Пещери!

Бях слушал разни истории за пещерняците и не ми трябваше много да се убеждавам, за да влезна там. Осветлението е жизнено важно в такъв момент! След десетина крачки се озоваваме в пълен мрак, пронизан само от светлината на челниците. Големи зали, направо огромни места под земята, бях тотално шашнат от мащаба на пещерите. Като се замисля, тука са живели хора в зората на човечеството. На този етап сигурно ще е цял късмет, ако оцелея една вечер на такова място без да се побъркам от страх. Колко много се е извратило човечеството ... никаква връзка с природата.




Цари пълно спокойствие в пещерата. Прохладата, миризмата и тъмнината направо ме вкарват в лек транс. Трябва да се внимава, защото иманярите са разкопали и тук-там се сблъскваме с дупки от около 40-тина сантиметра ... идеални капани за новобранци като нас. Ако разровиш в някоя дупка има останки от керамика и глинени нещица.


Стигнахме до края на един коридор, тук тотално се губи представата за време. Имаше нещо като втори етаж на пещерата, предположихме, че е луксозен и доста по-удобен от първия. Ех, за наша жалост, беше обитаван предимно от прилепи и нямаше никакви удобства. Наложи се да приложа повечето си умения от изкуството на движението за да избегна челен сблъсък с прилеп и да не се издрусам от прашните стени.

Не че може да ми направи нещо това малко същество, но определено може да изкара акъла на човек. Много интересна вибрация създават прилепите докато летят, чува се от далече и в следващия момент е пред теб. Съветът на Дидо, който за пореден път ме заведе на ново място изпълнено с много предизвикателства "Скривай си главата между краката когато чуех този странен звук". Така и направих и нямаше транспортни произшествия, само срещи от третия вид.









Таванът е нисък и буквално лазим през повечето време, следим течението към другия край на пещерата с идеята, че ще има от къде да се измъкнем.
Видяхме една малка дупка (тесняци им викат на тези), от която лъхаше свеж въздух и приятна светлинка индикираше възможен изход. Провирането беше свързано с много страх, задоволство, че съм там и устрем да преодолея себе си. Смесените чувства не помагат много, най-добре да си уверен в това което правиш, тъмнината помага да се разсеят онези кофти емоции доста бързо.










Ех какво блаженство да се измъкнеш от такова страховито и в същото време много силно място. Почувствах, че психиката ми е закалена доста повече от преди и такива нови предизвикателства ме привличат повече от всякога. Стремежът ми е да мина от всякъде!