От Кръстец до Шипка!

На входа на Мина - Лев! Не, че имаше къде да се паркира, ама тази табелка бе там от бай Тошово време. Рано е и не си гледам часовника, тъкмо съм се измъкнал от градските условия. Не вярвам, че въздуха е толкова чист и организма ми започва да го отхвърля и да се бунтува яростно срещу притока му. Започнахме полекичка да се движим към х. Българка. Денят е пред нас и напредвахме доста добре. Добромир има репутацията на опитен планинар и темпото му хич не е за подценяване. Дишам и вървя без много да се чудя.

"Виканата Скала" - на това му викам впечатляващо място!
Забравям за време и пространство,
всичко изглежда толкова глобално от тук.
Попрегледахме картата с Дидо и преценихме да се отправим към Шипченския проход! Без да му умуваме повече хващаме пътя.


Доста сняг има,
дебнем как да ходим там където няма,
обаче на места е невъзможно.
Неудобното при ходенето в снега е, че те глътва до над коляното на моменти и значително убива темпото на вървене.
Зимата е била невероятна, даже и най-силните дървета са се предали.














Продължаваме нагоре към връх Бедека.
Спираме се от време на време за снимки и да се насладим на природата.
Паркура в планината е нещо изключително. Доста по разнообразно и трудно в сравнение с градската среда. Постоянно променящи се условия изпълнени с живот. Почувствах се като у дома си и в същото време градската ми същност беше в някакъв тих ужас от заобикалящата ме среда.

Тук сме на върха и гледаме към следващата дестинация - Бузлуджа!










Вече сме на билото и е лесно! Широки поляни с невероятна гледка само за няколко часа и 1.65лв. Продължаваме смело напред, трябва да стигнем до прохода!

След няколко часа, вече се виждаше "чинията" от близко.
Позамислих се дали това, което виждам е реалност. Каква извратена архитектура за времето на комунизма.
Построена на възможно най-уникалното място!














Инфилтрирахме благополучно постройката през едни дупки от северната страна. Добре, че си носихме осветление. Преминахме през мрачните разрушени подземия, някога представлявали основите на комунистическия прогрес. Започнах да изпитвам лека тъга ... това никога няма да се върне и нашите управници нямаше да си мръднат пръста за да реставрират тази магическа постройка. Много жалко за нашата история. Плаче ми се, ама запазвам спартанско самообладание и продължавам да разглеждам разрушените мозайки и да се възхищавам на гениалния проектантски ум, който е създал това място. Това, което ме впечатли, бяха опитите на някой да възстанови съсипаните мозайки по стените, като нарисува липсващите части.














Оставихме я зад нас, време беше да продължим.
Ако не стигнем до прохода по светло,
трудно ще си хванем стопа за Велико Търново.





От тук нататък, ходихме няколко часа по асфалтов път, точно преди да се изкатерим към паметника "Шипка". Отново навлязохме в горите, защото пътят обикаляше доста, а времето ни накъсяваше. Точно на мястото където нашите деди са се борили рамо до рамо с братушките за свободата, на която се наслаждаваме днес. Много силни емоции ме обзеха, бях изморен, вече девет часа ходим, усещах колко са го били загазили нашите хора по онова време. Изби ме на сериозно притежание и любов към родината. Да! (клатя глава)










Тук вече сме в цивилизацията - хора, автомобили и ... свинщина. Имаме късмет и третата кола ни качва до Габрово. Страхотно си починах докато се возих и слушах разговора на приятеля ми и шофьора. Слязохме на автогарата и като по чудо се натъкнахме точно на автобус за Велико Търново. Обичам, когато нещата вървят гладко! Защо пък не, били сме с чисти помисли цял ден, наслаждавали сме се на красотата на България. Нормално е обстоятелствата да са благосклонни към изморените туристи.

Благодаря на Дидо за хладнокръвието и компанията през този слънчев неделен ден!