петък, 23 септември 2011 г.



петък, 26 август 2011 г.

Кучето!

Ако нямах кучета….


1. Ще мога да се разхождам спокойно в двора бос.
2.. Когато звънецът звъни, ще мога да отида до вратата без да се спъвам в кучешки тела, които се борят с мен там.
6. Ще мога да седна в фотьойла, по начина, по който искам без да се съобразявам, от колко място се нуждаят няколко космати тела за да се чувстват удобно.
7. Нямаше да имам странни подаръци под моето коледно дърво – като кучешки кокали, боклуци и нямаше да отговарям на хората защо съм ги сложила там.
8. Нямаше да бъда на първо място в данните на 3 ветеринаря.
9. Най-използваните думи в речника ми нямаше да са: вън, седни, долу, ела, марш и недей.
10. Моята къща нямаше да е заградена на зони с бебешки врати и бариери.
11. Джобовете ми нямаше да са пълни с гранули, награди и поводи.
12. Нямаше да трябва да спелувам думите топака, фрисби и разходка.
13. Нямаше да гледам хората странно, когато казват, че ги изморява едното им куче.
14. Щях да чакам пролетта и топенето на снега с нетърпение, вместо да си мисля колко кален сезон идва.
15. Нямаше да отговарям на въпроса: Защо имате толкова много кучета?... на хора, които никога в живота си няма да изпитат радостта, да знаят че са обичани безусловно и неограничено от нещо толкова близо до ангел, който те винаги ще имат.
И още - цялата къща може да е постлана с килим вместо с теракот и ламиниран паркет.
16. Всички повърхности, дрехи, обзавеждане и коли ще бъдат без косми.
17. Когато звънецът звъни, нямаше да звучи като NCDL развъдник.
18. Колко празен щеше да е животът ми…..


Целият пост - тук!

http://maleni.blog.bg/lifestyle/2011/08/26/kucheto-moiat-priiatel.808920

неделя, 23 май 2010 г.

Free TV : Ustream

вторник, 20 април 2010 г.

Check this out!

събота, 20 февруари 2010 г.

Starcraft 2 beta!

Watch live streaming video from kagebushin at livestream.com

сряда, 22 април 2009 г.

The end

Блога затваря, достатъчно има написано, само ще го редактирам и подредя.

сряда, 25 март 2009 г.

България!

сряда, 14 януари 2009 г.

Време за промяна!



Успех!

неделя, 11 януари 2009 г.

Parkour Парк!

Обръщам поглед към проектите и възможностите да се направи Паркур парк във Велико Търново.
Отворен съм за всякакви предложения, идеи, мнения и въпоси.

вторник, 2 декември 2008 г.

Сайт

Вече има официален сайт на клубът по Йога във Велико Търново - http://www.club-yoga.org

Те първа ще бъде публикувана допълнителна информация за клуба и практикуващите в него.

вторник, 25 ноември 2008 г.

Светещите Пеперуди

Мммм, колко добре се спяло след хубав залез. А този от снощи, определено ми въздейства много положително. Облаците бяха в различни причудливи форми, спираловидно разпрпилени, като един голям пъзел на равномерно разстояние един от друг. Слънчевата светлина изригваше от дълбините на земята и осветяваше белите облаците в различни нюанси на червено и оранжево, прекрасни цветни форми на сиво-синия фон. Направо магическа гледка, преклоних глава пред величието на природата и изразих безгранична благодарност, че съм жив в този вълшебен момент.

Сутринта обаче не се различаваше с нищо, може би защото сутрин ми е най-слабия период от целия ден - направо не мога да запаля и на моменти съм доста мързелив. Мъгливичко е, видимост - никаква. Знам със сигурност, че в това време и аз мога да мина за прекривач, хехе шегувайки се с новата ми приятелка, която се казваше Кара. Чистосърдечната и усмивка направо ме вкара в повишено внимание без много много да полагам каквито и да е усилия. Не е лесна работата на жените магьосници, трябва да балансират такива диванета като мен. :)

Посъбрахме си екипировката и взехме решение да вървим нагоре. Мъглата се беше увила около планината като дебел пухен юрган и само от високо можеше да се ориентираме какво става, къде сме ние и къде са те. Докато се катерехме се по един каменист склон часове наред и пред генерално изтощение от монотонното бяло около нас се натъкнахме на светеща пеперуда. От начало си помислих, че се блъфирам сам себе си, но и Кара беше приковала поглед в същата посока. Първичната реакция на човешките същества при сблъсък с нещо мистично и различно е страх, но това състояние бързо бе заместено от учудване и захлас. Определено беше по-голяма отколкото я описваха в книгите, обаче нещо не се връзваше, те съществуват само покрай топлите тропически ЗУ. Това е странна местност където обикновени неща, не се случват много често. Без да влагаме какъвто и да е мисловен процес, пленени от красотата на светещата пеперуда, тръгнахме след нея. Сякаш планината се бе изравнила със земята и сиянието на пеперудата пронизваше гъстата мъгла както слънчевите лъчи пронизват облаците. Не си чувствам краката, опитах се да кажа на спътничката ми, но думите не бяха, нужни. Тогава осъзнах, че легендите са верни, мога без нито една думичка да разбера какво иска да ми кажат, Кара, пеперудата, мъглата и земята под краката ми. Много е приятно да се возиш на лъчите на светеща пеперуда.
За подобно изживяване, дори и майстора би ми завидял.

Там е работата обаче, че ако легендите наистина са верни, тези съществ, колкото и да са настроени приятелски и да просветляват тъмните страни на човек, толкова искат и да заробват такива като нас. За това всъщност има предимно легенди и много малко факти за светещите пеперуди. Едва ли ще може да се справим с такова мощно същество, когато нямаме никакъв контрол над физическите движения. А какво ли ще стане , къде ли ни води...
Толкова се бях притеснил, от спомена за пеперудите, че следващото нещо, което видях беше напускането на мъглата ....

събота, 15 ноември 2008 г.

петък, 10 октомври 2008 г.

Демонстрация на нашия клуб (Йога - Велико Търново) в Пловдив.

четвъртък, 11 септември 2008 г.

Напредващи !

Мммина семинара, много силно изживяване, благодаря на всички присъстващи ! Видеото е по-долу. Някой снимки от 3те дена има тук.

На 26, 27 и 28 Септември в град Пловдив (Античен Театър), ще се проведе, Европейска Йога Среща(Конференция + Демонстраия), на която нашия клуб ще участва.
На тези дати ще съм там, ако някой от " местните " паркур практикуващи има желание да се разходим из града, да драсне някой ред.

Успех!

неделя, 7 септември 2008 г.

четвъртък, 17 юли 2008 г.

Еха :)

ЗДРАВЕЙТЕ !

Не, не съм спрял да тренирам. Слуховете, че ме няма вече в Паркур средите не са верни, там съм си ама се занимавах малко с други неща за няколко месеца. Като цяло вече съм висшист и стажантствам в една банка. То било доста важно да завърши човек, сега има нови хоризонти пълни с възможности и предизвикателства. Тъкмо мога да прилагам по-добре наученото до момента, като се впускам в организация и планиране на всеки свободен момент. Интересно е да работиш 8 часа дневно с хора, винаги има изненади :)

Скоро е срещата на опитните практикуващи 26/ 27 Юли, които съм поканил във В.Търново, която обаче съвпада със Летния Джам, който е във Варна. Оставям на момчетата и момичетата да преценят и да се свържат с мен да потвърдят или да откажат поканата.
Основната идея на събирането е да регистрираме организация и да измислим стратегията по която ще се извършва по-задълбочено, по-безопасно и по-градивно практикуването на Паркур в бъдеще.

Семинар по Паркур ще се проведе на 2, 3, 4 Септември във Велико Търново на хълм - " Света Гора ". Имаме устно разрешение от Мирослав Паничаров (занимава се със спорта към общината). Когато го получа писмено, ще подам молба и до полицията с ясни обяснения за уважението на частната собственост и това, че ще пазим града чист и няма да рушим, така ще са наясно какво ще правим и се надявам да не си пречим взаимно. Мислете дали да викаме медията(лично мнение - само създават проблеми като представят неправилно нещата)?

Успех !

вторник, 29 април 2008 г.

Среща

Хмм, на меко съм, главата ме наболява изумително малко след удара, който получих из невиделица. Забелязвам, че дрехите ми ги няма, добре, че са ми оставили долните гащи ... пфф, веднага ми мина мисълта, че са ме ограбили. Оглеждам се спокойно, но не виждам никого, изглежда някой се е грижил за мен през последните ... не знам колко часа, защото тревата на която се събудих бе грижливо смотана под дървото. Нямаше и следа от моя приятел, намирисваше ми на не толкова прост грабеж. Тъмно е ама не ми пречи, свикнал съм и със студеното, с шумовете на природата и гледам да не се панирам много много. Лек дъждец ! Точно от това имам нужда, малко свежест и ще успея да запълня липсващото време от преди няколко часа.... главата още ме наболява. Изправям се и за моя изненада намирам всичките си вещи подредени и завити под един найлон. Това елиминираше възможността за грабеж Обличам се и започвам да сглобявам полека пъзела...
... колкото и да умувам нищо не разбирам, нали бях нащрек и знаех какво става навсякъде около мен, как и кой ме е изненадал си остава мистерия.
Чувам стъпки, някой идва и знае на къде да ходи, сигурно това е човека, който се е грижил за мен, но все пак свивам здраво десния си юмрук.
- Ах буден си вече!
Чувам аз нежен женски глас и преди да започна да се чудя я видях. Каква е тази усмихната девойка? Очите ми свикнаха и забелязах, че беше изключително красива. Подаде ми една шепа букувчета и без да чакам специална покана, започнах да си хапвам.
- Ъъъ да, здрасти, случайно да ме цапардоса преди няколко часа, а ?!
- Ами без да искам! Специалното ми умение е да се прикривам и успях да избегна нападателите на лагера, които отведоха целия ми отбор, обаче за малко да ми настъпиш дланта и действах спонтанно.
- Ааааа, ъъъмм, оооооо, ех добре. Поне не си ме оставила на произвола, пък и ми донесе храна за което ти благодаря.
- На сутринта ще се срещнем с моя отбор и можем да ти помогнем да откриеш твоите съотборници.
- Ще се радвам :)
- А случайно да знаеш какво стана със съотборника ми ?
- Ооо той избяга със скоростта на светлината, при излизане от прикриването е доста не обичайно, дано не се е изгубил или стресирал излишно, хихи :)
- Разкажи ми за това прикриване, как става ?
- Ами слушай внимателно сега, ама трябва да ми обещаеш, че нито думичка на никого!
- Обещавам.

И така без много суетня ми бяха отворени очите за изкуството на прикриването, интересното беше, че имаше хора с вродена дарба, като това момиче и можеха да останат незабелязани в непосредствена близост до други хора или животни. Както си говорим, тя ту изчезваше, ту се появяваше, беше забележително как се слива с околната среда! Действията и бяха малко хаотични, явно беше нова, но с това умение на хамелеон можеше да заблуди всички, че е голям майстор, а всъщност си и беше.
Техниките на прикриване се използвали за разузнаване и събиране на информация дълбоко в територията на врага.
Дъждът с усили, стана доста хладно и се сгушихме под дървото завити с найлона, само главите ни се виждаха за да можем да дишаме. Мина ми и мисълта да стигна обратно до лагера, където щеше да е с пъти по удобно ама в тази тъмница с този силен дъжд и без осветление си беше направо не дозирана екстремна ситуация. Търпение и никакво разсейване, първите неща на които ни учеха в Дожото. Като разбрах и какви неща изучават в школата Мушу, доста се впечатлих. Лошо е подобни магьосници да се движат незащитени. Вероятно отвлечения отбор на младата ми приятелка ще бъде тормозен точно за този вид тайни умения. Не ми се иска да си представя някой от подмолния свят с подобни сили. И без друго на добрите хорица не им беше лесно в сегашното положение, само невидими злосторници липсваха...

понеделник, 21 април 2008 г.

Опасност

Минаха вече няколко месеца след сблъсъка с натрапниците в Дожото. От тогава, до сега сме тренирали само лечебни техники. Предимно пациентите ни бяха риби, птици и всякакви други полумъртви животни. Майстора казва, че преди да се научим да разрушаваме хора, трябва да се научим да ги лекуваме... Съгласен съм, сигурно докато спя може да се разходя в съня си и да претрепя някой мафиот. После съответно трябва да го излекувам за да не нарушавам крехкия баланс в подмолния свят ... Дам, подмолния свят, изпълнен предимно с крадци, мафиоти, убийци и всякакви други вредители, които имат за цел да тормозят добрите хорица.

Пролетно време, по традиция всички Дожота излизат за тренировки сред природата. А и не само Дожотата, слуховете са, че и някой гилдии от подмолния свят също плъзвали да заредят някой нов предмет от новобранците излезли да трупат знания и умения. До сега само бях слушал от по-опитните от нас за подобни тренировки и преживявания. Предимно и само магически неща, на които не знаех дали да вярвам или не. Просто кипях от ентусиазъм да се впусна в приключение сред природата.

Сега по-опитните се занимаваха със съвсем различни дейности и когато излизаха сред природата го правеха сами. Цялата школа беше разделена на отбори, сигурен знак, че предстои много работа и ни е нужна цялата помощ, която можем да получим един от друг. Нашият беше от 8 души, 4ма мъже и 4 жени, всеки с различна посока на енергията му, поне така знаехме от думите на майстора. До този момент, никой нямаше достатъчно умения да разбере каква му е посоката. Единственото нещо, което знаехме, е че всеки може да прави нещо, което другите не могат базирано на посоката на енергията му.

При прелистването на древните текстове една вечер, когато се бяхме промъкнали в библиотеката на Дожото. Самураите, нинджите, тугите, индианците, шаманите и всички други хора със специални умения регистрирани в историята, често тренирали във вода, някъде доста ветровито, в гъстите гори, на много горещо или на места с изключително екстремни природни условия. Според тези древни текстове, целта им е била съответно овладяването на природата на енергията, която притежавали по начало. И евентуален контрол над определени природни процеси. Даже имаше история на великия Мъро Имбата, който беше сътворил едноседмичен дъжд преди 300 години и на него се дължеше буковата гора в която щеше да се проведе нашето обучение. Беше шокиращо и за мен самия когато прочетох, че освен посока ... северна, южна, източна и западна и комбинации между тях, енергията си има и своя природа! Природата се определя от елементите - огън, вода, вятър, земя, светкавици. Засега това бяха само думички, но ставаше интересно, тренировките сигурно ще са много тежки. Пък и щях да видя гората сътворена от Имбата, което хич не беше малко.

Запътихме се към буковата гора на Стара Планина. Основното правило при подобни излизания е да сме нащрек за отбора, защото има опасност да се натъкнем на други школи излезли на лов за знания. Лошото при повечето школи от нашия вид е, че враждите между нас ги е имало винаги, никой не знае защо ... просто така било от край време. Може би това обясняваше непредвидените реакции на повечето ми съотборници, когато се срещахме с други като нас в градски условия. Пък подмолния свят не спи, ами и той дебне... нали всички трябва да се развиват, даже и лошите. Предупреждението на майстора беше - " Аз ще ви чакам в гората, трябва всички отбори да ме намерят, само внимавайте за други школи и гилдии по пътя, не всички са добронамерени :) ". Усмивката му създаде усещане за спокойствие. Това бе само шега за да разпредели нагнетеното напрежение от слуховете или срещите с други враждебно настроени индивиди сред природата можеха да се превърнат в битка за живот?

Трети ден откакто сме тръгнали, навлязохме в същинската алпийска част на планината. Нямаше никакви произшествия, темпото беше страхотно, всички вървяхме задружно и си помагахме. Близко сме до връх Ботев, всеки от нас има по едно парченце от картата, след внимателна подредба и анализ, вече сме извървели всичко, трябваше да сме там, но нямаше и следа от майстора.

Тъкмо бяхме на лимита си и търсехме подходящо място да пренощуваме и да обсъдим следващите ходове на отбора, когато в далечината забелязахме пушек. Нещо беше станало и едно неприятно смразяващо усещане се прокрадна по целия ми гръбнак. Бързичко се отправихме с приятеля ми да разгледаме дискретно какво става, докато останалите гласяха бивака.
След 4о минутно дебнене по склона, се озовахме пред опожарен лагер на школата Мушу, поне техния знак беше останал сред купчината пепел и ни даде някаква информация. Нямаше никого ... къде ли са се дянали тези хора ?! Единствено забелязахме следи от гуми... несъмнено беше гилдията на байкърите от подмолния свят. Колелата им даваха сериозно предимство що се отнасяше до скорост, но определено им ограничаваха и периметъра, което поставяше лагерът ни в безопасност. Често гилдията на байкърите, дебнеха самотни туристи, плашеха ги или им вземаха ценностите, ама да нападнат школа и да стигнат до такива опустошителни крайности си беше сериозна.......... ТУП!!! .....изненааааааааааада....

вторник, 1 април 2008 г.

Среща

Така. На 5ти и 6ти Април от 13 часа на площад " Съединение ", ще се проведе среща на Тeam Movement в град Пловдив.
Това ще е първата официална среща на повечето практикуващи от ТМ. Точно излезе и много приятен документален филм за спорта - тук.
Като цяло се надявам да се ориентираме кой на какво мнение е по някой въпроси. Да оформим стратегията по която ще се развиваме напред като общество. На този етап всичко е хаотично, няма еднакви критерий за тренировка, даже няма еднакви критерий за дефиниция на Паркур. Добре, че излезе това видео, което улеснява доста целия процес.
Възнамерявам да споделя повечето дискутирани въпроси относно Паркур и бъдещите намерения на Team Movement.
До скоро.

четвъртък, 27 март 2008 г.

Пещери!

Бях слушал разни истории за пещерняците и не ми трябваше много да се убеждавам, за да влезна там. Осветлението е жизнено важно в такъв момент! След десетина крачки се озоваваме в пълен мрак, пронизан само от светлината на челниците. Големи зали, направо огромни места под земята, бях тотално шашнат от мащаба на пещерите. Като се замисля, тука са живели хора в зората на човечеството. На този етап сигурно ще е цял късмет, ако оцелея една вечер на такова място без да се побъркам от страх. Колко много се е извратило човечеството ... никаква връзка с природата.




Цари пълно спокойствие в пещерата. Прохладата, миризмата и тъмнината направо ме вкарват в лек транс. Трябва да се внимава, защото иманярите са разкопали и тук-там се сблъскваме с дупки от около 40-тина сантиметра ... идеални капани за новобранци като нас. Ако разровиш в някоя дупка има останки от керамика и глинени нещица.


Стигнахме до края на един коридор, тук тотално се губи представата за време. Имаше нещо като втори етаж на пещерата, предположихме, че е луксозен и доста по-удобен от първия. Ех, за наша жалост, беше обитаван предимно от прилепи и нямаше никакви удобства. Наложи се да приложа повечето си умения от изкуството на движението за да избегна челен сблъсък с прилеп и да не се издрусам от прашните стени.










Не че може да ми направи нещо това малко същество, но определено може да изкара акъла на човек. Много интересна вибрация създават прилепите докато летят, чува се от далече и в следващия момент е пред теб. Съветът на Дидо, който за пореден път ме заведе на ново място изпълнено с много предизвикателства "Скривай си главата между краката когато чуех този странен звук". Така и направих и нямаше транспортни произшествия, само срещи от третия вид.









Таванът е нисък и буквално лазим през повечето време, следим течението към другия край на пещерата с идеята, че ще има от къде да се измъкнем.
Видяхме една малка дупка (тесняци им викат на тези), от която лъхаше свеж въздух и приятна светлинка индикираше възможен изход. Провирането беше свързано с много страх, задоволство, че съм там и устрем да преодолея себе си. Смесените чувства не помагат много, най-добре да си уверен в това което правиш, тъмнината помага да се разсеят онези кофти емоции доста бързо.










Ех какво блаженство да се измъкнеш от такова страховито и в същото време много силно място. Почувствах, че психиката ми е закалена доста повече от преди и такива нови предизвикателства ме привличат повече от всякога. Стремежът ми е да мина от всякъде!

понеделник, 17 март 2008 г.

От Кръстец до Шипка!

На входа на Мина - Лев! Не, че имаше къде да се паркира, ама тази табелка бе там от бай Тошово време. Рано е и не си гледам часовника, тъкмо съм се измъкнал от градските условия. Не вярвам, че въздуха е толкова чист и организма ми започва да го отхвърля и да се бунтува яростно срещу притока му. Започнахме полекичка да се движим към х. Българка. Денят е пред нас и напредвахме доста добре. Добромир има репутацията на опитен планинар и темпото му хич не е за подценяване. Дишам и вървя без много да се чудя.



"Виканата Скала" - на това му викам впечатляващо място!
Забравям за време и пространство,
всичко изглежда толкова глобално от тук.
Попрегледахме картата с Дидо и преценихме да се отправим към Шипченския проход! Без да му умуваме повече хващаме пътя.


Доста сняг има,
дебнем как да ходим там където няма,
обаче на места е невъзможно.
Неудобното при ходенето в снега е, че те глътва до над коляното на моменти и значително убива темпото на вървене.
Зимата е била невероятна, даже и най-силните дървета са се предали.














Продължаваме нагоре към връх Бедека.
Спираме се от време на време за снимки и да се насладим на природата.
Паркура в планината е нещо изключително. Доста по разнообразно и трудно в сравнение с градската среда. Постоянно променящи се условия изпълнени с живот. Почувствах се като у дома си и в същото време градската ми същност беше в някакъв тих ужас от заобикалящата ме среда.

Тук сме на върха и гледаме към следващата дестинация - Бузлуджа!










Вече сме на билото и е лесно! Широки поляни с невероятна гледка само за няколко часа и 1.65лв. Продължаваме смело напред, трябва да стигнем до прохода!

След няколко часа, вече се виждаше "чинията" от близко.
Позамислих се дали това, което виждам е реалност. Каква извратена архитектура за времето на комунизма.
Построена на възможно най-уникалното място!














Инфилтрирахме благополучно постройката през едни дупки от северната страна. Добре, че си носихме осветление. Преминахме през мрачните разрушени подземия, някога представлявали основите на комунистическия прогрес. Започнах да изпитвам лека тъга ... това никога няма да се върне и нашите управници нямаше да си мръднат пръста за да реставрират тази магическа постройка. Много жалко за нашата история. Плаче ми се, ама запазвам спартанско самообладание и продължавам да разглеждам разрушените мозайки и да се възхищавам на гениалния проектантски ум, който е създал това място. Това, което ме впечатли, бяха опитите на някой да възстанови съсипаните мозайки по стените, като нарисува липсващите части.














Оставихме я зад нас, време беше да продължим.
Ако не стигнем до прохода по светло,
трудно ще си хванем стопа за Велико Търново.





От тук нататък, ходихме няколко часа по асфалтов път, точно преди да се изкатерим към паметника "Шипка". Отново навлязохме в горите, защото пътят обикаляше доста, а времето ни накъсяваше. Точно на мястото където нашите деди са се борили рамо до рамо с братушките за свободата, на която се наслаждаваме днес. Много силни емоции ме обзеха, бях изморен, вече девет часа ходим, усещах колко са го били загазили нашите хора по онова време. Изби ме на сериозно притежание и любов към родината. Да! (клатя глава)










Тук вече сме в цивилизацията - хора, автомобили и ... свинщина. Имаме късмет и третата кола ни качва до Габрово. Страхотно си починах докато се возих и слушах разговора на приятеля ми и шофьора. Слязохме на автогарата и като по чудо се натъкнахме точно на автобус за Велико Търново. Обичам, когато нещата вървят гладко! Защо пък не, били сме с чисти помисли цял ден, наслаждавали сме се на красотата на България. Нормално е обстоятелствата да са благосклонни към изморените туристи.

Благодаря на Дидо за хладнокръвието и компанията през този слънчев неделен ден!

четвъртък, 6 март 2008 г.

Вечер

След като следобеда бе прекаран в "разчистване на сметки" - така се отнасям с работата. Може да Ви се струва малко агресивно, но работи безотказно. Не харесвам агресията между другото.

Привечер е, около 6 трябва да съм в местното Дожо! Не мога да изтърва възможността, да мултиплицирам уменията си. Обличам анцуга си и един прилично невзрачен полуовер. Слагам шапката, вечерите са доста хладнички и трябва да се внимава.
Моментално се сливам с обстановката - прашна, мръсна, боклуците са навсякъде, грижливо разпилени от знайни и незнайни извършители. На всичкото отгоре е преваляло, но поне не се вдига прах.

Вървя бавно, но не прекалено, за да не бия на очи. Обичам да съм невидим за тълпата, опитвам се да дишам ритмично, но става толкова плитко ... Последния път в който си позволих да дишам дълбоко около центъра на града, резултатите бяха много потресаващи и в никакъв случай няма да задоволя това си желание точно сега.

С приятно разсеян поглед минавам мястото, което е най-оживено и се пада средата на цялата ми разходка. Стъпвам на пешеходната пътека и моментално чувам набиването на спирачки, надут клаксон и разни бесни ругатни отвътре. Поглеждам невъзмутимо и някакъв ала чалга фешън типаж излиза да раздава "правосъдие" . За части от секундата посочих надолу към земята, маркировката беше протрита, явно от миналата година. Добре, че има знак отстрани та реших да посоча и него - доста по-настоятелно. Явно това не беше достатъчно на момчето, което беше извън автомобилът и се движеше доста целенасочено право към мен. Късно е да се говори, пуснах раницата с едно движение и със следващото посрещам юмрука му. Изненадващо, как натренираният организъм реагира в пъти по бързо, сравнявайки противника ми, който вероятно всяка петък вечер е в местната дискотека пиян като кирка, с основна идея да закове някое Барби.

С две резки движения и момчето имаше разбит нос, пък в мен се надигна съмнение дали да не го сграбча за крачола и да го завлека някъде, "да си разчистим сметките". Когато върша работа, гледам да съм безупречен ... Добре, че обстановката не позволяваше, щях да си докарам някоя голяма глупост до главата пък и не харесвам властите, нещо все им хлопа. Трябва да се евакуирам, спешно!
Драсвам напред към гаражите, долепени до голям нов и грапав блок. Паркур уменията са страхотно полезни в подобни ситуации! Вече съм отгоре, с минимум погледи след мен и ръшвам стената на блока, отгоре ще съм в безопасност, само още малко, натегнат съм като пружинка!
ДА!!! Поглеждам от 20тина метра височина, надолу към улицата, агресивното животно се е понадигнал вече, ругае и се суети наежено ... Не разбирам подобно поведение пък и нямам време да си пълня главата с бръмбари, трябва да тренирам.

Полагам нужните усилия да не влача случката с мен , а да я оставям там. БЛАГОДАРЯ на Създателя, че ми е дал възможност да дишам! Изобщо не мисля за мръсотията и боклуците във въздуха, дишам колкото мога повече, трябва да възстановя баланса, СЕГА! Ето на 10-тата минута вече се получава. Усещам сърдечния ритъм да се нормализира и мислите ми се успокояват все повече и повече. Благодаря за този уникален дар на вселената и продължавам.

Почти съм пред Дожо-то, винаги когато наближавам започвам да усещам собствената си енергия много по-добре и мозъкът ми става остър като бръснач, всичките ми сетива са спокойни и концентрирани. Обичам добрите навици :)
Нямам никакви мисли за разходката която траеше малко по-дълго от обикновено. В бойна готовност съм и сетивата ми само чакат да ги насоча и ще стоварят целия си възможен потенциал, за да ми угодят. Трябва да добавя, че не изпитвам агресия, това е мръсна емоция! За да е готов един войн и да напада уверено и сигурно, не му трябва да е агресивен.
И другото което е, много войни има навън, но те са слаби войни. Правят едни неща много добре и в следващия момент, забравят как са го направили и се превръщат в жертвата на обстоятелствата.
Войнът, си е войн навсякъде където отиде. Това да контролира ситуацията, не само в училище или на работата, на улицата или по кафета и дискотеки ами и в живота бе ...! Да, точно там! Тихо, тихо, че се надига малко гордост, ще заприличам на някое надуто суетно гъзе. Забравям за тези подли мисли и влизам в залата с ясното намерение да трупам знание!
Хмм, подранил съм с 5 минути, въпреки непредвидената екстремна ситуация. Майсторът винаги е навреме. Малко сме днеска, другите мързеливци не искат да се борят със слабостите си. Веднага се включвам с двамата ми приятели да загряваме и да се забавляваме с движенията, тука изпитвам най-голямата радост през целия си ден. Подавахме си плътни торбички с пясък като шурикени и се дебнехме с разни плавни движения.

Време е, майсторът се появява като от нищото, точно в 6 разбира се. Строени сме и чакаме инструкции. В този момент, вместо да започнем да тренираме, вратата се разбива с едно движение и нахлуват цяла дузина облечени каратистчета или айкидистчета, нещо такова. Ние сме едва 4-ма души + една дама, която се грижи за Дожо-то в наше отсъствие и тренира с нас често. Влиза един възрастен рогат добитък и надава изтормозен рев - "Кой е шефа тука ве, искаме да ви предизвикаме, ВЕДНАГА!".
Гледам и не вярвам на очите си ... Страх ... Оооо, да ! Много страх и много колебание за части от секундата ме пронизаха от главата до петите. Добре, че сме само приятели в залата и се познаваме от години, това ще бъде интересно! Трансформацията на целия този страх в едно натрапчиво усещане за нетърпение ме изуми и също така изостри допълнително сетивата ми. Обичам да съм нащрек, само не мога да разбера, защо при екстремни ситуации е толкова ясно изразено? Отговорът на този въпрос, ще се разкрие от само себе си.

Майсторът съвсем невъзмутим от цялата случка, предложи на хората най-приятелски, така и така са дошли, да потренираме заедно, ще обменим опит и ... беше прекъснат от счупването на огледалото, което беше доста голямо и покриваше цялата стена на залата. В този момент жената отиде да почисти, без да обръща внимание на ситуацията.

Напрежението растеше, направо им усещах намерението и ме изпълваше погнуса от подобни същества. Ясно беше, че искаха да ни натупат и нямаше да се спрат пред нищо. Тъкмо се бях впуснал във внимателна подредба на възможните движения, които можеш да използвам, когато едно говедо ...
"Махай се ма кучко! Какво си мислиш, че правиш тука маа...!" - ритайки жената, която чистеше счупеното огледало.

Ооохх! Кръвта ми кипва при подобни неща, налягането в организма ми се повиши неимоверно много. Имах усещането, че съм станал една скала, която като топка за боулинг сигурно и безвъзвратно, се беше насочила към строените като кегли в бели кимона агресори.

Моменти преди да изпълня перфектен удар в стомаха на най-близката цел, видях момчета до мен. Толкова се зарадвах, че ако не бях афектиран от постъпката на тези говеда, сигурно щях да се разплача. Не съм си представял, до този момент, че RAMPAGE-a (от англ. ез. - буйствувам, вилнея, развилнявам се) от филмите е възможен в реална обстановка. Ние тримата, направо смляхме 11 души, като се изплъзнахме само с леки наранявания. Техния главатар беше доста по-натрениран и като виден егоманиак, изчака да приключим с момчетата му и влезе най-безцеремонно. Докоснеше ли ни, болката се разнасяше доста мащабно, много бързо.
Ей на това му викам говедо! В безизходица сме, тоя ще ни попилее, мамка му ....
Веднага натрапчивите мисли бяха елиминирани от призива на майстора да си починем, с тънкия намек, че той ще се погрижи. Ох, чувствам се жив, мамка му. Биха ме, ама и аз бих! "Айде, айде, тези работи на някой друг ги пробутвай и мълчи, че не мога да си доразкажа историята от тебе ...". Ухилвам се на вътрешния диалог като, един балансиран войн и влагам цялата си останала енергия във възстановяване, докато следя внимателно предстоящата битка на двамата най-силни мъже в залата. Бяха минали 40 минути, сториха ми се като 3. Интересно е как се изкривява времето, когато си концентриран.

Майстора бавно крачеше към средата на залата и май се беше вторачил в злия. Позамислих, се дали го е страх, защото определено не кипеше от ентусиазъм. Ето го спира ...

В този момент вече посъвзелите се гладни за доминиращи емоции индивиди, видно изпитваха някакъв ужас. Чак пък толкова да сме прекалили с момчетата, не ми се вярваше. Използвахме само нужната сила.
Големия звяр стоеше стъписан. Какво му става на тоя ве, мамка му ? Опа, бях започнал да го губя отново, стой спокойно и не ми пречи ! Пуст и вътрешен диалог, само дебне кога ще се разсея и започва да ми вкарва разни фалшиви емоции и филми. Това не е мое, вземай си го и се махай от главата ми! Готино ли ти е да ми приковаваш вниманието? Ах, търтей мръсен! Така се обръщам към вътрешния диалог. Търтей е, защото е там и никаква полза от него, само ми приковава вниманието върху ненужен мисловен процес.

Дишам! Цялото ми същество диша и наблюдава, не реагирам на нищо вече. Виждам и усещам, не е много ясно, ама поне знам, че си е моето, а не някакво прожектирано от външни фактори емоционално изживяване, концентриран съм. Това възможно ли е, което виждам?
Натрапниците се изметоха почти със същата скорост, с която връхлетяха, само, че на лицата им беше изписан огромен ужас. Бях чувал само за тези неща и никога не предполагах, че мога да ги видя и то от майсторът и то до такова съвършенство. Само веднъж го бях питал, колко е добър (в невежеството си, разбира се). Той ми отвърна тогава - "Няма как да разбереш, колко съм добър. Защото аз самия нямам завършена представа колко съм добър. А това млади момко, няма нищо общо с теб и твоята мисия на земята!"

Като се поуспокоиха нещата, майсторът ни попита, дали сме добре и дали имаме въпроси.
И добави - "За днеска толкова с практическите занимания, да се върнем към истинските неща."

Разбира се, че имам въпроси !!! Целия гъмжа от въпроси и нямам търпение да ги задам. Като малко детенце пред сладкарски магазин, кипящо от желание и нетърпение да разбере дали сладкото е сладко! Абсолютната сигурност на натрапниците беше изпепелена oт намерението на майстора? Ех, и ние помогнахме ... лекичко. Хехехе :)
Нямаше от какво друго да е! Щом можеш да формулираш и зададеш въпросът, отговора ще се разкрие скоро, ако не е вече там!


Част 2-ра! :)

вторник, 4 март 2008 г.

Сутрин

Ставам в 7 без 5 - 5 минути преди да ми звънне часовника. Вече изобщо не се лаская от точността на биологичния ми часовник, защото времето за нас хората е само права линия с минало, настояще и бъдеще.

Излизам на разходка, - не мога да остана и секунда повече между четирите стени на скромната ми крепост. Не е толкова шумно навън, най-големите диванета, още не са се събудили, а будните още им се спи и не са изригнали емоционално. Разбира се, в квартала няма кой знае какви интересни неща, затова слизам към близката еко-пътека. Много обичам да дишам сутрин! По моя край още не е достигнала тягостната, изпепеляваща белите дробове вихрушка от смог, която е заковала почти целия град в прегръдките си и така като гледам, няма никакво намерение да го остави да диша свободно. Кога ли и в нашите барове, ще се предлага кислород ? Винаги ми е било чудно как тези хора (Японците примерно) докато дишат в баровете всичко им е наред, ами като излизат навън какво ли става ? Отговора на този въпрос ще се разкрие от само себе си.

Вече 40 минути ходя и разсъждавам над възможните изходи на човечеството от тая бъркотия, която сме забъркали в продължение на хилядолетия. Ако човек успее да се събуди от всекидневната илюзия, която е сътворил докато е общувал със себеподобните си, нещата може и да се оправят. Както един човек, който сънува и не може да прецени дали сънят му е реален или е само сън, докато не се събуди. Така е и с нас, това, което ни заобикаля е резултат от генерални промени на истината. Щракваме с пръсти и имаме една солидна теория. Колкото по солидна - толкова по лесно може да се пропагандира. Пропагандираме я неколкостотин до хиляда години или повече, зависи колко е солидна теорията и колко хора биха клъвнали. В края на краищата теорията за нещо не си остава такава, ами се превръща в истината, ако се следва от много хора за продължителен период от време.

В резултат на това имаме тотално извратено общество, което приема всичко за истина. Ето даже други другари блогъри изразяват недоволството си, че медиите манипулирали или били некомпетентни. Нормално е и тях ги мързи да мислят, просто искат да изкарат поредния репортаж, без да ги интересува как влияе това на хората или пък имат план точно по какъв начин да повлияе. Няма да задълбавам в конспирацията.

Стигнах водопада, почивката е важна и тя е част от тренировката (това не е теория).
Странни мисли ми минаха през главата, ако скоча какво ли ще стане и т.н и т.н. Добре, че съм здраво мислещ, поне засега, както го виждам и изгоних тези мисли след кратка концентрация върху дишането.

Имам самочувствие на оптимистично същество. Стремя се да намирам по нещо забавно във всяка ситуация. Замислих се как мога да поизгладя духът на война в себе си. Взех под внимание всичката информация, до която успях да се докопам през последните четири години и помнех в този момент.
Някой от нещата, които ме мотивираха през остатъка от деня бяха следните.
Започнах да се вглеждам в падащата вода, как се разбива мощно и как се плъзга между камъните. Падащите листа с грация и песните на птичките, шумоленето на разни животинки в храсталаците, усещането беше много естествено.
Замислих се за пътя на войнът - един възможен път, да действа с постоянство и без да се държи назад от стари навици и рутинни действия. Там е работата, че ме мързи да мисля. Как ли се оправя това .... ? Потърсих допълнителна мотивация в заобикалящата ме среда, погледах облаците, бяха като пухени памучни титани и лазеха много бавничко по напредващото утро.

Нормално си е да има и страх докато се учи човек, той е неизменен спътник през целия процес. Не, че съм станал шубелия, просто имам странно усещане в стомаха като, че ли се свива и самоизяжда, когато се изправям пред нещо ново. От там идва и мощен вътрешен диалог, който има за цел да ме разубеди да не ходя там, ами да се върна на тясно в мишата дупчица от която съм изпълзял и да не се мъча да разбирам как работи всичко. Ах, майната им на тези мисли...!
Войнът трябва да се справя с всичко с което се захване, иначе усилията му ще се обърнат срещу самия него. Значи никакви половинчати работи повече! Даже и да не знам какво правя, мисля да се държа така все едно знам.

Прибирам се, имам доста належала работа. Минавам през кварталния парк, уж да си поддържам усещането за природа още малко, преди да се шмугна в претъпканата цивилизация. Слизайки по склона се сблъсквам с крясъците на изнервени хора, които се карат за някакви социални глупости, толкова са хванати в главите си, че не виждат красотата около тях. Незнайно защо първите емоции сутрин се запазват до края на деня. Дали ще се карат за същите глупости и вечерта ? Нямам намерение да проверявам :)
Ех, разликата от близката горичка и близкия парк е огромна, красотата е там, ама трябва да се вгледа човек, доста по-настоятелно, за да я види, абстрахирайки се от ревът на автомобили и забързаната обстановка. И така се прибрах благополучно.

Средностатистическия човек примерно си мисли, че да се впуснеш в съмнения и разни други мисловни игрички, те прави много чувствителен и духовно извисен. А всъщност истината е (това не е теория), че средностатистическия човек изобщо не е близко до чувствителен. Неговите всекидневни халюцинации и несигурности са толкова незначителни, че той не може да изпитва подобни емоции. От биомеханична и енергийна гледна точка, вътрешния му диалог го е заковал на едно място. Когато този диалог спре, макар и за няколко секунди, светът се срива и изключителните човешки качества изригват сякаш са били под тежката охрана на всичките онези бушуващи мисли.
Да си войн не е просто да си пожелаеш да си войн и хоп - това да стане реалност. По скоро, представлява постоянна битка със самия себе си, която продължава чак до края на дните ни. Войнът преодолява препятствията, той не ги разрушава блъскайки главата си в тях. Странно при евентуален случай на отчаяние, дали бих забил нос в най близката стена ? Даже замислянето над това би било ненужна загуба на време.
Никой не се ражда войн! Както и никой не се ражда средностатистически човек, ние сами решаваме в кое от двете да се превърнем.

Странното е че човешките същества обичат да им се казва какво да правят. Още по странното е, че обичат да се бият и да не правят това което им е казано, от там започват да се обвързват с омраза към този, който им е казал какво да правят. Гледам да съм толерантен и да не казвам на себеподобните ми какво да правят, че току-виж са ме налазили.
Хехе :)

Това е от първите ми опити за разказ. Затова евентуални съвпадения с реални преживявания на реални хора са абсолютно случайни!

Благодаря, и успех.

четвъртък, 28 февруари 2008 г.

За ПК и хората през новата година.

Времето как лети само - много бързо!

Интересът към тренировките по Паркур за тази година, ясно се разрази през последните дни.

Аз лично, мисля да го тренирам доста по-спокойно и доста по-внимателно, отколкото досега.
С нужната провокация, разбира се. Акцентирам върху нужната, защото много практикуващи предимно правят НЕнужно силни движения под предтекст, че това им качвало нивото. Тук е редно да налея малко масло в огъня и да подканя тези говеда, които скачат безцелно и се отнасят с неуважение към частната собственност, да започнат сериозен мисловен процес!
Съветвам да не влизате в дворовете на хората, за да се правите на великите филмови звезди и да търсите такива фалшиви изживявания. Да, фалшиви са защото това по филмите е симулация на екстремна ситуация, в която тези хора правят силни движения, защото са актьори и това им е работата.

Тренировката на Паркур, не е симулирана екстремна ситуация!!! Освен ако някой от практикуващите не страда от някакви психически разтройства. Докато се тренира основната идея е да се турпа сила и да се преодоляват ограниченията на физиката и психиката.

Затова аз ще тренирам много по-внимателно и много по-съзнателно от сега нататък. Не един път съм споменавал, че с максимумът на възможностите ни не се тренира. Той се ползва при екстремни ситуаций.

Какво става ако се тренира на максимум? Много просто, изтощава се организма и се амортизира. Това е като един автомобил, ако караш 2 часа със 200км/ч, амортизацията ще е доста по сериозна отколкото ако караш 2 часа със 100км/ч. Уникалното при човешките същества е, че когато го карат внимателно трупат сила и организма им се възстановява доста по бързо.

Вече е доста популярно "бавното движение" или slow movement. То има за цел, да елиминира забързаното ежедневие и стремежът на хората да игнорират всичко по пътя си, докато бързат улисани в някаква илюзия. Все повече хора намират за симпатично и привлекателно да не бързат и да остановят връзка с нещата, които правят.

Чудех се и маех тези дни на хорското поведение.
Как са хванати в капана на предразсъдъци и се оплакват или си пълнят времето със самосъжаление, вина или размисли над живота на другите хора. Някой от така нареченте "умни" хора с дипломи и статус, като започнат да говорят с разни научни термини за да покажат колко много знаят, ме забавляват до припадък.

Даже се възгордях малко, че не съм като тях. После ми дожеля за хората като се замислих, колко е тежка тази илюзия на титлите с които се кичат. Имах моменти на ненужно съчувствие граничещи с депресия, незнам защо, когато някой се държи глупаво и недостойно и аз съм наблизко и ми става доста неудобно от поведението на мойте другари - хората. Не съм го направил аз .... и все пак, странно е как се предават тея неща.

Видях и някой крайни изключения - разгневени, агресивни типажи ходеха по улиците намахано и търсеха с кой да си премерят патлаците.
Видях и усмихнати хора с бликаща радост от тях, наслаждаваха се на и на най-малките и невзрачни нещица.

Позамислих се защо е така, какво толкова правят едните, за да се чувстват страхотно позитивно и какво правят другите за да се чувстват толкова зле, че да изпитват нужда да нараняват себеподобните си.

Другото нещо свързано с ПК, което ме кара да се смея от сърце е някой като ми каже, че се интересувал от философията на движението. Да има такова животно философия, ама то е възникнало на базата на практиката, иначе можем да седнем и да си говорим с дни, как трябва да стане и т.н., ама няма да има кой да ни тренира през това време.

Впускам се в изследване на човешкото поведение :)

Какви ли не неща ми минаха из главата тези дни, няма да Ви занимавам с тях сега, доста се впрегнах в размисли по темата вече.

Вниквайте в нещата, които правите и е възможно да ви дадат много радост!

четвъртък, 7 февруари 2008 г.

Енергийни Вампири!

Срещнах се онзи ден с един познат. Заприказвахме се за лично творчество, било то карате, йога, тай чи и т.н. Нещото, което ме потресе беше следното - "Аве, твоя учител не ти ли краде от енергията? Аз много внимавам моя да не ми краде."

За малко да се изсемя нелюбезно на момчето, ама си викам - "Няма страшно :)"

Всеки е бил в компанията на хора, които се оплакват (някой се оплакват хронично), други пък не говорят за проблемите си но, самото им присъствие има свойството да натоварва психически. На другия континент им викат - токсични хора, а тук - енергийни вампири. Аз мисля да ги наричам небалансирани хора!

От далече, ще започна! Много хора говорят за положителна енергия и отрицателна енергия. Вярно е има енергия, но тя е нито положителна, нито отрицателна, просто енергия с два полюса. Примерно една батерия ако има само "+" ще има ли енергия ? Или ако има само "-" , тогава дали ще има енергия ? Ами така е и с хората. Някой казват, че само положителна енергия сме трябвали да имаме, други само отрицателна. Пълни глупости!

Така по същество, няма как да ти вземе човек от жизнената енергия (прана), това е невъзможно, ако беше възможно, досега да съм наточил една цистерна от най-силните хора, които познавам и винаги щях да подскачам от радост и да се превъзнасям от еуфорията.

Това което е възможно обаче, е човек да ти вземе нервнопсихичната енергия. Тя е съвсем различно нещо от жизнената ни енергия. Използваме я в социалната среда за да можем да "правим поведение", да спазваме определените правила и да вършим дейности като работа, учене, писане и т.н. След дълъг период на извършване на подобни дейности, човек казва - "олеле, ще ми се пръсне главата". Така е, защото нервнопсихичната енергия я няма и там има напрежение, недостиг или липса. Напрежението е начина, който използва организма ни за да ни каже "стига, спри, почини си!". Колко от хората обаче, слушат сигналите на организма си е друга тема.

Няколко типа "Енергийни Вампири" са ми познати. Които успяват да ме докарат до подобно състояние на нервно напрежение.

  • Едните ги споменах по-горе, хроничните оплакващи се. Било то за болести, проблеми или каквото и да е, те винаги се оплакват, играят ролята на жертва. Обвиняват другите за техните проблеми без да потърсят решение в тях самите.
  • Прекаленото самосъжаление има свойството да натоварват ужасно много. Много опасна фракция от хора - нямат градивна нагласа, не вярват в способностите си способности и се дразнят много лесно, ако някой постига нещо. Завиждат лесно и могат да откраднат в опит да запълнят тази непълноценност, която изпитват.
  • Другите са тези, които критикуват - защо не си направил така, защо не си направил иначе. "Критиците", често минават във фаза в която те знаят по-добре от теб и постоянно говорят за разни неща, които нямат връзка, за да демонстрират знания, умения или социално положение с цел, да се поставят по-високо от другите. Ако си мислите, че тези са страшни, определено последния тип, за който се сещам ще Ви изправи косите.
  • Хората без личен живот! Те са доста опасни, защото постоянно се врат в личния живот на други хора. Много от тези хора гледат телевизия и се идентифицират с геройте от сериали и т.н. Също така, много от тези хора обичат интригите и имат нужда от кавги и разни други дисбаланси, за да се чувстват живи и пълноценни.
Вероятно мога да се сетя за други примери на небалансирано човешко поведение, които ще добавя в отделна тема. Възможни са, разбира се, различни комбинации между определените категории. Няма нужда да Ви казвам колко е сериозно това!

До тук добре! Какво да правим, за да не ни изтича нервнопсихичната енергия докато общуваме с подобни индивиди?
Несъмнено сте се сблъсквали с подобни хора.
Важно за вас и за околните, е да откриете към коя категория спадате, ако спадате към някоя изобщо и да елиминирате нуждата да товарите други хора несъзнателно. Не вярвам някой да иска да товари други хора съзнателно ... ? Така стигаме до заключението, че тези небалансирани човешки същества са в безсъзнание.
Това безсъзнание на големи маси от хора, ще се окаже проблем.
Но тук да изолираме случая индивидуално. Ако нямате възможност да издържите докато общувате с подобни хора, по-добре да избягате, намерете начин да се измъкнете. Най-често не другите вземат нещо от нас, а ние им го даваме, защото сме слаби.
"Човек каквото си направи сам, друг не може да му го направи". Много е вярна тази поговорка, изумен съм от проницалтелността на прадедите ни. Тази поговорка работи и в двете страни, отрицателни и положителни. Ако някой полага доста усилия, за да се грижи за себе си - също няма кой друг да го направи вместо него.
Другия вариант е, ако можете да издържите на подобни хора, сигурно много лесно присъствате в сегашния момент или имате сравнително здрава психика. В двата случая е добре да присъствате в сегашния момент и да не реагирате на небалансираното поведение на човека, то няма нищо общо с него, просто е покрит с невежество.
Да така е, това да не реагираш на "глупостите" на някого е сила, а не слабост!
В определени ситуации, няма как и нещата излизат извън безопасните граници. Тогава след загуба на нервнопсихична енергия - дишането с внимание в гърлото и се получава един специфичен звук. Не се безпокойте, има много прана във въздуха! (засега)

Ето тук можете да видите Аенглер, много силен практикуващ, с огромен принос към изкуството - Йога!
Разбира се това с минутите вдишване е резултат на години тренировки. 6 или 8 секунди да се вдиша е добре като за начало. Издишването да е по-бързо около 4 или 6 секунди защото въздуха, който сме вдишали е извършил химична реакция и не ни трябва.

Успех със самонаблюдението.

неделя, 3 февруари 2008 г.

Покривалото на Невежеството!

Вървял си един човек по улицата, спънал се и паднал.

Така сме ние, отворени са ни очите, но не виждаме, не внимаваме и не усещаме какво става с нас. До толкова, че живота на голям процент от хората минава в абсолютно безсъзнание. Много е страшно, ако някой, макар и малко съзнателен човек, трябва да се сблъсква с невежеството на обществото. Много изморителен и деградивен процес, защото сериозните хора винаги ще се дразнят от несериозните!

Вървял си един човек по улицата, спънал се и направил кълбо.

Така е с хората, които имат усещане за целия им организъм.
Усещането е виждане и виждането е усещане. Това е така, ако имаш кураж да живееш съзнателно в сегашния момент.

Усещанията ни пазят и ни дават възможност да опознаем себе си. Като живи същества, искаме или не се движим по природни и космически принципи. Майсторите на изток, още преди хилядолетия, са забелязали много разнообразни неща, докато са изучавали растения и животни. Днес науката успешно доказва принципите, които тези хора са знаели много отдавна. Примерно, гледайки как една буря разрушава големите и силни дървета, а една брезичка просто се огъвала и някак си избягвала разрушителния и ефект. Най-често наблюдаваните животни били тигъра/котката, змията/дракона, жерав, маймуната. Това вдъхновило майсторите да създадат различна хореография за здраве, нападение и развитие. В наше време обаче, е популярно да тренираш някакъв "стил". Аз не вярвам в стилове, било то стилът на "тигъра, дракона, карате, айкидо и други видове спортове с правила" . Стиловете не само разделят хората, ами си създават техни си доктрини, които налагат "стилът", като единствен и превъзхождащ останалите. В резултат на което, поставя практикуващят го в ограничена позиция, без право на избор и без право на лично творчество. От сега нататък няма да използвам думичката "стил", на нейно място идва - личното творчество.
Така е и с нас, хората, ако сме гъвкави като брезата, ще можем да избегнем разрушителните въздействия на бурята.

Да направим едим малък експеримент!

Има ли живот устните Ви ?
Нормално :)
Сега докосни устните си с показалеца и ги потъркай 2, 3 секунди.
Мммм доста различно нали ?

Колко малко му трябва на нашия организъм за да се почувства жив? 2, 3 секундно докосване е достатъчно да върне живота в устните. Обаче ние не сме само устни, имаме цяло тяло, за което трябва да се грижим. Да не вземе някой да се опипва на публични места, с идеята да върне живота в организма си. Има доста ефективни алтернативи например банята - там човек докосва целия си организъм, ако се направи с внимание и желание ще се повишава сетивността.
Ако сетивността на организма ни е добра, ще можем не само да се концентрираме по-лесно, ами и да се забавляваме по-силно, като изживяваме приятните неща по-осезаемо.
Това е възможно ако съзнанието ни присъства в сегашния момент.
Не да е затормозено със спомени от миналото или с очаквания за бъдещето. Сегашния момент е всичко което е, искаме или не ... Това е!

Ще ви разкажа една историйка за двама монаси :)

Танзан и Екидо веднъж пътували по един много кален път. Все още се сипел силен дъжд. Минавайки покрай едно село, срещнали прекрасна млада девойка, облечена в ленено кимоно и чудесна препаска. За съжаление девойката немогла да прекоси калния път.
Веднага Танзан и казал "Хайде, момиче". Вдигнал я на ръце и я пренесъл през калта.
Екидо проговорил едва вечерта, когато стигнали до заслон. Екидо не се сдържал и казал на Танзан "Ние монасите, не трябва да се доближаваме до жени. Особенно млади и красиви. Много е опасно! Защо го направи ?"
"Аз оставих момичето там." - отвърнал Танзан. - "Ти още ли я носиш ?"

Невежеството е просто устроено, просто незнаеш. Никой не знае всичко, затова се пита, аз питам често за различни неща, различни хора без да ме е срам и да се притеснявам. Там е работата, че невежеството прави хората слепи за истенските неща. Трупа ги с притеснение и предразсъдаци, изяжда човешкото достойнство, дава фалшиви очаквания и подтиска истинската ни същност. Битката с невежеството е първата преграда, с която човек който е решил да се развива, се сблъсква. Има още няколкото прегради, които само ще спомена. Страхът е втората, изисква се голяма доза смелост да се наеме човек да живее съзнателно и да търси. Третият враг на човек е силата, в битката си с невежеството и страхът, ставаш силен. От там обаче идват други проблеми, възгордява се човек и силата му започва да го вкарва в сериозни дискомфортни ситуаций. Има още един естествен враг на човек за който няма да говоря сега.

Примерно си обещай да си отделиш 5 минути днес или утре, а който може, и повече от 5 минути!
За себенаблюдение! Ако с вниманието е трудно, както и ще бъде в началото, докосването помага. Започни от дланите, пръстите на ръцете и т.н Накрая на тези 5 минути пак си обещай, кога ще си отделиш още 5 минути. Все пак това го правиш за себе си и тези 5 минути могат да спестят много безпокойства. Разбира се, дишането е неизменна част от целия процес, бавно, дълбоко, контролирано с усещане в гърлото!
Разбира се, че е трудно да усещаш цялото тяло. То ако беше лесно, лекарите нямаше да имат кого да лекуват и всеки щеше да си е сам лечител и да се грижи за организма си.
Неприятно е като гледам колко хора, прехвърлят тази важна отговорност на другите.


Заменянето на лошите навици с добри е чудесна стратегия за здраве и развитите.

Успех!

неделя, 20 януари 2008 г.

Хора или ... ?!

На скоро ме предупредиха да се пазя от другите хора докато търся знания.
От начало се чудех - "Какво толкова има да се пазя от другите хора, нали и те душа носят, дишат същия въздух като мене и тях ги пече слънце и те зъзнат като стане студено?"

Казах си - "От един вид сме - човешки същества. Какво толкова му е страшното?"

Позамислих се. Стремежа ми е, да проверявам нещата за да знам. Някой може да се засегне от следващите ми думи относно нас - хората, не го приемайте лично.

Навсякъде в природата живеят всякакви видове живи същества. Примерно - хищниците от един вид си съжителстват съвсем спокойно, по точно определени правила, в хармония с останалия свят. Хубаво ние хората, ако не сме развили интелекта си в хода на еволюцията, досега по-силните видове хищници (тигри, лъвове, вълци и т.н), да са ни елиминирали.
Глобализацията е обаче, извън контрол и застрашаваме не само нашия живот, ами и този на планетата Земя.
Не съм виждал друг вид да подтиска по такъв арогантен и брутален начин себеподобните си, както правим ние!
Нормално е природните бедствия да връхлитат хората, защото те не са полезни на тази планета. Като едни вирусни клетки, лека-полека не допринасяме с нищо за развитието на планетата. Точно обратното, с нашите мисли - които са енергия, влияем по ужасен и хаотичен начин на заобикалящата ни среда. Защо в САЩ има най-голям брой природни бедствия ? Лесно е, подтисканите от икономическите вериги на глобализацията и хиляди други причини, човешки същества с техните мисли, особенно ако са 300 милиона, създават мисъл форми (енергиен поток предизвикан от много еднакви по характер мисли), които предизвикват планетата да се защитава, както прави един жив организъм. Като резултат природните бедствия там, дори и в малък мащаб са ужасно многобройни.
Тривиален пример е алчността на човешкия вид към материялни облаги, което допринася за глобално затопляне и от там идват другите проблеми със замърсяването на питейната вода, която според изследвания на учени от Великобритания, ще е в сериозен недостиг около 2014г.
Да не говорим колко тонове боклук са погълнали моретата и океаните. Пълна свинщина! Предполагам, доста от Вас ще ги досрамее да се нарекат човешки същества.
Много глобално го раздавам днес, затова малко локално ще разсъждавам за нас хората.
Секса, преди хилядолетия, човешките същества са го ползвали да създават живот, днес го ползваме за удоволствие. Все повече млади дечица, незнам имат ли десетина годинки, разузнават сексуалността си с помоща на видео материали, публикувани в Интернет и се мотивират да си направят техни.
Възможно ли е да спрем за момент да си играем на притежаван и притежаващ в социялната среда и да се държим с малко човешко достойнство и уважение? Незнам дали е възможно, но това ли е най-важното (както в онази реклама на Загорка)? Крайно време е човешките същества да станат по-отговорни и отворени към собственния си вид, не само да търсят как да доминират себеподобните си, за да се чувства добре егото и себеотразяването да е пълно. Хората на важни позиций (шефовете), само търсят някой способен младеж, за да го експлоатират максимално и накрая даже, да няма едно мижаво - благодаря! Арогантност и бруталност по улиците и пътищата е толкова дъвкана тема днес. Какво им става ? Защо са недоволни и свирят, когато стъпваме на пешеходната пътека ? Те са в автомобил и се предполага, че им е удобно. Спирам с тривиалните примери. Предполагам всеки от вас може да прецени какво го заобикаля. Срам ли Ви е, че сте живи ? Добре!

Та така, пазете се първо от други хора когато търсите знание, защото за невежата всичко е странно и винаги ще се опита да Ви залее с негативизъм. Късмет ще е, ако не хукнат да Ви бият разни.
Другото е, че не можеш да спасиш някого от самия него! Важен урок, който научих с доста главоблъсканици. Ако кажеш на някой - "Прави така". Той винаги ще каже - "Аз знам по-добре от теб". Даже и с най-силното добро намерение и желанието да си му полезен - няма да се получи. Винаги ще се намери някой, който да мисли, че се правиш на важен, много знаещ или се опитваш да го поучаваш.
Всеки е различен и няма право да налага своя морален кодекс на останалите. Погледнете Комумизма - страхотни идей, велики, чисти, прекрасни неща, но наложени насила се сриват за няколко години. Глобализацията е малко по сложно устроена форма на робовладелство с икономически вериги. Модна била и всяка държава се стреми към висок стандарт на живот, защо ?
В САЩ живеят на кредит, банките им са фалирали и икономиката е пред тотален срив, да последваме техния пример? Много от тях за забулени в суета, его и себеотразяване, фалшиво самочувствие. Няма нужда да се правим на по-загадъчни или по-различни, защото е смешно и жалко.

Хората сме достатъчно загадъчни същества по природа. Притежаваме силата с на пръв поглед дребни неща - да създаваме чудеса!
Да се изслушваме и съветваме. Без да си натрапваме знанието или да си споделяме мнението, без да са ни го искали. Да се мотивираме и преследваме целите си.
Да се поздравяваме с истинска усмивка, а не само външна форма ^_^. Да се обичаме нежно и силно. Да се насочваме ако се заблудим. Да си помагаме докато сме слаби. Да не вземаме моментните ни идентификаций с егото и себеотразяването на сериозно.
Толерантността един към друг е вид енергия, емоция, която създава химична реакция на градеж в двете страни.
Ентусиазъм се нарича енергията да сътворяваш такива чудеса в най-чистия им вид!

Благодарен съм, че малкото хора, с които контактувам, не се срамуват да се нарекат човешки същества.

Успех мили създания!

петък, 18 януари 2008 г.

Его и Себеотразяване!

Така, сигурен съм, че всички са чели за егото и какво мислят учени като Фройд за това явление и т.н. Няма да навлизам в подробности и да цитирам разни "велики" личности. Ще споделя мислите и притесненята си, относно тези явления.

Според мен има голяма разлика между его и себеотразяване.

Егото е явление, което се е създало между инстинкта ни за оцеляване и социалните отношения. Примерно, имаме един пакет с носни кърпички и аз взимайки го, заявявам "Това са мойте кърпички" - идентифицирам се с кърпичките, те са вече част от мен! Ако някой, не дай си Боже, ми вземе кърпичките, аз ще страдам, защото част от мен е взета ... Може да стана непълноценен? Друг пример за Его - малко детенце си играе с играчката си и тя се чупи. Няма значение дали играчката е издялана дървена лодка или някое супер електрнонно чудо на съвременната техника. Това няма значение, за да се удовлетвори егото веднага счупената материя се заменя с друга материя, която да стнае "МОЯ!", за да може детенцето да се чувства добре. Това е началото на така нареченото "Consumer society" /консумиращо общество/. Да, кофти факт, че цялото това общество се крепи на Егото си . Да имаме повече, по-големи и по-съвършенни играчки, които да ни правят щастливи. Мисля, че добихте добра представа относно егото. С няколко думи, идентифицирането на личността с материя или друга личност, притежанието и. "Моята жена или моят мъж" ... без да навлизам в подробности, не можеш с един подпис и с една хълка да притежаваш друго човешко същество.

Правилното реагиране според мен, е да не се вземат нещата толкова personal /лично/. Кърпичките и играчките са просто материя, която ползваш. А не материя, която да те изпълва и да те прави по-добър.

Себеотразяването е доста по-страшно от егото! Представлява абсолютната липса на съзнателно присъствие в сегашния момент. Самозабравят се хората и си мислят, че всичко се върти около тях. Един вид, аз съм Човекът, дали ще съм супер суетен моден фен със съмнителна сексуалност или ще съм пещерен човек, който се бие в гърдите и вика с цяло гърло. Коренът е страх от това, че тези хора си мислят - Оле-ле, не съм достатъчно .... еди-какво си. Притесняват се повече, как ги виждат другите хора и се правят на някой или на нещо, отколкото да се засвидетелстват уважение! Има хора, на които основната им цел е да бъдат видяни, показват си материалните неща, знанието, добрата визия, физическото тяло, подхождат агресивно към другите, даже и вербални спорове за да докажат, че те са прави, а други криви. Други хора се оплакват прекалено много, какви болести имали, как нямали това, как няма онова. Да даваш мнение, без да са ти го искали е същото нещо - себеотразяване! Казвам, че е по-страшно защото го има от преди Егото.

Заемането на роли е другото нещо, ще дам пример с родителите.

Родителите и това, как третират децата си докато са малки - не прави това, ще паднеш, недей се качва там, не яж това, хайде по-бързо и т.н. Създава се впечатление, че знаят какво е по-добро за децата им и вероятно е така, за кратък период от време. Там е работата обаче, че повечето родители, вместо да помагат на децата си и да ги насърчават да извървят техния си път, започват да играят ролята на родител и в един прекрасен момент, са толкова хванати в тази роля, че когато детето стане възрастен, те продължават да знаят кое е по-добре за него и не могат да се оттърват от този си комплекс. Така те пречат, както на себе си, така и на "децата". Сходно е и с много други роли, предполагам ако се замислите, ще откриете много хора да играят различни роли и много рядко да изразяват себе си.

Справянето с тези неща!
Първо, съветът ми е да се наблюдавате и да видите дали има такива несъзнателни действия от Ваша страна през ежедневието Ви.
Когато ги забележите - just let go, обратното на това да се опитваш да ги контролираш, просто ги остави и виж какво става с теб. Самия факт, че си наблюдавате психика и това как реагира на заобикалящата среда, ще даде нужната химична реакция, за справяне със ситуацията.
Второ, силно присъствие в сегашния момент, да се усещаш в тялото си или да имаш човешко достойнство, което е вид енергия.
Третото е най-лесното и в същото време, най-мощното и най-вълшебното нещо, което човек може да направи! Дишането, с внимание върху дишането се успокоява мисълта, от там психиката, от там нервната система, от там тялото. Най-лесно докато се диша се усеща в гърлото, не в носа. Дишането трябва да е само през носа. Лесните неща, хората ги подценяват и затова нямат резултати, не подценявайте дишането и го направете дълбоко.

Успех, то си е битка за цял живот!

неделя, 13 януари 2008 г.

Прах!

Да живеш в този свят и все пак да не се привързваш към прахът на този свят.

Когато наблюдаваш добрите действия на някого, се насърчи да последваш примера му. Чувайки за погрешните действия на някого, се посъветвай да не ги прилагаш за себе си.

Даже да си сам в тъмна стая, дръж се така, все едно има много важен гост при теб. Изразявай чувствата си, но не изразявай повече от това, което е твоята истинска същност.

Човек може да прилича на глупак, но да не бъде такъв. Вероятно си пази знанието много внимателно.

Препядствията, както в паркур, така и в живота, са чудесно съкровище. Не го заменяй за лесен и мързелив живот.

Добродетелите са плодовете на сериозна самодисциплина и не падат от небето, както падат дъжда и снега.

Скромността е основата на всички добродетели. Остави съседите ти да те открият, отколкто ти да им се покажеш.

Благородното сърце не се насилва напред. Думите му са ценни като диаманти, рядко показвани, но с огромна ценност.

За един отдаден практикуващ, всеки ден е пълноценен ден. Времето минава, но той никога не изостава назад. Нито слава, нито срам могат да му попречат.

Цензурирай себе си, никога някой друг. Не дискутирай, правилно и неправилно, това ще доведе до нищо добро.

Някой неща смятани за правилни сега, са били смятани за неправилни години наред. Като се има предвид, че правдата може да бъде разпозната даже и след векове, няма нужда от търсене на моментално признание.

Живей с цел и остави резултатите на природните и космически закони. Изживявай всеки ден в спокойствие и удовлетворение.

И аз така, като един истински загадъчен мъдрец, ще се усмихна с много спокойствие и удовлетворен от днешния ми ден, и ще продължа да търся знание. :)

петък, 11 януари 2008 г.

Химична реакция!

Процесите в човешкия организъм, по научно му, са познати като химични реакции. Каквото и да правим, такива реакции винаги има. Рядко обаче, създаваме химични реакции, които ни развиват и ни помагат. В повечето случай създаваме такива разрушителни реакции, че организмът ни едва не се предава. Ех това, човешките същества ... много сме силни!

През ежедневието имаме много проблеми и ако не реагираме по правилния начин, се създава разрушителна химична реакция, която не само ни изхабява енергията, ами и на другия ден сме зле. Примерно - някой на шофьор на улицата, ходиш си по зебрата и онзи свири та се пушек вдига, какъв им е проблемът на тези хора ? Не им стига, че са в колите си и им е удобно, ами трябва да се нервят на хората, които си позлват правата. Така, този човек като се нерви, си създава сам на себе си кофти химична реакция, която претоварва нервната му система и от там идват доста други неприятни неща, които излизат на физическо ниво - главоболия и т.н.

Както тръгне денят на човек така и свършва!
Със сигурност сте се събуждали с лека усмивчица и после цял ден разни приятни неща се случват, които да Ви потдържат тази усмивчица. Тя може да не е изписана на лицето, а да е вътре в сърцето. Вярно е, че има дни в които, просто не върви. Това е истинското предизвикателство за психиката, да се реагира правилно, даже и на лошите неща, да не се вземат на сериозно! Като се има предвид, че това са само временни малки прашинки на фона на голямата картинка. Ние хората обаче, не сме си тренирали психиката и не сме си тренирали организма как да се справя с подобни неща, затова в повечето случай не вземаме решения, а просто реагираме. Този процес е познат на запад като липса на про-активност. Да си про-актив, означава - при създалата се дискомфортна ситуация, да съумее човек да вземе решение, а не просто да реагира, затова има много клонинги по улиците. Хората ги мързи да мислят и предпочитат всичко да става бързичко. Бърза храна, бързо предвижване, бърз секс, бързо набиране по телефона, бързо ... бързо, бързо ... В цялата тази бързаница стават едни химични реакций ... хаотични и разрушителни. (Благодаря на Fr3aki, че ми даде отправна точка с бързането, чудесен пример за кофти химична реакция. ) Забавете мънично и проследете как продуктивността и цялостното здравословно състояние ще се променят.
Когато енергията в нашия организъм започне да се движи по различен начин, изживяваме различни емоций. (e-motion - energy in motion) => емоцията = енергия.
Други примери с определени емоций, които създават разрушителни химични реакций в човешкия организъм са - чувството за вина, агресия, презрение, ненавист, завист, гордост, самосъжаление и т.н. Много хора когато разберат, че някой е постигнал нещо и казват " радвам се за теб". Аз винаги чувам в гласът им, освен радост и завист, даже не се стараят да го прекрият ... И всичките тези фалшиви усмивки ... Истинската усмивка запалва огъня по цялото лице, не само устните.

Правилната химична реакция според мен, се изразява в това -

  • да не е разрушителна, да дава спокойствие на умът и приятно усещане за тялото
  • второ, когато вече имаме опит в справянето с различни ситуаций да извличаме и сила от тях
Ако има някой, който не е гледал филмът " Великата тайна на водата ", Ви го препоръчвам горещо.

Пример за емоций, които създават благоприятна химична реакция в човешкия организъм са - любов, благодарност, толерантност, нежност, чувството за хумор и т.н.

Следващото е за хора, които са взели решение да се занимават сериозно с развитие и търсене на знания!

И примерите за развитие са - постоянното присъствие в тялото и в сегашния момент. недейте да се отнасяте тук-там, ако сте взели решение да ставате истински силни и способни! Безпристрастно наблюдение на околния свят (най-трудното и в същото време най-мощното нещо, на което човек може да научи психиката си!), каквото и да става, гледаш безпристрастно. То няма нищо общо с теб, но има много общо с егото на човека. Незнам до колко трябва да задълбая с егото, затова спирам до тук.

Успех със себенаблюдението!

вторник, 1 януари 2008 г.

Енергийните центрове!

Малко по задълбочен анализ на енергийните центрове :)
Първо, да разбием митът за отварянето на центровете. Ние не сме консерва или буркан, който се отваря. Както се вижда на картинката има определени участъци от тялото, които отговарят на определени центрове. Няма да навлизам в подробности за тях като цяло, ами ще фокусирам върху най важните.
Какво е енергийния център?
Виждат се различни цветове на картинката от дясно, всичките мускули, вътрешни органи, кости, сухожилия и специфични особенности в тази част на тялото произвеждат енергия, която формира един енергиен блок или център। Всеки цвят символизира такъв енергиен блок. Центровете се "отварят" с профилактика в горепосочените детайли - мускули, кости, вътрешни органи, сухожилия и т.н

Сега малко по-детайлно за по-важните енергийни блокове в човешкия организъм.

Оранжевото е за един от най-мощните енергиени блокове или хара по разговорно му.
Там е котелът! В хара може да се активират всички други енергийни блокове. Може да сте чували, че любовта на мъжа минавала през стомаха. Ами ето Ви едно обяснение защо е така. Когато човек хапне и кръвта му отва да смели храната, се стимулират всички други енергийни блокове и хоп - чувстваме се страхотно. Това не значи, че трябва да се пръснем от ядене, за да си "отворим" центровете. Това с яденето е естествен процес, ако се опитате да го насилите, ще има обратен ефект. Така че - не прекалявайте.
Жълтичкото отговаря на слънчевия сплит. Там атакува стреса най-често. Примерно скръстването на ръцете предпазва точно тази област. Това не означава да сме скръстили ръце постоянно, а съзнателно да се наблюдаваме какво се случва с нас. Случвало се е някой да Ви уплаши и даже да не се стреснете физически, обаче вътре нещо трепва във вас. Стремете се вътрешните трепвания да бъдат намалени или поне осъзнати на първо време. Самия факт, че си наблюдавате организма ще повлияе благоприятно.
Светло-синьото, енергийния блок на гърлото, малък на пръв поглед, но ако този център не е профилактиран, няма как да може да се работи с другите। Там се намира щитовидната жлеза. Защо мислите се казва "ЩИТовидна"? Защото ни пази от болести и тем подобни лоши неща। Също е познат като центъра за вземане на решения। Действа като филтър, спирайки всички вредни микроби। Често хората имат болки в гърлото или е зачервено защото са прекалили, дали е било с пиенете, пушенето или просто са настинали. Това е първата крепост на нашия организъм. Всички нашественици, като вирусни заболявания и разни настинки, искат да пробият и този ни енергиен блок ни пази।

Как да профилактираме този център ще попитате? Лесно, с внимание върху дишането, просто както Ви подсказва организма. Сигурно има няма през пост се повтарям с това за дишането, но не мога да опиша колко жизнено важна част е да се диша съзнателно। Аз самия водя сериозна битка в тази област и се мотивирам да дишам съзнателно и контролирано когато се хвана, че скатавам ;)
Ще спра до тук, за другите енергийни блокове и енергийната култура, когато назрее момента.

Много позитивизъм през Новата година !

петък, 28 декември 2007 г.

Огън!

Сигурен съм, че сте били до огъня и знаете колкото приятно топличко усещане се заражда.
Това с огъня е метафора :)
Примерно, имаме двама влюбени. За да им е топличко и двамата трябва да слагат "дърва" в
"огъня". Ако единия забрави и на двамата ще им стане студено.
Същото е с намерението, то е като огъня!
При тренировките, или в каквото и да е, щом са свързани много хора по еднакви критерий, предполага се, че намерението им е едно и също.
Колко от тези хора съзнателно слагат дърва в огъня ?
Примерно, колегите в университета не слагат, има места като хотели, банки и други бизнес институций, където повечето от хората слагат заради общата цел. Е, винаги има някой, който им виси на главата и следи дали слагат дърва, което си е кофти работа, ако не ти идва отвътре, все едно, ако не вложиш енергия, ще те мъмрят. Позагледайте се къде има организирано слагане на дърва и къде хората подмятат разни трески на моменти, за да има, уж някакъв огън?
Също индивидуалното слагане на дърва е много мощно. То се усеща, буквално, ако някой си е вложил сърцето и душата в нещо, няма как да не се предаде на другите хора. Не до там приятното нещо е, че ако някой много ентусиазирано се нерви или изживява някоя кофти емоция много силно, това ще се предаде на друите.
Да запалиш огъня сам, колкото е мощно толкова и трудно. Затова повече хора със сходен непреклонен стремеж към нещо, могат да запалят много по-силен и по мощен огън.
С няколко думи накрая, влгайте докато сте с приятелите си. Било то за удоволствие, или за работа. Помагайте си и се наслаждавайте на процеса.
Доста време съм тренирал сам и мога да оценя присъствието на другите. Благодаря Ви, че ми давате възможност да говоря за тези неща.

Палете огъня, сега му е времето :) Кой за какво ще си пали огън, сам може да реши, но бъдете сигурни преди да го запалите, защото ако го запалите и не го потдържате, ще Ви стане студено.

До скоро и успех :)

четвъртък, 27 декември 2007 г.

Списък

ЪъъЪЪъъъ ... Хехехе :) Вдъхновението дойде тази сутрин!

Да, тука ще е списъка с ДЕС и с навиците, с които се занимавам в момента:

  • Сутрешна разходка - около час. (както ти тръгне денят, така и свършва! )
  • Изправен гръбнак - около 2 часа или повече, колкото повече - толкова повече. (мечо пух стил! Хехе, пък е доста неприятно да се изгърби човек.)
  • Тибетски вариаций - 15 минути +. (трябва здрава психика)
  • 1 път седмичко излизане в гората, по възможност цялия ден да се прекара в преход. (ей това е нещото, което най-живо ме превлича!)
  • Да не задържам дишането, постоянно да има циркулация на кислород. (това пък колко често го забравям, не е истина!)
  • Да си лягам по-често към 22ч. (ммм! обичам да спя и все по-малко неща ми пречат да си лягам навреме)

Тези неща са извън тренировките, имат за цел да поддържат намерение за здраве и развитие.

Съветвам читателите на блога, да си създадете колкото се може повече добри навици, добър момент за интересен старт е новата година.

С това преключвам, ако имате въпроси, може да ги зададете на b_tonkov@yahoo.com

Успех и весели празници :)