Тази събота ще има републиканско състезание по Йога в град Варна. Миналата година също го посетих за първи път, да се ориентирам. Резултата беше ужасен, много се притесних, в последствие се и уплаших от много хора и неможах да си изиграя нещата докрай. Тази година обаче, не отивам да печеля. Отивам да изпробвам едно ново умение, което обичам да наричам - " Непробиваемия ". В детайли това е когато не ти влиаят хората с погледи, критики, похвали, шумове и всичко което можете да се сетите и е свързано с разконцентриране. Вчера на тренировката в местния клуб по йога, майстора както винаги коварен и голям провокатор, накара мен и жената която ще играе също да си изиграем движенията пред цялата група, ех не бяка повече от 15 души ама пляскаха симулираха шумове и издаваха странни звуци. Успяхме да се справим с Милена, (тя е жена на около 30) незнам дали беше заради техниката за разсейване на погледа за която майстора каза, че направим ли я няма да ни влиаят или беше заради учестеното дишане и повишения контрол над движенията, може би всичко заедно. Майстора се зарадва от сърце, за 1ви път откакто тренирам там го виждам такъв (3та година вече, как лети времето). Интересни препядствия има пред публика.
петък, 25 май 2007 г.
неделя, 20 май 2007 г.
Концентрация!
Повечето хора имат погрешна представа за концетрацията. Свързват я с усилена работа и неприятни неща водещи до главоболие. Убедени са, че да се концентрираш е трудно. Обче ако на моменти ви се е случвало да потънете в наслада докато си гледате филма или слушате музика, то в тези моменти концентрацията идва съвсем естествено, когато си погълнат от нещо което доставя удоволствие. (благодаря на harsh, за " Радост " поста в неговия блог) За концентрацията не трябват свръхчовешки усилия, но определено трябва време и практика. Концентрацията е способността на човек да си насочва мислите в дадена посока без да се разсейва от други мисли, хора, околна среда и т.н. (един вид да си непробиваем!- да не ти влиаят външните фактори по никакъв начин) Както всяко друго умение, концентрацията може да бъде увладяна и развита. За съжаление ако никога не сте тренирали ума си, ще видите, че е много трудно да поставиш вниманието си върху една мисъл, да речем 10тина минути. (Концентрациата за да даде резултат са нужни минимум 40 минути.) Целта на концентрацията е да насочваме мислите си към избрани от нас мисли и да пропъждаме ненужните. Докато отстъпваме пред всяка наша мисъл, позволявайки и да ни води, ние оставаме в плен на своите фантазии, грижи и склонности. Подвластни сме на всяка наша мисъл. Да се научиш да се концентрираш, означава да си възвърнем контрола! (или на кратко главата ти да е празна и ти да решаваш с какво да я пълниш, не да има 100000 мисли които бързат 1 подир друга за челното място в нашето съзнание). Запомнете, не гбете надежда съдейки по първите си опити, всяко ново " движение " си иска своето. Само с упорита и редовна практика можете да постигнете резултати при тренировката на вашата мисъл.
Публикувано от
bushina
в
19:20
2
коментара
понеделник, 14 май 2007 г.
Рила - Логистиката
Доста време мина от 1вият ми пост, ето това е свързано с него.
Планирането на една разходка в планината е много сериозно нещо. Почти толкова сериозно колкото самата разходка. Това не е разходка в парка, ако някой мисли, че преходите с 15/20кг. раница са лесни, не се заблуждавайте.
Твърде често, опасностите, които грозят планинския турист се преекспонират. Истината е друга. Пребиваването в планината, само по себе си, не е опасно. Поне не е повече опасно отколкото например пребиваването в града, въпреки че мнозина биха изказали противоположно некомпетентно мнение. В планината причините за нещастие не се коренят в нейните обективни дадености, а са далеч по-субективни и тривиални – най-често невисоката дисциплина и избора на неподходяща екипировка.
Започвам от Eкипировката:
- Раница с метална шина или самар от 60 до 80 +15 литра - ("Ташев" - модел: Алпинист или Кентавър)
- Спален чувал (слага се в наелонова торбичка защото не е приятно да спиш в мокра завивка)
- Неопрен, постила се и се ляга в/у него - изолатор
- Палатка (модели много, изберете си нещо което ви допада и можете да си го позволите, гледайте да не е много тежко и да пази от дъжд)
- Обувки от типа на джапанки, сандали или дамски боти с висок ток са крайно неподходящи за преход. Ще тренираме доста в планината затова се замислете какви обувки ще носите, трябва да са максимално удобни.
- Чорапи вълнени – дебели чорапи, които се носят и през зимата, и през лятото защото, вълната дори мокра задържа топлината и уплътняват крака в обувката, което намалява риска от пришки.
- Дъждобрани – за човека и за раницата. При валеж най-важното е да се запази сух багажа.
- Топла връхна дреха(пуловер), един или 2 по-тънки. Другите дрехи - препоръчително да са леки и ветроустойчиви. Ако ще се мокрят лесно значи лесно и ще съхнат, отнася се и за обувките.
- Шише за вода - пластмасово, фенерче, нож, кирбит в наелоново пликче.
- Въже, компас, карта, слънчеви очила.
Не се носят ненужни неща!
Храната е много сериозно нещо, замислете се кой колко ще изяде за 1 ден, и прибавете още 1 порция и после по 10, защото в планината чистият въздух и физическото натоварване изострят апетита. Защо по 10 ли ? Защото оригиналният план е 10 дни + в Рила. Повече подробности после.
Подходящи за туризъм са следните храни: сухи колбаси; консерви; “твърди” заленчуци и плодове; сухи - супи, картофено пюре; сладка; мед; шоколад; бисквити; сухи сокове; маргарин; маслини; кашкавал; сирене; сухари;овесени ядки; други ядки.
Сусамов тахан се смесва с мед 1 към 1 и става ракетно гориво :)
ВАЖНО за ДИСЦИПЛИНАТА.
При участие в организирани туристически групи самоволното избързване пред водача (имаме опитен водач!!!) или изоставане след спасителя е забранено. Нарежданията на водача се изпълняват безпрекословно.
В планината няма кошчета и организирано сметоизвозване. В определен момент отпадъците се превръщат в съществен проблем и за самите хижи. Затова всеки турист е нужно да съхрани собствените си отпъдъци с неестествен произход и да ги изхвърли в най-близкото населено място при слизане.
Темпото на вървене трябва да бъде умерено. Бързото придвиждане (на откоси), комбинирано с по-чести и големи почивки предизвиква по-голяма умора отколкото умерения ход.
Има доста техники за вървене, но нека започнем да вървим и техния ред ще дойде.
Това е по организационната част на преходите в рила, когато почиваме, а ние ще имаме няколко дена почивка, всеки може да тренира каквото си поиска. Не че прехода е малка тренировка, но ако на някой му е малко винаги можем да му дадем да ни помогне с багажа.
Скоро ще сложа карта с маршрута и къде/кога/какво можем да правим. Тези подробности ще ги разбера от водача, когато е готов с тях. Имам информация че 4/5 дни ще сме на язовир Белмекен. Това означава, никакви преходи възможност за плуване и спокойни тренировки.
Публикувано от
bushina
в
11:04
0
коментара
неделя, 13 май 2007 г.
Знанието!
В борбата си с невежеството хората трупат опит. Според мен няма напреднали, няма начинаещи, има такива с повече опитност и такива които те първа ще я предобият.
Принцип - Знанието се предлага според търсенето. Ето защо мисля да спра да пиша каквото и да е свързано с движенията, за да спазя този принцип. Няма да съветвам нйкои нищо без да ме е попитал. Извинявам се ако съм си натрапил знанието. Желая ви успех!
Публикувано от
bushina
в
19:20
2
коментара
сряда, 2 май 2007 г.
Контрол!
Дойде времето на контрола. Ще го напиша семпличко за да не задълбаваме в теорията.
Бавно ? НЕ! С контрол. (бавно не е много правилен термин, затова с контрол)
От бавното идва бързото! За да можем да достигнем така наречения " флоу " или плавното преминаване през препядствията с минимум разход на енергия, това си е чиста форма контрол над движенията, мислите, дишането и т.н.
Така да видим какво е контролът всъщност.
Вече знаем че:
- " бавното движение" е що годе с контрол
- контролът на мускулните групи (всичките които имаме включае и дихателните)
ДА! ние дишаме с мускули, има хора които са хващали мускулна треска от дишане
- контролът над мислите ни още познато като хигиена на психиката
- синхрона между физиката и психиката или с други думи - да си мислиш за това което правиш е много сериозна форма на контрол и дава много голяма сила ако се увладее.
Резюмето е следното:
Контролът над нашите мисли, дишане, физика и всичко друго за което можете да се сетите дава особен вид сила на цялото ни същество. (Тук не влизат други човешки същества, не да завържеш някой у вас и да си мислиш че ще ти даде сила защото го контролиаш.) Това е също да имаш " мярка " докато пиеш или пушиш (простичък пример, обещах по горе да не задълбаваме)
Значи всичко което контролираме ни дава сила, за какво ще я използваме тая сила вече зависи от нас. Тук основното са движенията, ха пробвайте да познайте сега, какво ще стане докато правите движения ако добиете контрол ? :)
Надявам се ако някой има въпроси да ме попита за да знам на какво да наблегна следващия път. Успех!
За контакти irc канала #artofmovement на UniBg или на skype - t3h3lone
Публикувано от
bushina
в
21:39
5
коментара
понеделник, 30 април 2007 г.
Нагласата!
Не предполагах, че ще се стигне до тук. Да обеснявам нагласата е все едно да изтриеш някой лош навик, но явно много хора бъркат докато тренират точно в това. Как да махнем един лош навик - като го заменим с добър!
Започвам от нулата, да приемем че не сме правили движения и излизаме бухаме на максимум цял ден(защото е много яко) без да се съобразяваме какво става с организма ни, няма да назовавам негативните ефекти за да не стресирам хората, повечето са много явни, мускулните трески, болки от ляво в стомашната област докато тичаме и т.н.
Човек който е решил да тренира и да се развива неможе и НЕтрябва да буха с максимумуът си докато тренира защото максимумът е за екстремни ситуации. Тренира се по леко в началото за да може да се адаптираме към новия вид натоварване. Ако практикуващия в желанието си да стане много добър бързо полага максимум усилия днес, че той няма да има сила да отиде до тоалетната утре! Съчувствам на многото хора които се заблуждават и разрушават себе си заради желанията си, знам че е много приятно усещането, но ви моля ... не бъдете робове на страстта, това ограничава защото премахва контрола от цялата картинка. (за контрола другия път) Усештането ни контролира това е същото нещо когато се схване някой мускул той ни казва " аз те контролирам и ти нищо неможеш да направиш (много боли ей :) )" Нека не оставяме приятното усещане или желанието ни да сме много добри и много знаещи да ни хвърля в изтощителни тренировки от които ползата е никаква даже сме се върнали назад. И вместо да тренираме по-леко днес и утре да увеличим мъничко, няма да можем да възстановим 4/5 дена. Пфф ... като се сетя как съм се мятал в началото се плаша.
Та да си дойдем на думата за нагласата. Мислиш си за нещото което правиш, упражняваш синхрона между психиката и физиката = да усещаш движението, знаеш колко ти трябва за да го направиш, намерението докато правиш движението да е с цел развитие и знание, следиш организма, ако се измориш си почиваш, после пак, толкова е просто, но колко е и просто толкова хората го подценяват! Това се прави на малките скокове не от покрив на покрив, благодаря! Не подценявайте нагласата. Хората си мислят, че трябва да правят някъкви космически работи за да станат здрави и силни, а всъщност нещата са толкова малки. Големите неща се въртят около малките! (космически принцип)
Неща които могат да ни объркат за правилната нагласа са:
- Това да спечелим симпатиите на хората, няма лошо в това ни намерение, но това не ни тренира, по скоро не ни пречи да покажем каквото вече можем.
- Разсейваме се от приятелите ни които тренират с нас, значи и те не са с правилната нагласа, сигурно са дошли да отбият номера(сядат и гледат или правят силни движения без да загреят и се изморяват за 2секунди) или да си поговорят с вас ? Аз лично като ходя да тренирам ходя да тренирам не си говоря много много с хората защото знам какво искам и го искам сега! Всяка секунда е ценна, няма смисъл от излишна показност и от излишен мързел, просто го правиш и не го вземаш на сериозно (за да не се възгордееш), гордостта не е добър съветник.
- Провокацията от хората, някой мине и каже: " Я покажи нещо ? или Я го направи пак! " Аз им викам " 10 лв ще дадеш ли ? "и веднага ме оставят на мира , хехехе :)
- Камерата е голям провокатор който изкарва практикуващия от правилната нагласа и намесва вътре неща като хаос, его, пари, суетност, възгордяване, притеснение и т.н, немога да изброя всичките неща които са ми направили впечатление защото случайте в които съм наблюдавал как добри практикуващи правят напълно хаотични и необмислени движения пред камерата са много.
Ще спра до тук, мисля че всеки които е тренирал може да си направи равносметка как е тренирал (тренирал ли е изобщо?)- за себе си. Нали и аз съм минал по този път, гледам да пиша за нещата от опит, затова насърчавам всеки да проверява думичките. Аз може и да лъжа, ти от къде знаеш ?
Обобщението за нагласата - там си за да тренираш да вдигаш показатели да развиваш двигателната си култура синхрона между психика и физика (да мислиш за това което правиш или да го усещаш), не да се правиш на клоун пред публиката, на голямата работа пред приятелите ти, или да си чешеш самолюбието с големи силни движения.
Публикувано от
bushina
в
11:49
0
коментара
сряда, 25 април 2007 г.
Какво ни спира?
Ех, доидохме си на думата а?
Премеждията които сапътстват човек през целия му живот са 4, това са невежеството, страх, сила, смърт ! До сега непознавам човек който да се е преборил със смъртта затова ще я оставим настрани.
Невежеството ?
Ах каква бола изпитвам докато говоря за това нещо нали и аз търся като всеки нормален човек, но преди да започна да търся съм тънал в предразсъдаци, комплекси, системно съм разрушавал организма и си. Викам си аз преди 2 години защо нищо нестава докато правя движения, защо всичко ме боли, по слаб ли съм от другите, какво става ... ?!
Отговора е много простичък, но колкото е простичък, толкова и хората са склонни да го подценяват - човек трябва да вземе решение за самия себе си дали ще се занимава със сериозни работи или с несериозни.
Най - трудното нещо е да вземеш решение и да знаеш какво изкаш! По едно време се сафересах и реших че ще тренирам. По онова време единственното което знаех е че докато правя движенията ме боли всичко значи не правя нещо както трябва. Давид Бел ги прави с лекота като у дома си, явно има нещо. В последствие разбрах че съм тръгнал по един път който хич не е лек. Да имаш търпението да загрееш, да си следиш организма, да насищаш движенията с емоция (енергия), да се провокираш за да се развиваш и да знаеш кога да спреш. Няма да разрушавам организма като го тъпча с разни алкохоли и димящи дракони (цигарите както им вика 1 приятел). Разбира се дозирано не вреди толкова, няма страшно ако някой си пиива лекичко или пуши на моменти, аз самия го правя. Няма да се земаме на сериозно все пак сме хора. Ще ям храната така че да ми доставя удоволствие, ще я дъвча добре, за да може организма ми да я смели лесно.
Ако можеше да се каже всичко с няколко думи бих избрал тези - Вървиш, колкото и да е трудно се наслаждаваш на процеса!
Като цяло да обобщим, невежеството е незнанието. Ти ако незнаеш, нямаш база за сръвнение, следователно това което го правиш може и да не е точно праилното нещо. Резултатите идват когато започнеш да водиш битка с невежеството. Как се води битката ли? Ееех ми как, проверяваш всичките думички дали са верни, не ги вземаш за чиста монета, като натрупаш опит то ще си покаже.
Ако нямаш желанието да се развиваш или ако ти изглежда много отвеяно и несериозно, този пост не е за теб недей да си губиш времето и да продължаваш нататък.
Стигнахме до Страхът!
Пфф ако невежеството боли за страха незнам, направо вкоченява целия организъм, сякаш жизнените процеси са решили да ударят 1 пауза.
Много неща се изписаха по разни форуми за страха. Аз няма да се впускам в сложни обяснения сигурен сум че всеки се е страхувал през живота си, някой даже живеят в страх през целия си живот. Тъжен факт но го има, хората които са ни учили през живота ни не винаги са ни учили на правилните неща. Даже са ни учили да се страхуваме като тях! (визирам моите родители, учителите ми от 1ви до 12ти клас и куп други хора). Никои или много малко от тези хора са говорили с нас за самочувствие, достойнство, уважение, отношението към другите, най-често тази думички са сапътствана с пари. " ето ти малко пари за самочувствие " Ха ха ха, незнаех че е толкова лесно да се сдобиеш със самочувствие. Извинявам се и продължавам!
Как да се преборим със страха ? Няма такава формула. И все пак ако имаше ...
Човешкото достойнство, това да не се срамуваш че живееш, самочувствието, това да уважаваш себе си на първо време, не да викаш " оле колко съм тъп " ако сбъркаш или забравиш нещо.
Аз съм до тук, боря се с невежеството и със страха, за Силата само съм чувал разни неща.
Например ако успее човек да се пребори с невежеството и страха той става силен, неизбежно е. Най страшното нещо когато някой стане силен е да се възгордее.
Възгордее ли се той се самозабравя и губи това което е постигнал. Така като нямам лична опитност мисля да спра до тук и да изчакам подходящ момент за да продължа по темата.
Благодаря за вниманието, лек ден и успех!
Публикувано от
bushina
в
8:30
3
коментара
понеделник, 2 април 2007 г.
Основата
Ето някой от основните принципи и методи. Горещто препоръчвам на хората които правят движения да се замислят над тези неща.
- Без контузии !!! Всяка такава ви връща назад.
- Правилната нагласа. Това е намерение за знание и развитие.
- Загрявката е най - важната част от тренировъчния процес. Вътрешните органи загряват по бавно от мускулите, това че не се виждат не означава че ги няма! Вътрешния взор на човек, това накратко е способността да се концентрираш и да усещаш муслулните групи по цялото тяло, от главата до петите. " Да се чувстваш в тялото си. "
- Дозиране! Много важен принцип. " Да знаеш кога да спреш. " Строго индивидуален, всеки човек е различен с различна натренираност и опитност, съобразявайте се със собственния си организъм и го слушайте.
- Почивката, и тя е част от тренировката. Правилно натоварване, правилна почивка. Това дава резултати, не да претоварим организма и да се чудим защо няма резултати пък уж тренираме яката. Това не дава сила ... силата идва с правилното дозиране.
- Да бъдеш - Warrior !? Това е възможно най-криворазбраното нещо. Да си Warrior означава да се бориш със слабостите си, не да подтискаш болката или да не мислиш за нея.
- Да бъдеш - Себе си !? Това е като да катериш връх с тежка раница, сам си, няма значение за какъв се мислиш или за какъв те мислят хората, няма я излишната суетня.
- Принципа на копиране. Така е в началото тези с по-малко опитност копират от тези с по- голяма, докато натрупат база за сръвнение и започнат да развиват личното си творчество.
- Самодизциплина е възможността да направиш нещо независимо от емоционалното ти състояние в момента.
- Бързите резултати идват когато не бързаме. По малко, но редовно.
Надявам се, всички които тренират да намерят по нещо полезно тук.
Успех !
За сега толкова, подробности в #artofmovement или на skype - t3h3lone
Публикувано от
bushina
в
0:14
2
коментара
сряда, 28 март 2007 г.
Да покорим Ботев!
Това е връх Ботев, централна Стара планина, хижа Плевен.
Април месец 6 7 8, ще е лек преход, надявам се хората които ще идват в Рила след няколко месеца да доидат тук за да се позапознаят с нещата които предстоят. Даже и да не идвате в Рила, малко планина да вдигне бойният дух, няма да е излищна на никой. За повече детаили в канала или на skype: t3h3lone
Публикувано от
bushina
в
9:43
0
коментара
понеделник, 26 март 2007 г.
Пролет
Първа пролет пукна и хората се размърдаха!
Планът за тренировките е много простичък, събираме се всеки работен ден от 2 часа на юнак, събота и неделя са под въпрос. Ако имате възможност и ви се тренира заповядайте. Разни промени и друга информация в irc канала #artofmovement на UniBg.
Публикувано от
bushina
в
12:28
0
коментара
петък, 16 март 2007 г.
Началото
Всеки каквото и да прави все трябва да започне от някъде нали :) Аз започвам от тук с едно ходене в планината. Мисля да кажа на определени хора и ако ще става да става.
Август месец в Рила 10тина дена преход с палатките, ще изкатерим Мусала, няколко дни на ез. Белмекен и няколко дни ходене. Водача е опитен планинар и алпинист. Има една фраза - What`s in it for me ?
Ми ей туй е in it for you.
... паркур има в планината и то доста по-различен от тоя в града. В планината се оцелява. Няма да е лесно, ама пък е готино приключение. Аз лично отивам да го изживея и да вдигам показатели.
Когато интереса се повиши:
- Логистиката на едно такова патуване.
+ Храната ще е проблем, ако някой вземе решение направо да мисли какво ще яде от сега :)
Публикувано от
bushina
в
18:54
0
коментара


