Среща

Хмм, на меко съм, главата ме наболява изумително малко след удара, който получих из невиделица. Забелязвам, че дрехите ми ги няма, добре, че са ми оставили долните гащи ... пфф, веднага ми мина мисълта, че са ме ограбили. Оглеждам се спокойно, но не виждам никого, изглежда някой се е грижил за мен през последните ... не знам колко часа, защото тревата на която се събудих бе грижливо смотана под дървото. Нямаше и следа от моя приятел, намирисваше ми на не толкова прост грабеж. Тъмно е ама не ми пречи, свикнал съм и със студеното, с шумовете на природата и гледам да не се панирам много много. Лек дъждец ! Точно от това имам нужда, малко свежест и ще успея да запълня липсващото време от преди няколко часа.... главата още ме наболява. Изправям се и за моя изненада намирам всичките си вещи подредени и завити под един найлон. Това елиминираше възможността за грабеж Обличам се и започвам да сглобявам полека пъзела...
... колкото и да умувам нищо не разбирам, нали бях нащрек и знаех какво става навсякъде около мен, как и кой ме е изненадал си остава мистерия.
Чувам стъпки, някой идва и знае на къде да ходи, сигурно това е човека, който се е грижил за мен, но все пак свивам здраво десния си юмрук.
- Ах буден си вече!
Чувам аз нежен женски глас и преди да започна да се чудя я видях. Каква е тази усмихната девойка? Очите ми свикнаха и забелязах, че беше изключително красива. Подаде ми една шепа букувчета и без да чакам специална покана, започнах да си хапвам.
- Ъъъ да, здрасти, случайно да ме цапардоса преди няколко часа, а ?!
- Ами без да искам! Специалното ми умение е да се прикривам и успях да избегна нападателите на лагера, които отведоха целия ми отбор, обаче за малко да ми настъпиш дланта и действах спонтанно.
- Ааааа, ъъъмм, оооооо, ех добре. Поне не си ме оставила на произвола, пък и ми донесе храна за което ти благодаря.
- На сутринта ще се срещнем с моя отбор и можем да ти помогнем да откриеш твоите съотборници.
- Ще се радвам :)
- А случайно да знаеш какво стана със съотборника ми ?
- Ооо той избяга със скоростта на светлината, при излизане от прикриването е доста не обичайно, дано не се е изгубил или стресирал излишно, хихи :)
- Разкажи ми за това прикриване, как става ?
- Ами слушай внимателно сега, ама трябва да ми обещаеш, че нито думичка на никого!
- Обещавам.

И така без много суетня ми бяха отворени очите за изкуството на прикриването, интересното беше, че имаше хора с вродена дарба, като това момиче и можеха да останат незабелязани в непосредствена близост до други хора или животни. Както си говорим, тя ту изчезваше, ту се появяваше, беше забележително как се слива с околната среда! Действията и бяха малко хаотични, явно беше нова, но с това умение на хамелеон можеше да заблуди всички, че е голям майстор, а всъщност си и беше.
Техниките на прикриване се използвали за разузнаване и събиране на информация дълбоко в територията на врага.
Дъждът с усили, стана доста хладно и се сгушихме под дървото завити с найлона, само главите ни се виждаха за да можем да дишаме. Мина ми и мисълта да стигна обратно до лагера, където щеше да е с пъти по удобно ама в тази тъмница с този силен дъжд и без осветление си беше направо не дозирана екстремна ситуация. Търпение и никакво разсейване, първите неща на които ни учеха в Дожото. Като разбрах и какви неща изучават в школата Мушу, доста се впечатлих. Лошо е подобни магьосници да се движат незащитени. Вероятно отвлечения отбор на младата ми приятелка ще бъде тормозен точно за този вид тайни умения. Не ми се иска да си представя някой от подмолния свят с подобни сили. И без друго на добрите хорица не им беше лесно в сегашното положение, само невидими злосторници липсваха...