, този който определя състоянието в което се тренира най-силно.

Алфа ритъм е сходно до сънното състояние, в него сме най-възприемчиви и концентрирани. Често да гледаш телевизор е да минеш в Алфа ритъм и точно това е идеята, когато си в Алфа ритъма да си възприемчив и да ти продават разни играчки. Доста подло .... !

Когато се събуждаме от сън сме в такъв био ритъм, опитайте се да се наблюдавате сутрин, как има едно спокойствие в главата и как нещата стават без усилие. Важното за практикуващия движения организъм, е волево да влиза в алфа ритъм. Това най-често става с добра почивка преди тренировката. Добрата почивка не е да седиш и да не правиш нищо, а да използваш удобна позиция на тялото и да разходиш вниманието си по мускулните групи и там където има дисконфорт, само да го задържиш, като един безпристрастен наблюдател на собственния си организъм. Това само по себе си освен, че е много добра настройка, може да смени био ритъма в АЛФА! Ако започнете да се прозявате случайно след подобна настройка и т.н., значи това е момента в който трябва да се тренира яко. Има много други тънкости как да се премине в Алфа ритъм. Знам, че в интернет е много трудно да се предава знанието и затова се надявам да се съберем лятото да потренираме.

Успех и разсъждавайте върху ритъма. Ще се отворят доста повече хоризонти :)

ДЕС !

ДЕС е кратичкото за Дозирана Екстремна Ситуация.

За какво ни е това пък, ще се питат повечето ?
Така си е, за доста небивалици съм писал и за много ще пиша.

Та да си дойдем на думата за ДЕС-а. Необходим ни е, защото при такива ДЕС може наученото да излезе наяве. Освен това, човек разбира истинската си същност, няма време за фалшиво самолюбие или суетно самочувствие, остава просто сам с възможностите си.

Пример за ДЕС:

1. Ставаш рано към 5-6 часа, да си тръгнал с 2 филий хляб и 1 шише с вода, фенерче, кибритче, хоп в раницата и тръгваш, къде ? Където си решиш, ама далаверата е да се върви без да се спира много много. Ходиш до 12 часа и обръщаш обратно. Моя съвет е да е сред природата.

2. Някой може да няма цял ден на разположение за да ходи като убезумял, затова например 1 китайско столче, да речем 2 минути си е доста сериозен ДЕС. Другия вариант за спестяване на време е със затворени очи, заставаш на 1 крак и си представяш, че около теб има пропаст, залитнеш ли умираш, какво тогава ? Не ще държиш ами направо цялото тяло ще се бори да остане там на 1 крак и очите да са затворени.

3. Други лесни ДЕС са например да станеш рано, да си оправиш леглото и да си измиеш зъбите, за някой това си е цяло предизвикателство. Бъдете творчески свободни и преценете сами за себе си, кое би Ви доставило удовлетворение. Поставете приоритетите доста добре и вложете. Ако нещо не е толкова важно за вас, няма да влагате толкова, но ако нещо е много важно за вас, тогава трябва с цялото си сърце и душа да работите за да го постигнете.

Често съм споменавал намерението като термин, това е непреклонен стремеж към нещо!

Успех на всички! Скоро ще напиша мойте ДЕС, а и съм говорил с harsh и той ще напише неговите ДЕС.

МНОГО ВАЖНО!!! - ДЕС са ДОЗИРАНИ! екстремни ситуаций, което означава, че трябва да се премислят стъпка по стъпка, и да има известна доза сигурност, не някъкви безразсъдни преходи в нищото по никое време!

За дишането !

От далече ще започна - знам, че е много трудно дишането и аз самия забравям на моменти :)

Първото нещо което трябва да научи практикуващия, е да слага палеца на лявата ръка под попадката на лявата плешката и да диша!

От там се стимулира един нервен плексус, който опасва от плешката под мишницата, през цялата лява половина на гръдния кош и стига до най долната част на коремната преса. Някой хора казват : "Оле-ле, боли ме сърцето като дишам!" . То сърце не боли, просто този нервен плексус, поради липса на профилактика, взема доста да свива дихателните мускули на гръдния кош и така се получават всевъзможни дискомфорти.

В началото някой може да не му стига палеца или да неможе да изкара лопадката и да го сложи под нея. БЕЗ НАСИЛИЕ ! Колкото може толкова. Утре, ще може повече.

Успех!

Ритъм ?

Някой дни сме силни, други дни сме слаби. Много хора си мислят, че няма как - такива са моментите и донякъде са прави.

Хората като енергийни същества имат био ритъм! Когато е висок, сме доста активни и можем да правим много неща, а когато е нисък точно обратното.

Как да засечем био ритъма, за да можем да преценим, дали можем да се натоварваме или не? Много е просто, може даже да се смеете на воля :) По пулса, сутрин когато се събуждаме! Най-лесния начин да се ориентираме за общото ни състояние, е като си измерим пулса. Слагаме безименния и средния пръст на дясната ръка на 2 пръста под основата на палеца на лявата и хоп - пулс :) Ако пулса е доста учестен, значи био ритъма е нисък и не трябва да се натоварваме през този ден. Когато пулса е доста бавен, сме във висок био ритъм и точно това е момента в който трябва да се тренира, за да може когато дойде ниския био ритъм, да минава по-леко.

Успех и до скоро :)

Интересни разговори !

Снимки :)

Малко природа от Априлци.

Пружиниране?

Определено не е добър тренировъчен план, защото има способност да прещипва нерви!
Изoметричните са доста ефективни за разтягането на стегнат мускул.
А най-ефективни са осукванията на тялото.

Незнам кога ще остане време да снимаме техники за бързоходство и осуквания.

Кирлияновата фотография!

Априлци!

Така! Този weekend ходихме до Априлци с клубът по Йога. Имаше някакво събиране на инструктурите и ние покрай него, решихме да се разходим по планините. Ето малко снимки. Ще има други неща, когато намеря кабел и ги измъкна от дигиталната камера.

Енергията

Разходката!

Как да оправя дишането?

Туй ме питаха наскоро. Незнам колко пъти съм го казвал, ама дишането е най-страхотното нещо, което човек може да направи за себе си.

Най-лесния начин да се оправи дишането, е да излезе човек на разходка :)

Върха на езика на небцето, така ще се научите да дишате само през носа! Докато си ходим съвсем спокойно и контролирано, с левия крак вдишваме, с десния издишваме. Това е най-лесния и безопасен начин, без да се мъчите да правите някакво специално дишане, както Ви подсказва организма. Освен дихателно, така цялата разходка ще се преобразува в психо-физично упражнение, ще се тренира синхрона между физика, психика, дишане (с други думи - да си мислиш за това, което правиш и да го усещаш докато го правиш). Ако тези 3 фактора се спазят, пораждат много силна концентрация от там идва силата и развитието.
Ако само 1 липсва - няма да има ефект, затова когато вървите, контролирайте стъпките до толкова, че да Ви стане мекичко на ходилата.

Успех!

Екстри към загрявката!

Така! Това са нещата, които заснехме в Шумен. По 30 секунди на движение е добре, ако е трудно - по 20 или по 10, взависимост от Вашата натренираност.





1. Стреляне! Ръцете са леко свити в лактите. Има едно сухожилие, което се контузва при изпънат лакът. Пръстите се свиват в юмрук и се изстрелват възможно най-рязко напред. С прасците се пружинира докато се стреля. Бързо! Почивката е 4 секунди, може 2 сек. да стреляте и да почивате 4 сек., но се стреля минимум 30 сек..

2. Протягане нагоре - има силен натиск между дланите. Дава се лека насока нагоре и в момента, когато долната част на дланите мине нивото на очите, се отпуска и тогава все едно, някой Ви е хванал за дланите и Ви тегли нагоре докато не се изправите на пръстите на краката от самосебе си! Залитанията са добре, но ръцете не се пускат! После, когато дойде момента за пускането, се обръщат длан срещу длан. Ръцете се свиват в лактите и бавничко, все едно са във вода се пускат до тялото, дишането е много важно в този момент.

3. Лек натиск между дланите, лактите правят прав ъгъл. Пръстите са на нивото на погледа! Когато бедрените мускули местят таза в едната посока, ръцете местят раменния пояс в другата. Стремежа е да има ротация на цялото тяло. 3-4 пъти в едната посока и 3-4 в другата.

4. Левия крак напред, десния да не е на една линия с левия, навеждаме от кръста напред. Лявата ръка е осукана така, че ръбът на дланта да сочи нагоре или вътрешната част на дланта да сочи навън. Лакътя е леко свит и не се опира в таза, точно обратното, издърпва тялото напред. Дясната ръка прави дъга отгоре над главата за да се изпънат сухожилията и раменете да застанат на една линия. На предния крак сме издишали, когато тежеста отиде на задния крак. НЕ се изправяме от кръста и вдишваме. Така, назад вдишвате, напред издишвате! После се сменят краката и ръцете от дясно. Това е краят на комплекса наречен "Протягания в изправено положение". Може да се практикува самостоятелно, без да се комбинира с други движения.

Останалите движения, правени самостоятелно дават минимален ефект.

5. В основната позиция от тай-чи загрявката, по колената се мери да са на ширината на раменете. Ръцете леко свити в лактите и изпънати напред, пръстите са изпънати напред и настрани. Сега се правят вълнообразни движения, като целта е да се местят само пръстите докато са изпънати!

6. Ветрило. Който е правил тай-чи загрявката знае, че ротациите минават през китки, лакти и рамене. С това движение комбинираме (5.) (движението на пръстите) и трите ротации на ставите, така всички стави на ръката да работят! Когато пръстите тръгват кутрето води. Знам, че изглежда странно, питайте ако имате въпроси. Редуват се двете ръце. Много внимавайте с ветрилото, ако ръцете се стегнат прекалено много, веднага Тада Асана (13.).

7. Пак леко свити лактите и си представяте, че хващате големи капачки за буркани и се опитвате да ги развинтите насам-натам докато използвате целите ръце, движението идва от раменния пояс и гръдните мускули.

8. Същия винт, но ръцете са на височината на раменете, може пръстите да са изпънати и прибрани един до друг, за да изпънат по-добре сухожилията. Хубаво да влязат раменете напред докато се прави движението.

9.Почивка. Релакс на крака, колената са малко по раздалечени от раменете, пръстите на краката не са напред а леко настрани. Стягат се бедрените мускули, всичко друго е отпуснато. Кръста е вкаран леко напред и върха на езика е на небцето.

Три движения за сърдечния мускул. Тук се диша като ранен бизон, много мощно и много шумно!

10. Тибетска кобра. Изометрично упражнение. Таза се вдига нагоре докато кръста пада надолу. Ръцете правят полукръг или леко свити в лактите заради сухожилията.

11. Тибетска кобра на лакти.

12. Крокодилче! Прибират се предмишниците до мускулите на талията и тялото трябва да е на една линия с лактите. Движението идва от пръстите на краката, те избутват тялото напред назад.

13. Тада асана! Много силна почивка. Тук всичко е отпуснато, очите са затворени, върха на езика е на небцето, няма да паднете! Пръстите на ръцете са прибрани, палеца е свит и се опира в бедрените мускули.

Дишането трябва да съпровожда всяко движение, иначе ще се изморите и няма да усетите техниките!

Успех на всички, ако имате въпроси не отлагайте, а питайте.

Здраве ?

Така, дойде момента и това да покрием! Ще запозная всички любопитни познати и приятели с тези тънкости.

Сигурните критерии за здрав организъм с добре балансирани процеси са топлите длани, топлите ходила и леката хладина в главата. А всъщност на човек му пуши главата и дланите и ходилата са му ледени. Това е сигурен показател, че организма не е добре физически, психически, емоционално и, или обмяната на веществата е толкова слаба и неможе да изтика токсините от тялото. Подтиска естестенната циркулация на енергията между тези 7 центъра по долу и затова са тези симптоми.
Мускулите кога са здрави беше другото нещо което ви притесни. Когато 1 мускул работи се затопля от кръвообращението, но ако има парене, значи има инфекция и не е добре. А когато има лека хладина в мускулите, съвсем различно нещо от това да ти е студено, става дума за тренировъчна хладина, това е сигурен знак, че мускулът е изчистен и иска още!

Успех на всички!

Издържливост и Сила!

Да започнем от далеко. В тялото ни има хиляди енергиини центрове, най-важните 7 от тях са ето тук. ----->

Така! Не случайно постнах тази карта на центровете, след време ще разберете защо. Много хората се чудят от къде да намерят източник на сила в техните организми и прибягват до какви ли не стимуланти и глупости за да станат силни. Доста по- просто е от това.
От чисто биомеханична гледна точка, за да е силен човек, кръстът му трябва да е леко вкаран напред, така се стимулира този енергиен център, мускулните групи на горната част на тялото се подреждат по нормален начин. А именно, гръбнакът се изправя, но не в права линия, това не е идеално изправен гръбнак. Както е показано на картинката, това е идеалната позиция на гръбнака. Така изправеният гръбнак поддържа удобно гръдния кош => не се притиска сърцето, най- долните ребра, плаващите и лъжливите, не притискат стомаха и перисталтиката, защото сме изправени и цялостната работа на организма се подобрява. С няколко думи, когато кръстът е вкаран леко напред, страхотни неща започват да се случват с нас.
Това обаче изобщо не е достатъчно! Когато човек диша, или да го кажа, когато човек не задържа дъха си, а има постоянна циркулация на кислород, тогава стават истенски силните и красиви неща с неговия организъм. Примерно за 6 секунди се вдишва за 4 се издишва, издишването да е винаги по-кратко, защото вдишаният въздух вече е изършил химична реакция и не ни трябва. Това е примерно, насърчавам всеки да наблюдава собственния си ритъм на дишане.
Когато горната част на тялото е разположена правилно, кислородът по лесно навлиза в организма. Самата молекула на кислорода изтиква токсините от тялото, не лекарствата и разни знайни и незнайни методи. Когато има постоянна циркулация на кислород, мислъта се отпуска, защото мозъкът ни тегли 10 пъти повече кислород. Ех колко добре звучи само ?
Айде пробвайте, за да дишате не ви трябва инструктор! Когато увладеете дишането и изправения гръбнак, силата и издържливостта ще са нещо естествено за 1 наситен и добре подреден организъм.

Благодарение на Мартин, е време да ви предупредя да не се нахвърлите на дишането като невиждали, защото може да се хипервентилирате(завива се свят най-често), ако това стане, поемете си дълбоко въздух и задръжте 8 секунди.

Времето накъсява за мен, до скоро и успех!

Team Movement!

Така, започна се и във Велико Търново! Нормално е да попитате, какво е това чудо ТМ.
http://www.teammovement.freerun-bg.org/ ето я и страницата. Там ще намерите информация кога и къде ще има тренировки по Паркур.
Успех.

Вътрешния диалог на човек!

Така, да си дойдем на думата.
Защо много от нас тренират години наред и нямат резултати? Това беше доста актуален въпрос, който ми зададоха на Летния джам вчера. Бих искал да обърна голямо внимание на този проблем, защото рано или късно всички се сблъскват с това включително и аз.

Разковничето е в главата на всеки един от нас. В главата на човек бошуват много мисли, една подир друга, тези мисли се борят за нашето внимание. По големия процент мисли даже не са нашите, те са натрапени от обществото и други социални фактори - его или по мащабни човешки черти - себеотразяване. Лошото е че това нещо си има наименование и се смята за болестно състояние в някой среди, нарича се - Вътрешен Диалог.
Този вътрешен диалог за да съществува, хаби ужасно много енергията ни! Доста от хората, които тренират дълги години и нямат резултати са жертва на този енергиен " вампир ". Не са виновни, че незнаят за увладяването на диалога.

Битката с безбройните мисли е сериозена кампания - за цял живот! Важното е даже и за 10 секунди човек ако успее да спре натрапливите мисли и той да си контролира какви мисли му влизат в главата, ще се почувства страхотно. Това е като един сериозен предразсъдък с който един войн трябва да се пребори.

Войн е този човек който се бори със слабостите си, не този човек който се почупва, излага, или става за смях заради егото си.
Пример за предразсъдък: " Олеле тоя човек каква готина кола има, от къде е намерил пари да земе такава готина кола, аз защо нямам такава кола, уффф, да е*а майка му да е*а, искам и аз такава кола, ахх " и така нататък. За да съществува това нещо или подобно, в главата на всеки човек то използва от енергията която имаме. Заради това хората са изтощени и нямат резултати независимо, че тренират усилено и да се надяваме правилно.
Защото няма контрол над мисловния процес следователно няма синхрон между физиката и психиката, и колкото и да тренираш независимо къде тренираш и с кой, няма да се натренираш достатъчно за да разкриеш изтинския си потенцял, докато не се увладее вътрешния диалог. Представи си, че си едно радио, което не е настроено добре и се чуват много странични шумове включително и наченаци на песен. За да се настройм добре и да чуваме само песента трябва да се потрудим.

Сега ще попитате как да стане туй нещо?
Присъствие в сегашния момент!
Отговорът е прост, заменят се лошите мисловни навици с добри, днес мъничко, утре още малко, лека полека със себенаблюдение и самодизциплина, това е битка за цял живот затова не се заблуждавайте, а дейсвайте.

Друг важен детайл в тренировъчния процес е резултат от доста тренировки и се нарича - гордост. Който тренира лека полека трупа сила и е неизбежно да се възгордее. На изток битката с гордостта, (защото и тя е предразсъдък който ни хаби енергията) се изразява в шегите на учениците с майсторите преди сериозния тренировъчен процес, за да покажат, че не се вземат на сериозно, но вземат изкуството на сериозно. Тази традиция е предпазното средство, да не се възгордее човек. Ние не сме на изток и аз лично се шегувам както с мойте слабости така и с хорските. Не адресирам човека директно защото това би го обидило, адресирам слабостите като фактор който пречи.

Успех на всички!

Развой

Ето и Балканиадата мина, слабичка организация от страна на домкините, но това ми напомня, че още сме в България. Другите " Йоги " от балканските държави които присъстваха бяха от Сърбия и Гърция, интереса беше малко по-голям отколкото на републиканското по Йога.
Клубът от Велико Търново, " Йога - Алфа " спечели купа за най-добро групово изпълнение на класическа йога и символични медали. Ще сложа снимки тези дни. Освен участниците наблиюдавах и публиката, много им беше интересно! Забелязах младежи на моята възраст, да гледат в захлас изпълнението на асаните, но на лицето им беше изписана несигурност, те определено незнаеха защо да тренират това изкуство. Простичко е, ако не опиташ няма как да усетиш положителните ефекти на Йога, а с гледане нестава. Успех на всички, благодаря за въпросите, като се посъберат ще ви отговоря.

Балканиада!

Това е Йога събиране с цел популяризиране на изкуството. Ще се проведе този уеекенд в град Пловдив, античния театър. Разбира се ще има оценяване на отделните клубове, както и индивидуално. Аз няма да играя индивидуално. Доста хора ме питат какво е Йога, ям ли месо, медитирам ли и подобни штуротии.
Йога е система за развитие на човешкия организъм, която вклиючва физически, дихателни и мисловни упражнения. Какво ядем, няма нищо общо с йога, това си е строго индивидуално! Личното ми мнение е че оказва сериозно влиание на организма, ако искам да съм във форма не трябва да ям определени неща. Мисловните упражнения не са медитация, това са техники за концентрация. За медитацият знам, че е много силна техника и може да се практикува едва когато човек е увладял много физически, дихателни и мисловни упражнения. Навсякъде много се спекулира с медитацията с мудрите и с храненето на йогите. Гледам 1 книга в библиотеката, показали 80 мудри, 1 била за сърцето, друга да си бил по умен, 3та за зрението, 4та за по добър секс 5тата за еди кво си. Ще има да си кълчат пръстите хората и няма да постигнат никакви резултати. Защото Йога се играе при учител, информацията навсякъде е такава, че само да провокира хората да отидат в залата за да тренират, да усетят силата на движенията. Някой чул недочул нещо и хоп, айде да го публикуваме. Няма достоверна информация в интернет и на книжния пазар няма и да има скоро.
Та, малко се отклоних от темата за Балканиадата, но това е в отговор на въпросите които ми зададохте. Съветвам ви да си намерите учител който да ви учи по източен вариант, не само външна форма, ако ще външна форма идете на земна гимнастика.
Какво ще търся на балканиадата аз?
Ще помогна при отборното представяне на клубът и ще трупам опит. Ще се проведат редица лекций на различни теми с участници от другите балкански държави.
Това е. Успех на всички, ако имате възможност заповядайте в Античния театър, град Пловдив на 19, 20, 21 Юли.

Йога

Това са снимки от републиканското по йога. Аз се познавам лесно :) Прекрасното момиче е Павлета, която няма слабо движение! Жената в бялото е Милена играе много добре.

Загрявката!

Благодарение на Domination имаме заснет комплекс за загряване на човешкия организъм от тай-чи. Мой дълг е да дам нужната информация, защото има много повече отколкото външна форма. http://domination-bg.com в раздел клипове се намира загрявката.



Много хора ме питат, защо е толкова кратка, ами защото е на клипче. По 30 секунди на движение, докато ви стане приятно и лесно, после вие си дозирате колко ще задържате на движение.

Основната позиция, по колената се мери, да са на ширината на раменете, пръстите на краката напред.
1. Започваме от вратът, много леки кръгове, да няма никакво силно опъване във врата!
2. Китките, лактите са отпуснати надолу, китките са на височината на раменете, ротация навътре, хубаво се изпъват пръстите. После навън.
3. Лакът - на ширината на раменете, предмишницата се опира хубаво в бицепса.
4. Рамене, гребем с раменете назад, бедрените мускули местят таза напред. Напред, събираме плешките хубаво и гребем напред, таза отива назад! Да има вълна на цялото тяло!
5. Талия - бедрените мускули местят таза, все едно искаш да удариш някой с рамо, рязко.
6. Тазобедрени стави, ръцете напред представяте си, че държите топка, навътре и навън, гребеш вода с коляното, пръсеца е прибран към задния двуглав бедрен мускул и от където тръгва крака там се прибира!
7. Колена, много леки кръгове, за да не се движи крака от таза, а само от коляното!
8. Китайско столче, върха на пръстите да е на нивото на погледа, прави ъгли на ръцете, нито прибрани до гърдите, нито прекалено напред. Колената са навън, и пристите на краката също, гърбът е изправен, кръста е вкаран напред! Бавно се излиза от столчето заради сухожилията на краката.
9. Глезени, слет китайското столче по този начин за да не провокираме мускулната треска!
10. Тигрова длан и разкъсване отпред и нагоре и надолу, голямо напрежение в ръцете, за да усетите упражнението, влиза след ротацийте на раменете.
11. Представяте си, че има 1 гумена топка на земята и рязко отсичате с крака надолу, неотваряте прекалено много от коляното за да не изхвръкне. Крака е одпуснат, и в последния момент стягаме рязко!

Първото нещо което ще ви покажат тези движения са слабите места, после силните!
През цялото време е хубаво да се диша, както ви подсказва организма. Някой път по учестеното дишане е за предпочитане (при китайското столче). Това да си представяш разни работи като топки, вода и т.н, помага за синхрона между физиката и психиката, или с други думи, като се увладее, каквото ти каже умът, тялото ще го прави.

Успех и се наслаждавайте на процеса докато тренирате.

Workshop!?

Какво е workshop ?
Това e по западната думичка за семинар. Събитие което има за цел да се представят правилно знанията и да има участие на " публиката " за да могат да усетят полужителния ефект от движенията в/у себе си!
Много актуална тема, като се има в предвид наличието на огромно невежество в паркур обществото! Филмът " Паркур начин на живот " е обида към цялото паркур общество! Добрите намерения на снимачния екип не са достатъчни, да кажеш, че салтата били тема на разисквания в паркур обществото и да се измъкнеш по чорапки от голямата глупост която е филмът. Как беше, касов? Участниците ... незнам какво са мислили докато са се снимали не ги упреквам, може да са били изманипулирани, още по зле за тях, като се има в предвид, че паркур помагал и на другите аспекти от живота, така е но нека да не бъде криворазбрано. Броят на самоубийците разте всеки ден, непрекъснато има деца които не правят разлика между демонстрация и тренировка. Хоп гледали някое готино клипче и излизат да пробват разни силни движения от клипчето и влизат в болница, защото си мислят, че без физическа подготовка могат да направят движението! На клипчетата изглежда лесно, ама никой не ги пита тея хора колко усилия са положили за да стигнат до там да правят силни контролирани движения! Целта на workshop-a е да се запознаят децата предимно и всички други желаещи с безопасният постепенен начин на тренировка който ще им позволи докато практикуват спорта да се съхранят и да се натренират! Знанието се предава от човек на човек, не от интернет на човек или от книга на човек. Движенията имат садържание което не се вижда на клиповете. Медиата упорочава спорта с прекаления си глад за зрелище, провокират се хората точно от такива предавания - " Шампиони по Фреерън " Хахаха. Извинявам се за смеха. Moving right along. Неискам да гледам клиповете от Jam-овете, отвращавам се от безразсъдното отношение на хората които правят движения, неискам да се свързвам с никоя организация в България (pkbg), защото когато тренирам идват хора и ми викат " Ааа ти паркур правиш а ? Задно салто от гаража можеш ли ? " пфф стига излишна суетня, изморен съм да им обеснявам, но го правя, дано някой се усети! Защо го правя ли? Защото ясното ми намерение е да няма свинщини от сорта на " аз съм по добър щото скачам от по високо и не ми пука к'во става с тялото ми ". Така след време заради посредственните практикуващи и безбройните медиини изяви на посредственност и зрелище ще се обърка представата за това което правим. Неискам да имам нищо общо и с хората правещи подобни глупости, защото когато се издънят, аз ще съм повлечен покрай тях.
Много се радвам, че успях да се запозная с шепа народ които тренират и имат правилно отношение към нещата, няма да споменавам имена, те се знаят кои са. Workshop-а има за цел да спре всичките свинщтини. Основното препядствие за преудоляване при workshop-a като начало е спонсорството, лекции -какво е демонстрация и какво тренировка, организация, ефективност, постепенна тренировъчна стратегия за неопитните. За опитните знанието ще се предлага според търсенето, пък ако има някой по опитен от хората които ще водят workshop-а нека помогне, апелирам към всички които имат идей и предложения и желание да учавстват, как да го направим. Нека положим усилия заедно за да съхраним нещо красиво, не да го обръщаме в нов вид цирк. Благодря за отделеното време.

За контакти:
skype - t3h3lone
#artofmovement - Unibg

Търпението!

Видеоматериали от срещата, скоро! Търпението ... като получа материалите, ще има известно инфо за търпението.


http://domination-bg.com Ето сайта на момчетата от Пазаджик, видеото от срещата ни е там в раздел - " Клипове".
Чакам с нетърпение да видя загрявката от Тай-чи как е излязла.

Търпението донякъде се свежда до способността на човек да изслушва, да изпробва и да прилага новите неща, при които винаги е трудно. Трудности можем да срещнем и със добре познати ни движения, както се случи при мен на срещата. Разликата е там, че когато бъдат положени нужните усилия и тези неща дадат резултат, всеки ще знае за себе си какво е изтърпял за да стигне до изтинските неща. Изтински ... разбирам го като по-добро, по-ефективно, по-правилно, с повече садържание, не само формално. Очаквам да прочета статията на Croy за която споменаха останалите и аз успях да се докосна до така наречения mind set който той ми обясни. Благодаря на всички които дойдоха, много се радвам и се надявам да се съберем отново!

Среща!

И така утре е 02.06.2007 - Crysiss (Русе) пристига в 3 без 5. Момчетата от Domination (Пазарджик) ще доидат или в 1 и 30 или в 4 и 30, зависи дали the all mighty harsh ще се прибере навреме от село, хехе. Двамата Йордановци - Team Free Will (Бургас) няма да могат да дойдат, но лятото е пред нас и се надявам да успеем да се съберем скоро. apZ (Пловдив) няма да може да дойдe

Целта на срещата е тренировка! Над какво ще работим ще напиша после. Трябва да се съберем и да обсъдим кой от какво има нужда, да съставим стратегията така, че всеки да получи нужната му информация от към техники и обяснения. Усилията ги полагаме ние за нас ! Пожелавам успех както на мен така и на момчетата и момичетата които ще присъстват. Казвам и момичетата, защото във Велико Търново има момичета които тренират движенията от паркур и то по доста правилен начин. До после :)

Развой!

Мина републиканското, справих се със себе си, но не беше лесно. Победих притеснението с доста усилия, после движенията стнаха красиви и както трябва. 3тото място беше като бонус към всичките положени усилия. Радвам се безкрайно много, че този предразсъдък няма да ме контролира от сега нататък.

Страх, Притеснение, Йога!

Тази събота ще има републиканско състезание по Йога в град Варна. Миналата година също го посетих за първи път, да се ориентирам. Резултата беше ужасен, много се притесних, в последствие се и уплаших от много хора и неможах да си изиграя нещата докрай. Тази година обаче, не отивам да печеля. Отивам да изпробвам едно ново умение, което обичам да наричам - " Непробиваемия ". В детайли това е когато не ти влиаят хората с погледи, критики, похвали, шумове и всичко което можете да се сетите и е свързано с разконцентриране. Вчера на тренировката в местния клуб по йога, майстора както винаги коварен и голям провокатор, накара мен и жената която ще играе също да си изиграем движенията пред цялата група, ех не бяка повече от 15 души ама пляскаха симулираха шумове и издаваха странни звуци. Успяхме да се справим с Милена, (тя е жена на около 30) незнам дали беше заради техниката за разсейване на погледа за която майстора каза, че направим ли я няма да ни влиаят или беше заради учестеното дишане и повишения контрол над движенията, може би всичко заедно. Майстора се зарадва от сърце, за 1ви път откакто тренирам там го виждам такъв (3та година вече, как лети времето). Интересни препядствия има пред публика.

Концентрация!

Повечето хора имат погрешна представа за концетрацията. Свързват я с усилена работа и неприятни неща водещи до главоболие. Убедени са, че да се концентрираш е трудно. Обче ако на моменти ви се е случвало да потънете в наслада докато си гледате филма или слушате музика, то в тези моменти концентрацията идва съвсем естествено, когато си погълнат от нещо което доставя удоволствие. (благодаря на harsh, за " Радост " поста в неговия блог) За концентрацията не трябват свръхчовешки усилия, но определено трябва време и практика. Концентрацията е способността на човек да си насочва мислите в дадена посока без да се разсейва от други мисли, хора, околна среда и т.н. (един вид да си непробиваем!- да не ти влиаят външните фактори по никакъв начин) Както всяко друго умение, концентрацията може да бъде увладяна и развита. За съжаление ако никога не сте тренирали ума си, ще видите, че е много трудно да поставиш вниманието си върху една мисъл, да речем 10тина минути. (Концентрациата за да даде резултат са нужни минимум 40 минути.) Целта на концентрацията е да насочваме мислите си към избрани от нас мисли и да пропъждаме ненужните. Докато отстъпваме пред всяка наша мисъл, позволявайки и да ни води, ние оставаме в плен на своите фантазии, грижи и склонности. Подвластни сме на всяка наша мисъл. Да се научиш да се концентрираш, означава да си възвърнем контрола! (или на кратко главата ти да е празна и ти да решаваш с какво да я пълниш, не да има 100000 мисли които бързат 1 подир друга за челното място в нашето съзнание). Запомнете, не гбете надежда съдейки по първите си опити, всяко ново " движение " си иска своето. Само с упорита и редовна практика можете да постигнете резултати при тренировката на вашата мисъл.

Рила - Логистиката

Доста време мина от 1вият ми пост, ето това е свързано с него.
Планирането на една разходка в планината е много сериозно нещо. Почти толкова сериозно колкото самата разходка. Това не е разходка в парка, ако някой мисли, че преходите с 15/20кг. раница са лесни, не се заблуждавайте.
Твърде често, опасностите, които грозят планинския турист се преекспонират. Истината е друга. Пребиваването в планината, само по себе си, не е опасно. Поне не е повече опасно отколкото например пребиваването в града, въпреки че мнозина биха изказали противоположно некомпетентно мнение. В планината причините за нещастие не се коренят в нейните обективни дадености, а са далеч по-субективни и тривиални – най-често невисоката дисциплина и избора на неподходяща екипировка.
Започвам от Eкипировката:
- Раница с метална шина или самар от 60 до 80 +15 литра - ("Ташев" - модел: Алпинист или Кентавър)
- Спален чувал (слага се в наелонова торбичка защото не е приятно да спиш в мокра завивка)
- Неопрен, постила се и се ляга в/у него - изолатор
- Палатка (модели много, изберете си нещо което ви допада и можете да си го позволите, гледайте да не е много тежко и да пази от дъжд)
- Обувки от типа на джапанки, сандали или дамски боти с висок ток са крайно неподходящи за преход. Ще тренираме доста в планината затова се замислете какви обувки ще носите, трябва да са максимално удобни.
- Чорапи вълнени – дебели чорапи, които се носят и през зимата, и през лятото защото, вълната дори мокра задържа топлината и уплътняват крака в обувката, което намалява риска от пришки.
- Дъждобрани – за човека и за раницата. При валеж най-важното е да се запази сух багажа.
- Топла връхна дреха(пуловер), един или 2 по-тънки. Другите дрехи - препоръчително да са леки и ветроустойчиви. Ако ще се мокрят лесно значи лесно и ще съхнат, отнася се и за обувките.
- Шише за вода - пластмасово, фенерче, нож, кирбит в наелоново пликче.
- Въже, компас, карта, слънчеви очила.
Не се носят ненужни неща!

Храната е много сериозно нещо, замислете се кой колко ще изяде за 1 ден, и прибавете още 1 порция и после по 10, защото в планината чистият въздух и физическото натоварване изострят апетита. Защо по 10 ли ? Защото оригиналният план е 10 дни + в Рила. Повече подробности после.

Подходящи за туризъм са следните храни: сухи колбаси; консерви; “твърди” заленчуци и плодове; сухи - супи, картофено пюре; сладка; мед; шоколад; бисквити; сухи сокове; маргарин; маслини; кашкавал; сирене; сухари;овесени ядки; други ядки.
Сусамов тахан се смесва с мед 1 към 1 и става ракетно гориво :)

Рибата дава много енергия, кашкавалът засища глада, аз мисля това да ми е основното, мед, орехи и разни сухи плодове които да ме държат докато стигнем до място за почивка.

ВАЖНО за ДИСЦИПЛИНАТА.

При участие в организирани туристически групи самоволното избързване пред водача (имаме опитен водач!!!) или изоставане след спасителя е забранено. Нарежданията на водача се изпълняват безпрекословно.
В планината няма кошчета и организирано сметоизвозване. В определен момент отпадъците се превръщат в съществен проблем и за самите хижи. Затова всеки турист е нужно да съхрани собствените си отпъдъци с неестествен произход и да ги изхвърли в най-близкото населено място при слизане.
Темпото на вървене трябва да бъде умерено. Бързото придвиждане (на откоси), комбинирано с по-чести и големи почивки предизвиква по-голяма умора отколкото умерения ход.
Има доста техники за вървене, но нека започнем да вървим и техния ред ще дойде.
Това е по организационната част на преходите в рила, когато почиваме, а ние ще имаме няколко дена почивка, всеки може да тренира каквото си поиска. Не че прехода е малка тренировка, но ако на някой му е малко винаги можем да му дадем да ни помогне с багажа.
Скоро ще сложа карта с маршрута и къде/кога/какво можем да правим. Тези подробности ще ги разбера от водача, когато е готов с тях. Имам информация че 4/5 дни ще сме на язовир Белмекен. Това означава, никакви преходи възможност за плуване и спокойни тренировки.

Знанието!

В борбата си с невежеството хората трупат опит. Според мен няма напреднали, няма начинаещи, има такива с повече опитност и такива които те първа ще я предобият.
Принцип - Знанието се предлага според търсенето. Ето защо мисля да спра да пиша каквото и да е свързано с движенията, за да спазя този принцип. Няма да съветвам нйкои нищо без да ме е попитал. Извинявам се ако съм си натрапил знанието. Желая ви успех!

Контрол!

Дойде времето на контрола. Ще го напиша семпличко за да не задълбаваме в теорията.
Бавно ? НЕ! С контрол. (бавно не е много правилен термин, затова с контрол)
От бавното идва бързото! За да можем да достигнем така наречения " флоу " или плавното преминаване през препядствията с минимум разход на енергия, това си е чиста форма контрол над движенията, мислите, дишането и т.н.

Така да видим какво е контролът всъщност.
Вече знаем че:
- " бавното движение" е що годе с контрол
- контролът на мускулните групи (всичките които имаме включае и дихателните)
ДА! ние дишаме с мускули, има хора които са хващали мускулна треска от дишане
- контролът над мислите ни още познато като хигиена на психиката
- синхрона между физиката и психиката или с други думи - да си мислиш за това което правиш е много сериозна форма на контрол и дава много голяма сила ако се увладее.

Резюмето е следното:
Контролът над нашите мисли, дишане, физика и всичко друго за което можете да се сетите дава особен вид сила на цялото ни същество. (Тук не влизат други човешки същества, не да завържеш някой у вас и да си мислиш че ще ти даде сила защото го контролиаш.) Това е също да имаш " мярка " докато пиеш или пушиш (простичък пример, обещах по горе да не задълбаваме)
Значи всичко което контролираме ни дава сила, за какво ще я използваме тая сила вече зависи от нас. Тук основното са движенията, ха пробвайте да познайте сега, какво ще стане докато правите движения ако добиете контрол ? :)
Надявам се ако някой има въпроси да ме попита за да знам на какво да наблегна следващия път. Успех!

За контакти irc канала #artofmovement на UniBg или на skype - t3h3lone

Нагласата!

Не предполагах, че ще се стигне до тук. Да обеснявам нагласата е все едно да изтриеш някой лош навик, но явно много хора бъркат докато тренират точно в това. Как да махнем един лош навик - като го заменим с добър!
Започвам от нулата, да приемем че не сме правили движения и излизаме бухаме на максимум цял ден(защото е много яко) без да се съобразяваме какво става с организма ни, няма да назовавам негативните ефекти за да не стресирам хората, повечето са много явни, мускулните трески, болки от ляво в стомашната област докато тичаме и т.н.
Човек който е решил да тренира и да се развива неможе и НЕтрябва да буха с максимумуът си докато тренира защото максимумът е за екстремни ситуации. Тренира се по леко в началото за да може да се адаптираме към новия вид натоварване. Ако практикуващия в желанието си да стане много добър бързо полага максимум усилия днес, че той няма да има сила да отиде до тоалетната утре! Съчувствам на многото хора които се заблуждават и разрушават себе си заради желанията си, знам че е много приятно усещането, но ви моля ... не бъдете робове на страстта, това ограничава защото премахва контрола от цялата картинка. (за контрола другия път) Усештането ни контролира това е същото нещо когато се схване някой мускул той ни казва " аз те контролирам и ти нищо неможеш да направиш (много боли ей :) )" Нека не оставяме приятното усещане или желанието ни да сме много добри и много знаещи да ни хвърля в изтощителни тренировки от които ползата е никаква даже сме се върнали назад. И вместо да тренираме по-леко днес и утре да увеличим мъничко, няма да можем да възстановим 4/5 дена. Пфф ... като се сетя как съм се мятал в началото се плаша.
Та да си дойдем на думата за нагласата. Мислиш си за нещото което правиш, упражняваш синхрона между психиката и физиката = да усещаш движението, знаеш колко ти трябва за да го направиш, намерението докато правиш движението да е с цел развитие и знание, следиш организма, ако се измориш си почиваш, после пак, толкова е просто, но колко е и просто толкова хората го подценяват! Това се прави на малките скокове не от покрив на покрив, благодаря! Не подценявайте нагласата. Хората си мислят, че трябва да правят някъкви космически работи за да станат здрави и силни, а всъщност нещата са толкова малки. Големите неща се въртят около малките! (космически принцип)
Неща които могат да ни объркат за правилната нагласа са:
- Това да спечелим симпатиите на хората, няма лошо в това ни намерение, но това не ни тренира, по скоро не ни пречи да покажем каквото вече можем.
- Разсейваме се от приятелите ни които тренират с нас, значи и те не са с правилната нагласа, сигурно са дошли да отбият номера(сядат и гледат или правят силни движения без да загреят и се изморяват за 2секунди) или да си поговорят с вас ? Аз лично като ходя да тренирам ходя да тренирам не си говоря много много с хората защото знам какво искам и го искам сега! Всяка секунда е ценна, няма смисъл от излишна показност и от излишен мързел, просто го правиш и не го вземаш на сериозно (за да не се възгордееш), гордостта не е добър съветник.
- Провокацията от хората, някой мине и каже: " Я покажи нещо ? или Я го направи пак! " Аз им викам " 10 лв ще дадеш ли ? "и веднага ме оставят на мира , хехехе :)
- Камерата е голям провокатор който изкарва практикуващия от правилната нагласа и намесва вътре неща като хаос, его, пари, суетност, възгордяване, притеснение и т.н, немога да изброя всичките неща които са ми направили впечатление защото случайте в които съм наблюдавал как добри практикуващи правят напълно хаотични и необмислени движения пред камерата са много.
Ще спра до тук, мисля че всеки които е тренирал може да си направи равносметка как е тренирал (тренирал ли е изобщо?)- за себе си. Нали и аз съм минал по този път, гледам да пиша за нещата от опит, затова насърчавам всеки да проверява думичките. Аз може и да лъжа, ти от къде знаеш ?
Обобщението за нагласата - там си за да тренираш да вдигаш показатели да развиваш двигателната си култура синхрона между психика и физика (да мислиш за това което правиш или да го усещаш), не да се правиш на клоун пред публиката, на голямата работа пред приятелите ти, или да си чешеш самолюбието с големи силни движения.

Какво ни спира?

Ех, доидохме си на думата а?
Премеждията които сапътстват човек през целия му живот са 4, това са невежеството, страх, сила, смърт ! До сега непознавам човек който да се е преборил със смъртта затова ще я оставим настрани.

Невежеството ?
Ах каква бола изпитвам докато говоря за това нещо нали и аз търся като всеки нормален човек, но преди да започна да търся съм тънал в предразсъдаци, комплекси, системно съм разрушавал организма и си. Викам си аз преди 2 години защо нищо нестава докато правя движения, защо всичко ме боли, по слаб ли съм от другите, какво става ... ?!
Отговора е много простичък, но колкото е простичък, толкова и хората са склонни да го подценяват - човек трябва да вземе решение за самия себе си дали ще се занимава със сериозни работи или с несериозни.
Най - трудното нещо е да вземеш решение и да знаеш какво изкаш! По едно време се сафересах и реших че ще тренирам. По онова време единственното което знаех е че докато правя движенията ме боли всичко значи не правя нещо както трябва. Давид Бел ги прави с лекота като у дома си, явно има нещо. В последствие разбрах че съм тръгнал по един път който хич не е лек. Да имаш търпението да загрееш, да си следиш организма, да насищаш движенията с емоция (енергия), да се провокираш за да се развиваш и да знаеш кога да спреш. Няма да разрушавам организма като го тъпча с разни алкохоли и димящи дракони (цигарите както им вика 1 приятел). Разбира се дозирано не вреди толкова, няма страшно ако някой си пиива лекичко или пуши на моменти, аз самия го правя. Няма да се земаме на сериозно все пак сме хора. Ще ям храната така че да ми доставя удоволствие, ще я дъвча добре, за да може организма ми да я смели лесно.
Ако можеше да се каже всичко с няколко думи бих избрал тези - Вървиш, колкото и да е трудно се наслаждаваш на процеса!
Като цяло да обобщим, невежеството е незнанието. Ти ако незнаеш, нямаш база за сръвнение, следователно това което го правиш може и да не е точно праилното нещо. Резултатите идват когато започнеш да водиш битка с невежеството. Как се води битката ли? Ееех ми как, проверяваш всичките думички дали са верни, не ги вземаш за чиста монета, като натрупаш опит то ще си покаже.
Ако нямаш желанието да се развиваш или ако ти изглежда много отвеяно и несериозно, този пост не е за теб недей да си губиш времето и да продължаваш нататък.


Стигнахме до Страхът!
Пфф ако невежеството боли за страха незнам, направо вкоченява целия организъм, сякаш жизнените процеси са решили да ударят 1 пауза.
Много неща се изписаха по разни форуми за страха. Аз няма да се впускам в сложни обяснения сигурен сум че всеки се е страхувал през живота си, някой даже живеят в страх през целия си живот. Тъжен факт но го има, хората които са ни учили през живота ни не винаги са ни учили на правилните неща. Даже са ни учили да се страхуваме като тях! (визирам моите родители, учителите ми от 1ви до 12ти клас и куп други хора). Никои или много малко от тези хора са говорили с нас за самочувствие, достойнство, уважение, отношението към другите, най-често тази думички са сапътствана с пари. " ето ти малко пари за самочувствие " Ха ха ха, незнаех че е толкова лесно да се сдобиеш със самочувствие. Извинявам се и продължавам!
Как да се преборим със страха ? Няма такава формула. И все пак ако имаше ...
Човешкото достойнство, това да не се срамуваш че живееш, самочувствието, това да уважаваш себе си на първо време, не да викаш " оле колко съм тъп " ако сбъркаш или забравиш нещо.


Аз съм до тук, боря се с невежеството и със страха, за Силата само съм чувал разни неща.
Например ако успее човек да се пребори с невежеството и страха той става силен, неизбежно е. Най страшното нещо когато някой стане силен е да се възгордее.
Възгордее ли се той се самозабравя и губи това което е постигнал. Така като нямам лична опитност мисля да спра до тук и да изчакам подходящ момент за да продължа по темата.

Благодаря за вниманието, лек ден и успех!

Основата

Ето някой от основните принципи и методи. Горещто препоръчвам на хората които правят движения да се замислят над тези неща.

- Без контузии !!! Всяка такава ви връща назад.
- Правилната нагласа. Това е намерение за знание и развитие.
- Загрявката е най - важната част от тренировъчния процес. Вътрешните органи загряват по бавно от мускулите, това че не се виждат не означава че ги няма! Вътрешния взор на човек, това накратко е способността да се концентрираш и да усещаш муслулните групи по цялото тяло, от главата до петите. " Да се чувстваш в тялото си. "
- Дозиране! Много важен принцип. " Да знаеш кога да спреш. " Строго индивидуален, всеки човек е различен с различна натренираност и опитност, съобразявайте се със собственния си организъм и го слушайте.
- Почивката, и тя е част от тренировката. Правилно натоварване, правилна почивка. Това дава резултати, не да претоварим организма и да се чудим защо няма резултати пък уж тренираме яката. Това не дава сила ... силата идва с правилното дозиране.
- Да бъдеш - Warrior !? Това е възможно най-криворазбраното нещо. Да си Warrior означава да се бориш със слабостите си, не да подтискаш болката или да не мислиш за нея.
- Да бъдеш - Себе си !? Това е като да катериш връх с тежка раница, сам си, няма значение за какъв се мислиш или за какъв те мислят хората, няма я излишната суетня.
- Принципа на копиране. Така е в началото тези с по-малко опитност копират от тези с по- голяма, докато натрупат база за сръвнение и започнат да развиват личното си творчество.
- Самодизциплина е възможността да направиш нещо независимо от емоционалното ти състояние в момента.
- Бързите резултати идват когато не бързаме. По малко, но редовно.

Надявам се, всички които тренират да намерят по нещо полезно тук.

Успех !

За сега толкова, подробности в #artofmovement или на skype - t3h3lone

Да покорим Ботев!

Това е връх Ботев, централна Стара планина, хижа Плевен.
Април месец 6 7 8, ще е лек преход, надявам се хората които ще идват в Рила след няколко месеца да доидат тук за да се позапознаят с нещата които предстоят. Даже и да не идвате в Рила, малко планина да вдигне бойният дух, няма да е излищна на никой. За повече детаили в канала или на skype: t3h3lone

Пролет

Първа пролет пукна и хората се размърдаха!
Планът за тренировките е много простичък, събираме се всеки работен ден от 2 часа на юнак, събота и неделя са под въпрос. Ако имате възможност и ви се тренира заповядайте. Разни промени и друга информация в irc канала #artofmovement на UniBg.

Началото

Всеки каквото и да прави все трябва да започне от някъде нали :) Аз започвам от тук с едно ходене в планината. Мисля да кажа на определени хора и ако ще става да става.

Август месец в Рила 10тина дена преход с палатките, ще изкатерим Мусала, няколко дни на ез. Белмекен и няколко дни ходене. Водача е опитен планинар и алпинист. Има една фраза - What`s in it for me ?

Ми ей туй е in it for you.
... паркур има в планината и то доста по-различен от тоя в града. В планината се оцелява. Няма да е лесно, ама пък е готино приключение. Аз лично отивам да го изживея и да вдигам показатели.

Когато интереса се повиши:
- Логистиката на едно такова патуване.
+ Храната ще е проблем, ако някой вземе решение направо да мисли какво ще яде от сега :)